Хи(ги)ената на властта

Иво Инджев

Ако си спомняте Бойко Борисов започна политическата си кариера още като безпартиен кмет на София (преди това се изказваше в стил “много съм малък да коментирам Иван Костов” – казвал го е в моето студио “В десетката”).

Основен акцент в неговото прохождане в политиката беше да внушава, че е алтернатива на БСП, на лявото, на комунизма дори (при цялата му лична уязвимост по темата). За целта Борисов лягаше и ставаше с повече или по-малко гневни изблици срещу лидера на социалистите и премиер на страната Сергей Станишев.

Свидетел съм как фиксидеята му да се бори със Станишев провали една бизнес среща, организирана от мен по искане на голям американски инвеститор, дошъл в София да предложи решение за тежкия проблем със събирането и рециклирането на сметта в София (описал съм подробно случая в книгата “Премиер на РъБъ” – с две думи, кметът Борисов почти не обърна внимание на гостуващия бизнесмен Джим Ходж, фокусиран върху опитите си да каже на присъстващия американски посланик Джон Байърли какво трябва да предаде на премиера Станишев).

Политическите инженери бяха подхвърлили на кмета Борисов, че с неговата растяща популярност (на явен популист) той има шансове да изпревари конкуренцията в дясното ако се представи за десен и да се намърда като победител в (и над) дясното в България на национално ниво, след което да превземе изпълнителната власт.

Трябва да се признае, че Борисов така се постара на това поприще, че направо се престара с изблиците на антикомунизъм, които, както всички зрящи, четящи и чуващи българи ясно разпознаха като фалшива тоналност във фалцетното му говорене, но мнозина се оставиха да бъдат подведени заради “личната му харизма”.

Защо припомням тази до болка (ако рецепторите ви все още реагират на нея) известна истина?

Защото днес Борисов все повече се престарава в другата крайност, както подобава махалото ако не Фуко, то на фукнята, характерно за един популист, за когото няма значение какво е говорил или правил в близкото минало.

За него е важно не казаното през изминалия ден и час, а да му минават номерата и днес. Той вече се изявява не просто като миротворец (за което врачките, надничащи от парниците с герберите, дисциплинирано му вещаят бъдеще на обединител на Балканите – т.е. нещо повече от Цар Обединител на България). В преиграването си Борисов вече надскача себе си, което в цирка се нарича “салто мортале”, но салтанатите в неговия случай не вещаят политморталност на сегашния етап.

Поводът да обърна внимание на това явление е поредното му изявление в този дух – този път в Белград. Намерил за необходимо и там да каже, че “ние не сме против Русия”. И срещу Турция също не сме, казал той, но не за баланс, защото днес Борисов вече не е срещу когото и каквото и да било – той е за мир между народите и партиите у нас.

Борисов така се е засилил да убеждава убедените, че не е (вече) срещу никого, че е превърнал своето миролюбие във войнстваща простотия, колчем се опита да го онагледи с някоя импровизация – я за лодките в Черно море, ту пък друго нещо от същото ниво на метафоричност ще изтърси.

Международно ориентираното му миролюбие е не по-малко мотивирано от желание за вътрешна употреба – сякаш някой нормален българин си умира за война – тъкмо напротив, българите се оказваме на скандално ниско място сред народите по своята готовност да защитават родината си, според едно международно проучване.

Патриотите ли недостатъчно кресливо го агитираха пустия българин, той ли ги разбра криво? Или на Борисов тази картина с огромното мнозинство българи, нежелаещи да се бият за поверената му България му е ясна и без международни сравнения, поради което отново угажда на едно болшинство? Никой не пита и съответно- няма отговор на този въпрос.

И на вътрешния терен Борисов гълъбее все повече и все по-примирено гука, обяснявайки непрекъснато, че никой не му е враг. “Просто бизнес”, би казал друг, но той не е такъв човек: “просто” си е присвоил ролята на добрия, на покровителя, на бореца срещу конфронтацията и разбира се – на строителя (на нова България).

Парадоксално, но Борисов се оказва все повече страшилище единствено за своите. Вече не страхува (чуждите) чорбаджии и турци, но играе закрилник на всички, дори и на тях. Не дай Бойко обаче някой негов подчинен по партийна или административна линия да създаде проблем на галопиращото му управленско миролюбие и той моментално озверява: хвърля грешника на хиените заради хигиената на собствената власт, която се чувства застрашена единствено от бацила на вътрешното разложение.

Това, че престъпниците не се боят от Борисов го научихме още докато се избиваха по улиците под бащинския му поглед на главен полицейски шеф в държавата. Че чуждите държави нямат основание да се страхуват от мирното съвместно съществуване с някогашната Прусия на Балканите, това също е известно (както и фактът, че не приказките му са обезоръжаващият фактор, довел до положителния резултат да живеем в мир със съседите). И старите му мними врагове от БСП и ДПС страх от ГЕРБ не ги тресе – само взимат Борисов на мезе в рамките на процеса на обособяване на всеки в своята ниша.

Но е куриоз да се наблюдава, че единствените, които треперят от бащицата, са неговите съпартийци и съуправленци. Този канибалски феномен някой ден ще бъде изучаван в учебниците по политология в раздела “Патология на мазохизма в политиката и упражняването на еднопартийна власт в условията на единоначалие”.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.