www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 14 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Психологът Георги Георгиев: Социалните медии са феномен, който вече преминава апогея си

6 Декември 2017

 

Вниманието е нашият най-ценен ресурс. Мултитаскингът не ни прави нито по-производителни, нито по-ефективни

Психологът Георги Георгиев. Снимка: личен архив

Георги Георгиев е психолог, специализирал в когнитивно-поведенческа терапия. Основател и основна движеща сила на методиката „Лична ефективност“, имаща за цел да помогне на личностното развитие на индивида (www.lichnaefektivnost.com). Освен катеренето, китарата и занаятите, основната му страст са личностовото развитие и начините за подпомагането му.

– Много се говори за влиянието на социалните медии. Как според Вас влияят те върху съзнанието на човека? Как се отразяват на хора от различни възрасти?

– Социалните медии са феномен, вече преминаващ апогея си. В крайна сметка тези услуги се сведоха основно до една и макар все още да не се вижда ясно, въпрос на време е комуникацията ни в този социално-електронен контекст да се трансформира в нещо друго. Какво точно, предстои да видим, макар че някои процеси се случват на заден фон. Не бих казал, че самите социални медии са нещото с решаваща роля в процесите, които наблюдаваме. По-скоро това, че поддържането на социални контакти в електронен вид все повече се доближава до това в реалния живот, е движещата сила на промените. Социалната медия има влияние дотолкова, доколкото формира и донякъде филтрира съобщението като носител. Доколко всеки човек би допуснал едно такова влияние е въпрос и на информиран избор.

– Как като цяло влияят модерните технологии, интернет, непрекъснатият поток информация?

– Едно е сигурно, количеството информация се увеличава, както и достъпът до нея. Този информационен бум е сравнително нов феномен в нашата история. Ние като биологичен вид все още не сме изградили адекватни механизми да се справяме с него. Вниманието ни има сравнително ограничен обем, концентрацията ни има определение граници, не можем прекалено дълго да извършваме сложна обработка. Това ни изправя пред непрекъснатото предизвикателство да обработваме информация на границите на възможностите на когнитивните ни процеси. От една страна това ги развива, защото те подлежат на трениране в някаква степен. От друга обаче, винаги стои рискът да „претоварим системата“ и да започнем да пропускаме важните неща. Едва ли някой може да каже къде е тази здравословна граница отвъд, която предизвикваме себе си. Прекрачването ѝ носи развитие, както и съпътстващия го риск.
Така че отговорът е може би, че влияят различно. Създават среда, толерираща разнообразието. Увеличават ентропията, ако трябва да използваме термини от теория на информацията, колкото и парадоксално да звучи това. Просто казано, за отделния човек това увеличава броя избори, пред които е изправен. А способността за вземане на решения е част от волевите процеси и затова е изчерпаем ресурс. И изчерпването на този ресурс не се влияе от важността на решенията, които вземаме. Можем да го изчерпим за незначителните неща и когато дойде времето за важни решения да ги вземем прибързано, защото вече не можем да удържаме умората. Мисля, че рисковете, които това носи за отделния човек са очевидни.

– Какво като хигиена на ума бихте препоръчали за всеки един човек, който иска да е концентриран и като цяло да има здравословен режим на фона на цялата информация и технологии?

– Всички наши съзнателни процеси работят чрез вниманието. Това отрежда на този когнитивен процес една особена, привилигирована роля. За наше щастие вниманието може да бъде и волево. Т.е. можем да избираме в някаква степен в какво да го насочваме. И ако говорим за хигиена, то това е именно хигиена на този наш най-ценен ресурс  –  вниманието. В тази посока пътищата са общо взето два: да тренираме волевото си внимание и да изградим около себе си среда, филтрираща по някакъв начин стимулите, които не желаем да ни разсейват. Първото е процес, към който силно е насочено цялото образование, поне в ранна възраст. Това не означава, че не можем още да подобрим картината. Второто е въпрос и на зрялост, защото изисква добре да осъзнаваме връзката на това, което е около нас и ценностите, които изповядваме. Само ако разбираме тази връзка, можем да кажем със задоволителна точност от кое можем да се лишим и кое ни е необходимо по пътя на развитието ни като личности. Разбира се, нужна ни е и чисто практическата част  –  да ограничим разсейващите ни фактори, да улесним достъпа на тези, които подпомагат постигането на целите ни. А това често е въпрос на дисциплина. За щастие имаме достатъчно помощни средства, които могат да улеснят този процес.

– Може ли да поговорим повече за Вашия проект. Каква е историята му и какви са целите?

