www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 22 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Проф. Мишел Льожоайо: Лошото настроение е здравословно

14 Декември 2017

 

Всичко, което трябва да знаем за нашата потиснатост, за да се избавим от нея

Проф. Мишел Льожоайо

Психичното здраве се характеризира с умението на човек да живее щастливо, като се научи да ограничава, контролира и преодолява стреса и тревогите си.
Когато сте уплашени и дълго време подложени на стрес ви обземат пристъпи на униние и апатия. В повечето случаи, ако им противопоставите няколко прости техники, ще се справите с тези кризисни състояния. Продължителната потиснатост не е нещо фатално. Тя не е болест, която има нужда от специално и сложно лечение. Много често наричате депресия потиснатостта и се заблуждавате, че сте болни.
Как да разграничите моментното състояние на отпадналост, отчаяние, разочарование, меланхолия, угнетеност от болестното състояние на депресия, можете да научите от книгата „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“ от френския професор по психиатрия в Парижкия университет „Дени Дидро“ Мишел Льожоайо, автор на множество научни изследвания, статии и книги.  Следва откъс от книгата, издадена на български от „Факел експрес“.

Да си потиснат е признак на неосъзната жизненост. Парадокс? Едва ли! Всеки един от нас е способен да преодолява лошото настроение, тъгата, носталгията или съжалението. Притежава неизползвани съпротивителни сили дори когато му се струва, че всичко върви наопаки. Така мисля аз и моето убеждение почива на практиката ми като лекар и психиатър. То е потвърдено и от последните експерименти с мозъка. В медицината и психологията здравият разум е по-полезен, отколкото си мислим.

Лошото настроение е нещо нормално и не означава болест. Хората, които не вярват в това, смятат, че нормалният живот протича като дълга спокойна река. Споделят и най-лекия пристъп на тъга, разказват ви го подробно и се опитват да ви внушат, че и вие трябва да бъдете тъжни като тях.
Има ли човек, който да не е бил излаган на постоянните атаки от страна на тези активни защитници на черногледството? На онези, които не спират да се оплакват и поддържат мрачното си настроение така, както други се грижат за здравето си?
Има ли човек, който да няма сред приятелите си или в семейството хора, които, без да се притесняват, ви заливат с катастрофалните си предсказания, с отчайващите си и отчаяни душевни терзания?
Те са недоволни от всичко – от себе си, от близките си, от работата си, от света, който очевидно не се върти в правилната посока.
Те ви (ни) изтощават, натоварват, още повече, че не знаем какво да им отговорим. Можем да им противопоставим единствено нашето раздразнение или нетърпение.
На онзи, който непредпазливо ги е попитал как са, те отговарят с отчаян вид: „Как да съм…“

Вместо да изразходват толкова енергия, за да се оплакват, те биха могли да променят – както ще направите вие, след като прочетете обясненията в настоящата книга, – начина си на живот и да проумеят причините за отрицателните си емоции.
Пристъпите на униние няма да ви завладеят, ако им противопоставите няколко прости техники, които понастоящем се потвърждават от задълбочени проучвания. Продължителната потиснатост вече не е нещо фатално. Тя не е болест, която има нужда от специално и сложно лечение.

Все по-често при мен идват да се консултират мъже и жени, които се питат дали не са депресирани, само защото имат чувството, че не изразходват напълно енергията си. Въпреки това те не са болни. Те се самозаблуждават. Не умеят да виждат и преценяват качествата си, нито да ги използват, за да поддържат доброто си настроение.

Винаги притежаваме повече енергия, отколкото предполагаме. Сигурен съм в това и ще убедя и вас.

