Софийският бохем, който възпя времето на туиста и комунизма
20 Ноември 2007
Спомня ли си някой във филма „Иван и Александра” един мъж, който пееше: „Във конски вагон,/ подобен на салон,/ пътувах аз от София за Лом…”
Това е ъндърграунд шлагер от 60-те години. Текстът намеква, че вагоните пътуват към лагера в Белене…
Мъжът в този епизод не актьор, не е известен певец. Това е самият автор на шлагера – Матей Стоянов. Всъщност не автор, а съавтор-компилатор, както подчертава сам той. Песента е по-стара, родена по време на репресиите срещу евреите в България. През 60-те години Матей я променя леко и я пее по сбирки в махалата. А махалата е самият център на София, в пространството между „Витошка” и „Ангел Кънчев”.
- Конски вагон - от филма
- Летят последните таксита - изп. Камелия Тодорова
Матей всъщност не е толкова неизвестен. Автор е на близо 100 текста за естрадни песни по времето на социализма (примерно: „Летят последните таксита…” на Камелия Тодорова, „Есенни плажове” на Йорданка Христова и разни други, които вече си ги спомнят само хора от по-възрастното поколение).
Софийският бохем Матей Стоянов е роден в Бургас преди 67 години – тогава баща му – кореняк софиянец – работел там. Целия си живот обаче Матей е прекарал в София.
За столицата той простичко казва “обичам си софийския паваж”, при което задължително се умилява. Като малък бил с характер, типично за един бъдещ човек на изкуството. И заради своята симпатична своенравност е изключван 3 пъти от училище, заради което и завършва училище вечерно.
Всъщност това е напълно разбираемо, когато на прага на някое даскало тръгнат да ти събуват обувките, за да си сложиш терлици…Матей предпочита да си тръгне с вдигната глава… и с обувки. По-късно в своя живот той го прави още доста пъти, избирайки собствените си принципи пред тези на другите.
Завършва българска филология в Софийския университет, след което сменя много работни места. Започва като редактор във “Външни новини” на Радио София, след това работи като журналист в София прес, преминава през издателство “Народна младеж”. Междувременно работи две години като редактор в Студия за игрални филми. а после като главен редактор на комиксовото издание “Дъга”. Около десетина години пребивава в елитното по онова време сп. “София” (чак до 1992 г.), а след това и във в. “Столица”, а последната му авантюра е работата му като генерален директор на “Български циркове” - до 2001 г. Но, очевидно не е забогатял от тази кариера. Както сам казва - никога не взел пари под масата. Със съжаление споменава, че следващият директор на цирка само за 50 дни успява да продаде половината от земята му.
Преди да попадне в целия този цирк Матей е издал пет стихосбирки. Неотдавна издава и роман в два тома “Ники Франсето и Алес Гут”. Романът всъщност разказва с биографични елементи историята на неговата младост по времето на ранния комунизъм. Когато по мазета и тавани се пее шлагерът: „Тошо комуниста, забрани туиста…”
Голямата страст на Матей е музиката. Като дете започва да свири на цигулка и това се превръща в естествена еволюция към китарата и уличното пеене. Махалата в центъра на София толкова го цени като талант, че когато се налага да влиза в казармата, го карат да си намери заместник, някой, който да пее вместо него в квартала. И за свой заместник той посочва … Боян Иванов, станал после известен естраден певец.
Матей започва да пише текстове за песни още от казармата.
И не само текстове. Композира един от най-красивите шлагери с български фолклорен мотив през 60-те години в такт 9/8 (времето, когато тръгва Милчо Левиев, квартетът „Джаз-фокус”…) После години наред мотивът на песента се използва като музикална заставка в сутрешния блок на Българското радио.
Матей е първият автор на естраден шлагер в неравноделния такт 9/8 – той се казва „Дили-дили”, записана по-късно и от чужди изпълнители – сръбкинята Лиляна Петрович и грузинката Гюли Чохели (така е при комунизма през 60-те – под чужди изпълнители се разбира от Източния блок).
Но Матей имал неблагоразумието да се похвали с парчето си в необичаен такт на Константин Казански (певец от онова време, който по-късно бяга в Париж). Казански, като приятел на Емил Димитров, му споделил, а Емил веднага композирал песента „Нашият сигнал” в 9/8 и я записал малко преди Матей. Но аз бях първият, казва Матей.
Докато работи по редакциите на вестници, в киното, в списания, постоянно записва шлагери с Александър Бръзицов, изпълнители като Камелия Тодорова, Бисер Киров, Орлин Горанов. Последният му текст е отпреди няколко месеца – дует на Орлин Горанов и Мариана Попова.
