Медицинските сестри си отиват от България. Средна заплата 550 лева

Как ги низвергнаха и има ли изход от ситуацията

Протест на медицински сестри пред министерския съвет. Снимка: архив

Представете си една жена, която получава малко пари, за да работи в името на живота на другите, при това при лоши условия за нея и за пациентите. Тя сменя мръсни превръзки, бие инжекции, проверява жизнени показатели. Ако това е майка ви или друг близък човек, ще сте много разтревожени, но ако това е средностатистическата медицинска сестра, която не познаваме добре, едва ли ще се трогнем, защото сме свикнали с това положение на здравните работници у нас. Би трябвало обаче да сме много разтревожени. Проблемът с медицинските сестри обаче е огромен и всеки момент ще се сгромоляса върху главите на всеки един от нас.
Само през 2016 г. над 800 медицински сестри са напуснали страната. Докато в ЕС заплащането по правило е оценено по достойнство, у нас средната заплата в държавния сектор е около 550 лв. ориентировъчно. Точно така – заплати, които са под достойнството. На фона на това „недостигащо“ заплащане, в страната не достигат медицински сестри. Според Асоциацията на специалистите по здравни грижи (БАПЗГ) разполагаме едва с половината от необходимите над 50 хиляди медицински сестри. В добавка, разликата в заплащането в частния и държавния сектор в повечето случаи е огромна, което допълнително демотивира заетите в държавни заведения.
Числата са много. И всички водят към едно. Всеобщото усещане на хората от съсловието, и то с основание, е за низвергнатост и обезличеност. Много от тях работят на по няколко места, за да могат да оцелеят финансово, а работата на само едно място е достатъчна, за да доведе до изтощение. Междувременно те продължават да изтичат като „пясък“ на Терминал 2, както се изразява една от тях в онлайн запитване по темата. Някои се шегуват, че след протестите не им остава нищо друго, освен да се почерпят по чаша студена вода, защото с тези заплати, с друго и не биха могли да си позволят.

Низвергнати

„Никой не ни обръща внимание! Изчезнахме съвсем… не може да се допуска професии без ценз и образование да получават по-голямо възнаграждение от тези, които по 24 часа в денонощието се борят рамо до рамо с лекарите за човешкия живот! Синдикатите нищо не правят, за да защитят достойното ни съществуване!“.
Това са думи на медицинска сестра в един от многото бурни коментари на въпроса ни как се чувстват медицинските сестри след протеста на КНСБ на 27 октомври. В протеста силно участие взеха медицински сестри от страната, но останаха разочаровани от резултата. Сред основните им искания бяха за стартово възнаграждение от 3 минимални работни заплати, диференцирано заплащане съобразно придобитата квалификация, приемане на ясни стандарти за труда им.

Протестите

„Никакъв отзвук няма! Аз присъствах лично на т.нар. протест на КНСБ. Бяхме заедно с много други работници и служещи. Моите уважения към техния труд, но при нас става дума за здраве и живот, които уж са най-ценни и все още, дори след девалвацията на ценностите! Г-жа Милка (б.а. Милка Василева, председател на БАПЗГ) прочете монотонно предварително подготвената си рецитация за искането за три минимални заплати, които да оформят стартова заплата на медицинска сестра. Дори БЛС с половин уста ни подкрепиха този път. И какво от това? Нашият протест се разми и изгуби между другите, КНСБ искаха увеличение от 100 лв. За ВСИЧКИ. Никой не разбра какво искат медицинските сестри, за да не изтичат като пясък на Терминал 2!“, коментира Кети Богословова, медицинска сестра.

В много малко медии впрочем се спомена подробно за протеста на медицинските сестри. Нямаше почти никакви обяснения защо, как и къде се е провел. Редовно медийно отразяване на проблемите в бранша също няма. В бюджета също не се обръща внимание на това професионално съсловие, което от години се чувства пренебрегнато и ограбено.
Видимо е, че самият сектор също страда от липса на задружност и активност. Много от медицинските сестри се оплакват, че активни протестни действия след многократни призиви няма. Оплакванията са, че няма личност, зад която да застанат, като представителите на БАПЗГ всъщност не се грижат за интересите на съсловието.

На фона на отчаянието

Стои и другият въпрос. На фона на цялото това отчаяние и обезвереност на медицинските сестри, какво правим ние, останалите, за които, в един или друг период от живота ни, се грижат именно те. Защо, виждайки, че очевидно условията на работа и труд  са повече от унизителни, не инициираме дискусии, петиции, не подаваме жалби, не се интересуваме или присъединяваме към протестни действия? Нима винаги трябва да видим и чуем първо някой да се мобилизира или да изрази мнение, за да можем на свой ред да изразим нашето?

Медицинските сестри са един от най-ценните ресурси на една държава, макар и невидим. И става дума не за спа процедури, а за фундаменталните здравни грижи, от които всички ние се нуждаем. Сюжетът силно напомня на наратива за акушерките, чийто дефицит осезаемо се усеща в цялата страна, но за чието компенсиране никой не прави нищо. И така ще бъде, докато положението не стане съвсем отчайващо. Но тогава вече вероятно ще бъде късно за мерки, било те и драконови…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.