Разделението у нас не е на леви-десни, а на хора, признаващи историческата истина и такива, които я отричат

Снимка: Булфото

В последните дни в Интернет пак се развихриха споровете за историята, за т.нар. Луковмарш, а по-общо – за комунизма и фашизма.

Константин Мишев отбеляза, че това били някакви латентни неокомунисти и неонацисти, но аз отбелязах, че в повечето случаи става дума за измислени „антикомунисти“. Слагам кавичките нарочно, защото да си антикомунист 28 години след края на комунизма в България показва само едно – че на някои хора комунизмът им е по-скоро в главата.

Беше лесно да се разбият с чукове символите на комунизма от стените на сградите, но се оказа много по-трудно да се махнат сърповете и чуковете от мислите на нашенеца.

„Антикомунизмът“ на днешните байганьовци не е равен на антикомунизма на хората, нежелаещи да влязат в ТКЗС-то, например. Онзи е автентичен, свързан с нещо реално – отнемане на частна собственост, на нивите и добитъка; днешният е измислен, свързан с нещо несъществуващо, а може би и свързано с гузната им съвест, че по времето на комунизма тези новоизлюпени „демократи“ са мълчали?

„Антикомунистите“ отказват да признаят цялата истина за историята на България. За тях антифашистката съпротива е измислена, защото – по техните думи – „в България не е имало фашизъм“. За „антикомунистите“ убитите в концлагера Треблинка 11 343 наши сънародници не са на сметката на цар Борис III. За тях няма значение, че той и неговото правителство са тези, които приемат законите, направили депортацията им възможна; той и неговото правителство са я осъществили; той и неговото правителство са платили на нацистите за „услугата“…За „антикомунистите“ влизането на България в Тристранния пакт не е предателство на националните интереси, а „мъдър ход“ на царя.

За тях обявяването на война на САЩ и Великобритания не е признание за истинско верноподаническо членство в хитлеристката коалиция (колцина знаят, че договорът за присъединяване към Тристранния пакт НЕ изисква от България да обявява война!?), а… всъщност не знам как го обясняват, сигурно с времето.

За „антикомунистите“ възгласите на хора като легионера и народен представител Дянко Марков, че депортираните евреи (не забравяйте – те са наши сънародници!!!) били „враждебно население“ не са признак на антисемитизъм, а напротив – на любов към тях…

За „антикомунистите“ убийствата в България започват на 9-и септември 1944 г., а не далече преди това. И т.н., и др.п.

Докато има хора, отказващи да признаят истината за антидемократичния, пронацистки и профашистки характер на управлението на цар Борис III, особено след 19-и май 1934 г., няма да има нито национално помирение, нито тържество на историческата истина. Ще има лъжи и омотаване в лъжите им.

Петолъчката може вече да не е на върха на сградата на ЦК на БКП, но няма хеликоптер, който може да я вдигне от бетонните глави на днешните „антикомунисти“, които дори не могат да осъзнаят, че опитите им да отричат истината за антидемократичния характер на управлението на цар Борис III, са обречени на провал, защото от историческата истина може да се опитваш да избягаш, но не може да се скриеш.

Петолъчката като символ на лъжата и отричането на историческата истина е зазидана в главите на „антикомунистите“.

От страницата на автора

БългарияМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.