Мнението му за чалгата е негативно, въпреки, че я разбира като явление и твърди, че не след дълго тя просто ще се слее с поп-музиката. Според него появата й е в иманентна връзка с комунизма и по-точно с прословутата цензура, която ограничавала и сръбската музика. Онова, за което завижда благородно на чалга-изпълнителите, е огромната, макар и не особено интелигентна публика. Харесва „Уикеда” и твърди, че съвременните български изпълнители трябва да разбират от т. нар. “естетика на вулгарността” – “вулгарност, която има своите човешки измерения”.
Наясно е със съдбата на Ванко 1 и не се учудва. Питам го как предпочита да живее в момента - в съвремието, което се спряга именно с вулгарността или в прехваления комунизъм, славещ се с реда и строгите принципи. А той, без да се замисля и за секунда, изстрелва: „Предпочитам да живея сега, отколкото тогава, разбира се. В момента стават толкова интересни неща, стига човек да има очи да гледа…”
Въпреки това Матей изпитва осезаема носталгия по миналото. И особено по провинциална София – когато все още „хората по улицата се познаваха един друг или поне спокойно се разминаваха без да се блъскат”. Времето преди “нахлуването на масите”. И не само това – Матей е дал образ на тази си носталгия, дори два. Това са Ники Франсето и Алес Гут – героите от неговия роман. Образите не са реални, те са събирателни. За тях писателят говори така, както баща за децата си. Ники Франсето, според Матей, наподобява самия него – той е истински фантазьор. Алес Гут пък е точно обратното - практичен, амбициозен, недотам образован, но затова пък с много вкус към живота. Има голям рефлекс и смело се гмурва във всичко ново. Двете момчета от романа са чиста проба далавераджии - продават западни дрешки, защото по онова време са били дефицит. Причакват чехи, поляци, които по презумпция били по-добре облечени по онова време, и купуват от тях . Писателят описва 50-те години. Романът му е като черно-бяла снимка на миналото, която постепенно става цветна. Той е един смешно-тъжен реквием за софийската махала, която днес е безвъзвратно изчезнала. Махалата, разказва авторът, си имала своите морални закони. Те се определяли от хъшлаците, над които поради една или друга причина липсвал родителски контрол. Винаги имало един лидер – той бил всичко – и доктор, и свещеник… Махленският лидер учил другите на правила на поведение, и то на добри правила. Той слагал клеймо на останалите персони. Един бил “търговецът”, друг бил “любовникът”, всеки си носел кръста. Лидерът обаче си оставал само един и всички се позовавали на него. В романа му героят-лидер е Ицо Мълнията. След него, разбира се, винаги идва друг. Ицо Мълнията например го прибират в Белене… Причината за това разделение на лидер и на подчинени според Матей се корени в комунистическата система – те си създават своя паралелна йерархия на официалната. Но това било неизбежно. Хубавото според писателя е, че е имало строги правила – “не пипай гаджето на приятеля си - тя не е жена!”. Или пък следното: “събориш ли с тупаник някого на земята, не го ритай – не и преди да е станал!” Тези неща изчезнаха, отчита носталгично той.
И все пак Матей Стоянов продължава да вярва в доброто начало у хората – затова и продължава да пише. Предстои да издаде трета част на романа – за нея авторът издава, че Алес Гут ще подпише декларация за сътрудничество с Държавна сигурност. Няма как, такава е съдбата на амбициозните, смее се Матей.
 |
|
Поздрави Матей от Лос Анжелес! Този лаф "софийски паваж" има страхотна магическа сила да отпушва лавина от красиви спомени, въпреки комунизма. Не им се дадохме, мамка им продажна и Матей е символ на устойчивостта на човешката доброта и вяра.
Ето го цялото текстче на онази песен - Прощавай София: Във конски вагон Подобен на салон Пътувах аз от София за Лом /2* Прощавай София Прощавай София С " Дианабад "и кино "Капитол" Объркан и сам Къде съм не знам Понеже във вагона няма джам /2* Прощавай София Прощавай София С " Дианабад "и кино "Капитол Матей Стоянов
От София за Белене през Лом?
Матей е от последните мохикани на софийския духовен аристократизъм, а най-хубавото е, че го пренася във всичко, до което се докосне. Комунистическите култур-говеда бая го тъпкаха, но не им се даде. както са казвали предците: Да живей!!!
Живях в София 10 години след това славно време,но все още се усещаше ехото,особено в малкото кафене на посоченото пространство. Самоиронията на постоянните "обитатели"се съдържа в сл. стихове: Сидят тунеядцЬi под кустом. Они не занимаются трудом.