– Лична ефективност (www.lichnaefektivnost.com ) е проект, имащ за цел да даде инструмент, чрез който всеки човек да може добре и ефективно да управлява собственото си развитие. В същото време се стремим тази методология да бъде колкото се може по-достъпна. Достъпна и като достъп до информация, и като средства, нужни за осъществяването ѝ. Едновременно с това искаме концепцията да бъде добре базирана на наука, доколкото е възможно. Историята започна, когато се оказа, че такъв инструмент няма. Ако един човек иска да подпомогне собственото си развитие, няма на какво да се опре като ясен метод. Има алтернативи от типа на „self-help“ литературата, която обаче има сериозни недостатъци. Най-напред в повечето такава литература липсва обоснована концепция, която да я направи работеща. Понякога се говори за отделни техники, на които се приписва ролята на панацея. Често авторите не вземат под внимание индивидуалните различия на хората, понякога нещата изобщо не са съобразени с културния ни контекст. Донякъде и като отговор на това, решихме да създадем „Лична ефективност“ като ясен, базиран на наука, постъпков модел, имащ предвид индивидуалните особености.

Психологът Георги Георгиев (с микрофона) на конференция. Снимка: личен архив

Вече започваме третата година и мисля има с какво да се похвалим. Основните упражнения и ръководства са изнесени на сайта и са безплатно достъпни. Всеки може да се опита да ги приложи за себе си. Имайте предвид, обаче че това не е най-добрият начин, по който може да си помогне човек. Такъв тип упражнения често са предизвикателство и включването в курс или индивидуално консултиране значително облекчава процеса. Надявам се курсовете да се увеличават. Те имат структурирана програма какво включват и това много ускорява нещата. Мислим и по въпроса как да запазим метода напълно свободен - да не зависи от марка или лиценз.

– Наскоро стартирахте обучение. Какво е нужно според концепцията за отделния човек, за да може да приведе в действие системата?

– Преди малко говорихме за достъпността. Идеята е всеки среднограмотен човек да може да вземе този инструмент, който проектът му предлага, и да може да го приложи към собственото си развитие. Необходимо е да има мотивация да развива себе си. Помощните технически средства, като телефони, приложения и т.н., много облекчават и ускоряват процеса, но не са абсолютно задължителни. Лична ефективност предлага методологията, алгоритъма, стъпките, които подпомагат този процес на лично развитие. И тук може би е важно да се отбележи, че това не е „рецепта“, по начина, по който сме свикнали да чуваме от много места. Подходът ни е изцяло съобразен с индивидуалните различия на хората и затова няма да намерите нещо от типа „Направи… и ще стане …“. Всеки сам полага целите и приоритетите си, а това, което ние правим, е да фасилитираме този процес. Скоростта, с която можем да итерираме това ценностно структуриране до практическото му приложение, е всъщност много важен момент в развитието на всеки индивид. Именно тук е мястото на нашата методика.

– Как ще коментирате „мултитаскинга“ – друго съвременно умение, изисквано все повече не само на пазара на труда, но и като че ли формирано от новите технологии?

– Преди малко говорихме за натоварването, на което ни подлага по-голямото количество информация. Да извършваме няколко неща едновременно (т.нар. „мултитаскинг“), е спонтанно възникнал опит да се справим с това натоварване. За съжаление трябва да признаем, че това се оказва дисфунционална стратегия. Иначе казано, нещо което не работи, както се очаква. Всички изследвания, с изключение на едно-две, които се отнасят до конкретни параметри, показват едно и също. „Мултитаскингът“ не ни прави нито по-производителни, нито по-ефективни. Прекалено честата смяна на фокуса на дейността всъщност отнема повече време и енергия като ресурси, отколкото ни дава постигнатото в кратките интервали междувременно. Има техники, които ни позволяват да намалим този негативен ефект, но като цяло групирането на дейностите в по-големи времеви интервали и избягването на честото превключване е по-доброто решение.

– А какво е нормален човек?

– Нормата винаги се е определяла от болшинството, въпреки че нормалността невинаги е ясен и еднозначен образ. За щастие в последните години много добре разширяваме границите на разбирането за нормалност и успешно приемаме различието, без да го стигматизираме. Не казвам, че няма какво да се желае, но имаме чувствителен напредък. Ако се върнем малко, към въпроса за социалните медии, тук можем да посочим една от положителните роли, които те играят. Достъпа до информация определено улеснява това включване и в обществото и в представата за нормалност на доста рискови групи.




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com