Да се научим да владеем душевните си състояния

Душевните ни състояния не са болест като депресията. Те не се обясняват с биологични нарушения, нито с грешка на мозъка, нито с неуредици в обществото.
Хората, които от време на време изпитват пристъпи на тъга, не ме безпокоят. Те водят „човешки живот“ – с неговите усложнения и неизбежни неприятности. Тревожа се повече за онези, които твърдят, че се чувстват прекрасно и никога не изпитват съмнения или стрес.
Питам се какво ли крият от другите или от себе си. Само роботите и тежко болните не изпитват пристъпи на тъга. Признак за добро здраве и нормалност е да се чувстваш понякога тъжен и потиснат… стига тези състояния да не са много тежки и
продължителни.
Но здравето ни ще бъде още по-добро, ако се научим да не изпадаме в подобни мрачни периоди.
През 1969-а, когато генерал Дьо Гол напуска властта, министърът на културата Андре Малро му казва: „Всеки е бил, е и ще бъде голист“. Днес не знам дали всеки е още голист, но няма човек, който да не е бил, да не е и да не бъде склонен към униние… И всеки може и ще може да го избегне благодарение на подходящ начин на живот и тренировка.
От моя – медицинска – гледна точка психическото здраве не е идеал, който постигаме и после се разполагаме в него. То е скритата у нас енергия, която в крайна сметка откриваме въпреки пречките, житейските катастрофи, грешните ходове и
съжаленията. Не можем да завладеем мозъка си като непознат континент, където да забием националния флаг. Учим се да живеем в добро разбирателство с него – постепенно, с рецепти, които на пръв поглед изглеждат банални, с оригинални, но
лесно приложими и много ефикасни упражнения за разтоварване и медитация.
Единственото възможно лечение на мрачното настроение е „разумното лечение“. То ни учи как да поправим грешките, които допускаме по отношение на себе си, и ни позволява да разберем защо един нов начин на хранене, на физическа активност, на поглед към бъдещето, на отношение към себе си и към другите прогонва отрицателните емоции.
Трябва да отстраним онова, което наистина е опасно за нас, и да открием какво в околната среда, в мозъка, и дори в червата ни, е полезно и ни действа благотворно. Можем, ако практически осъществим резултатите от най-новите експерименти, да използваме естествени антидепресанти, да се научим да изживяваме пълноценно щастливите моменти, да си спомняме за тях и да стимулираме без медикаменти и химия невромедиаторите, които са носители на доброто настроение.
Свикнали сте с мисълта, че определена диета, стил на живот, двигателен режим и начин на мислене предпазват здравето на сърцето. Ще откриете, че здравето на духа, способността да изживявате и прогонвате отрицателните емоции също е във вашите възможности. За духовното, както и за физическото здраве също има превантивна медицина. Трябва само да се познават принципите ѝ, които често идват от здравия разум. Но трябва също така да можем и да ги реализираме.
Поетите, а и много други хора на изкуството са опитвали да отглеждат цветя върху злото на своята мирова скръб и така да я споделят с нас. Тъкмо те ще ни придружават в търсенето на добро здраве – а и за да оживят медицинската наука с душа и чувство, с онзи полъх на вълшебство, духовност и тайнственост, без който нито един миг не е изцяло щастлив.
Нужни са малко тъга и недоволство, за да вървим напред, да се променяме и да се съмняваме в себе си. Нужни са достатъчно енергия и самоувереност, за да извлечем полза от тъгата, да я превърнем във вдъхновение или в подтик за действие. Ако Шарл Бодлер не бе опознал тъгата, щеше ли да напише следното:

Не бързай, моя скръб, и успокой се ‒ ето,
зовеше Вечерта и вече тя е тук;
обгърнат е градът в здрачаване, което
на някой носи мир, а грижа зла ‒ на друг
.*

Всичко, което трябва да знаем за нашата потиснатост, за да се избавим от нея

За скърбите няма утеха,
можем само да ги пренебрегнем…
… Животът, не го ли хванеш за гушата,
ще ти прегризе гърлото.

Стендал

Идваме на този свят с вик. Поемаме, крещейки, първата глътка въздух и животът ни във всяка една възраст ще ни предоставя поводи за недоволство и фрустрация**, които трябва да се научим да преодоляваме.
Няма нищо болезнено в анализа на тези поводи. Запазваме желанието си да викаме и в него няма нищо тревожно. Ала когато разберем какво точно означава всекидневната ни потиснатост, ще намерим енергия да я преодолеем.