книгата на м. стоянов е много довра! прочетете я - "ники франсето и алес гут".
Прекрасно беше времето,когато сътрудничех на сп."София".Много свежо списание беше!И Матей водеше много свежа рубрика"Какъв ли не съм аз".Знаем,че това списание беше протежирано и глезено от Партията.Но Матей си беше чист талант.
Поздрави от един друг кореняк софиянец! Да не забравяме и филма "Александър и Александра"! Не съм гледал друг филм, така сполучливо пресъздаващ образите на омразните "дружинни" и всичко свързано с тях.
Най-после я намерих книгата. Превъзходна. Препоръчвам и още една, близка по сюжет - "Ангелски езици" на Димитър Динев (Dimitre Dinev).
Бях колега на Матей Стоянов през 70-те години във вестник "Народна младеж" - той беше културен редактор тогава. Имахме приятелски отношения покрай забавната музика от онова време. Мати, както му викахме, освен това беше и добър певец. Изкарвали сме много хубави дни и нощи по музикалните фестивали на морето, на Аполония и т.н. За Матей Стоянов могат да се прочетат много хубави редове в мемоарите на професора от Софийския университет Симеон Хаджикосев, с когото са състуденти. Матей ценеше красивите жени, пък и те го обичаха. Погледнете му профила - жив Волтер!
Бях студент в началото на 60-те. Спомням си такава случка. Слизам от трамвая с билет в ръка и го хвърлям пред университета. Един старец навярно професор, ме изгледа толкова стршно и с ръка ми посочи да хвърля билета в кошчето за боклук. Сега си спомням, че София блестеше от чистота. Ако не се лъжа, паважа го миеха, не само метяха. Сега по телевизията наблюдавам, че София е затрупана с боклуци. Тези проклети комунисти докараха мръсотия не само по улиците в София, но замърсиха и културата на страната. Така например, едно време по радиото ще чуеш, само народна и класическа музика. Пускаха и естрадна музика, но не и чалги или рап, дразнещи ухото. Сега комунистите в България какво ли не правят за да покажат колко е бил гаден комунизма едно време.
№11, уви прав си. И аз си спомням как през 60-те години, до началото на 70-те може би, софийските улици се миеха вечер късно, с маркуч и събраните по-едри боклуци се товареха на камион и извозваха веднага, а не се трупаха на купчини, които след няколко дена отново са разпръснати по улиците. Въпреки, че е имала по-малък бюджет София беше несравнимо по-чиста от сега.
мухлясали 'аристократи'
Може ли някой да ми каже,от къде мога да си изтегля песента"прощавай софия".Ще му бъда много благодарен.
Сашо Сладура беше веселяк, ларш, бохем, душата на компанията, а със своята цигулка, вицове и руси мустачки омайваше хорските сърца. В пет часа сутринта ги строяват на плаца за проверка. Майор Газдов го няма. Оставят ги да чакат така цели три часа. Накрая се появява Газдов. Не е сам. Придружава началника от София, ген. Мирчо Спасов, който специално е дошъл до Слънчев бряг край Ловеч, за да излезе на теферич, да пие ракия и да бие арестанти. И двамата с Газдов са пияни на мотика. Мирчо Спасов псува лагеристите: - Вашта мама! – дере се той – Не работите,а? Не работите, а, бе вашта мама? А камъни за Партийния дом в Ловеч, от къде? Камъните от къде? – Той се приближава до Сашо Сладура, изглежда го свирепо и му кресва в лицето със зловонния си дъх: - Ти, русия, сладура, я излез напред – и започва: - ти бе, твойта мама, ти ли си разказвал вицове за другаря Димитров? – след което, недочакал отговор, му вкарва един ритник в слабините. Сашо се превива на две. Мирчо Спасов го удря с юмрук през лицето. Руква кръв. Лагерът мълчи, потресен. Димо Пора (Димитър Цветков), Шахо Циганина и Благо Магарето се заливат от ...още
смях. В този моментг се намесва и Газдов: - Криминалните, тука при мен, ще ми трябвате днеска. – Пора, Циганина и Магарето се приближават до него, за да получат инструкциите му. Мирчо Спасов се провиква отдалеко: - Газда! Бой за всички! И работа, работа, работа, техната мама! Гърч, гърч му е майката! После се сещат да карат Сашо Сладура да бута един валяк през плаца. Валякът тежи три четвърти тон и Сладурът не е в състояние да го помръдне. Мирчо Спасов, Газдов и Пора се изреждат да го ритат в бъбреците и слабините. Сладура плюе кръв, но сините му очи сякаш са озарени от божествено вдъхновение. Сашо Сладура се усмихва! Към десет и половина прекратяват побоя и подкарват лагеристите към Новата кариера. Шахо Циганина, Димо Пора и Благо са запомнили инструкциите. Цяла сутрин, те издевателстват над Сашо Сладура, а в обедната почивка, Шахо Циганина го изнасилва с бирена бутилка. Тримата му се изреждат, отново го пребиват и уринират отгоре му... В края на работния ден, Сладура е полумъртъв от побоищата, мъченията, тежката работа. Двама от политическите, Иван Бирника и бай Стоян Лимонадата го крепят от двете страни. Лицето на Сладура се е превърнало в един огромен съсирек. Само сините му очи греят в ангелска усмивка... Устните на бай Стоян Лимонадата мърдат: без глас, той се моли на Бога за Сашо Сладура, а от очите му текат сълзи на състрадание... Пред строя го докарват така, полумъртъв. Следват нови извращения. Бой ядат всички. Счупват челюстта на бай Стоян Лимонадата. Димо Пора, Шахо Циганина и Магарето бият наред с Мирчо Спасов, Газдов и надзирателите. След побоя, в резултат от нанасянето на който самите те ще усетят мускулна треска на следващия ден, Газдов заповядва никой да не се доближава до пребития Сладур. След това отиват да вечерят – Спасов, Газдов и другите от състава, заедно с криминалните – Димо Пора, Бастуна, който свири на кларинет, Шахо. Лагеристите са лишени от топла храна – сготвената за тях рядка леща до следващата вечер ще е прокиснала в жегите. Сашо Сладура за сега остава да лежи на плаца. През време на вечерята, която ще прерастне в гуляй и ще трае до призори на следващия ден, Газдов става да се разтъпче и прави знак да Шахо и Пора да го последват. Тримата отиват до плаца. Газдов рита проснатия възнак Сладур в гръдния кош. Оттам излиза сподавен хрип. Майорът заповядва на Шахо и на Пора да го хвърлят при клозета, където обикновено хвърлят смъртниците, след което отиват да си допиват под звуците на свирнята, която надутите бузи на Бастуна изтръгват от кларинета. На следващия ден - сутринта, докато лагеристите от два часа чакат сигнал за тръгване, строени на плаца, Пора и Шахо по нареждане на Газдов и пред очите му, ще замъкнат полуживия Сладур в свинарниците и ще го хвърлят на освирепелите от глад прасета, които от няколко дена не са виждали помия. Свинете ще се нахвърлят да въвират зурлите си в тялото на музиканта под одобрителния поглед на Газдов, който ще изпсува за последно Сладура и ще поздрави двамата криминални с „Браво момчета!”
нееее, и тук се долавя на герасим перото
Не съм аз Герасимов. Него го знам от стария форум, на една среща сме се срещали. Той е пияница, комунист и е от село, ама иначе е готин пич, репресиран. Лежал е по затворите за кражби. А аз съм от старите седесари, не съм ходил на събрания откакто се разцепиха нашите, о още имам брада и също съм репресиран от комунистите.
За Jori55 Търси в YouTube "Bei Mir Bist Du Schon" - ще чуеш оригинала на песента "В конски вагон пътувах за Лом". Това е класически swing - само заглавието нарочно е оставено на немски. Текста виж на: http://www.lyricsdownload.com/andrew-sisters-bei-mir-bist-du-schon-lyrics.html А българския текст на: http://alexsimov.blogspot.com/2008/12/blog-post_12.html В трудно време е написан българският текст!
Тази песен ми се заби в главата Във конски вагон подобен на салон ... (оригиналната музика е от "Bei Mir Bist Du Schoen") Има ли някаде mp3
Текста за Сашо Сладура е потресаващ.Не знам кой е автора, но бих прочел и други неща от него. Това го преписах и ще го включа в моята бъдеща книга "Безмилостно" Ще бъда благодарен ако някой ме свърже с него. Мейл: artcommerce_viktor@abv.bg Скайп: topliyski Фейсбук: Viktor Topliyski тел. 02 9543966 0889398359 Двутомника на Матето прочетох на един дъх. Е, поплаках на доста места. Да си жив и здрав приятелю. Чакам третия том.ЧНГ Виктор Топлийски
ипонапотресохме се
Топлийски, аз съм автора. Мерси за координатите. Няма да те търся засега, не подобава на автор, но да знаеш че от тази серия "Картини на страданието от три Българии" има и други. Прочети още: "Убиха Стенли!" тук: e-vestnik.bg/4967
За Лом е, защото извергите фашисти са давели с шлепове собствения си народ там