Двете форми на меланхолията

Съществуват нежни меланхолии, в които се приютяваме, доставят ни особено удоволствие и осмислят живота ни. Такава меланхолия, както
много хубаво е казал Виктор Юго, е щастието да си тъжен. Но има и други състояния, които спадат към истинската болка. „Клиничните“ меланхолии
са болести, при които човек губи енергията си, желанието да живее, вярата в себе си. Когато лекарят говори за меланхолия, има предвид болест, която се лекува, докато поетът вижда в нея само неосъзната печал.
За писателя Ролан Барт, голям познавач на нашите навици и несъвършенства, потиснатостта и депресията нямат нищо общо. Меланхолията в най-тежката си форма „няма никаква връзка с
подмолната и общо взето, напълно цивилизована потиснатост, предизвикана от сложни любовни отношения; тя няма никаква връзка с „вцепенението“ на изоставения субект: при депресията не
съм на себе си. Депресията е катастрофа: „С мене е свършено!“
Голямата разлика между потиснатост и депресия е тяхната продължителност. Диагнозата „депресия“ се поставя едва след няколко (най-малко три, най-често шест) месеца тъга и загуба на енергия. Потиснатостта идва на вълни, на пристъпи. Колкото и да е обезпокоителна, тя не ни обзема окончателно.
Въпросът „Здрав ли съм?“ е белег за добро здраве. Истинският меланхолик, болният от депресия, не се съмнява в нищо. Той е убеден, че
е недостоен, че е виновен за своите нещастия и за злочестините на света. Модерният меланхолик се колебае. Не е чак толкова уморен от себе си. Пита се дали е нормално, когато чашата е наполовина пълна, за него да е винаги наполовина празна. Трябва да разбере, че съмнението му е полезно. Ако не винаги е сигурен, че е болен, това е добре, защото не е болен. Разговорите със самия себе си, колебанията му не означават болест. Непризнатият здрав човек в него спори и се отбранява.
Френският психиатър Жан Дьоле прави разлика между потиснатост и депресия. От едната страна е болестта – депресията е психическа болка, която е като физическата болка. Човек живее с нея без радости, в очакване на смъртта. От другата страна е потиснатостта, която може да се оприличи с литературния сплин, с насладата от тъгата.
Писателите и поетите също разграничават чувството на потиснатост от депресията. Хранят се от литературната си тъга. Живеят от скръбта си. Видът им е мрачен, но това не им пречи да умножават успехите си. Франсоаз Саган започва кариерата си на писателка с романа „Добър ден, тъга“. Става специалистка по нещастните любовни истории. „Колебая се да назова това непознато чувство, чиято скука и сладост ме обсебват, с красивата и сериозна дума „тъга“. Тази нейна потиснатост ѝ предоставя всички сюжети на романите. „Тъгата – пише Саган – винаги ми е изглеждала почтена.“
Имат ли тези два вида меланхолия – леката и смазващата – нещо общо? Не съм сигурен. Първата – подмолната или цивилизованата потиснатост – е резултат от неправилен поглед към себе си, приятелите, емоциите. Другата е в различна степен брутално скъсване с начин на живот, който до този момент е бил безметежен. Когато приятели или пациенти ме питат какво е мнението ми за онова, което наричат „тъпо ми е“, знам, че няма прост и бърз отговор на въпроса дали тяхната тревожност се дължи на потиснатост или на болест. Какво стои зад кризата на пубертета, страха от навлизане в активния живот, тревожността на петдесетгодишните или на шейсетгодишните, страха от пенсиониране, несполуките в семейните отношения, стреса от работа или преоценката на смисъла на живота?
Отговорите, които давам в тази книга, засягат по-скоро меланхолията в екзистенциален смисъл, отколкото най-тежките форми на психично разстройство. Но начините за преодоляване на сплина, на чувството за вина, на перфекционизма ще са от полза и за онези, чието страдание е по-голямо.

Превод от френски Галина Меламед

* Бодлер, Ш. Съсредоточаване. В: Френска поезия, С., Народна култура, 1978. Превод – Пенчо Симов. ‒ Б. пр.
** Термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел, и който се характеризира с двигателно безпокойство, апатия или агресия. ‒ Б. пр.




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com