Вълчо, бягай! Докато дойдат европейските стандарти

Хищниците или ловците трябва да влязат в списъка за изтребване в България?

Президентът Първанов, който е известен като ловец, с отстрелян вълк. Снимка: pishtovi.com

“Какво е вашето отношение към вълците? Трябва ли да има вълци в България? Колко вълци има във вашия район?” Това са част от въпросите, които ще получат жителите на няколко региона у нас – в Родопите, Русенско, Северозападна и Югозападна България. През декември започва допитване, което да изясни нагласите на нашенеца към хищника, изчезващ в Европа, но неизтребим, въпреки куршумите и отровите, с които го преследват.
Анкетата е част от проекта “План за действие за вълка в България”, който, казват, трябвало да съобрази държавната ни политика спрямо вълците с европейските стандарти.
Какви са тези европейски стандарти? Мои познати горски ги обясняват горе долу така – да спре изтребването на хищното животно, да се забрани на ловците да го убиват, а точно обратното – да започнат да се грижат за популацията, преди и българският вълк да бъде записан в Червената книга.
В почти цяла Европа вълците са защитен вид. Стрелбата по тях се наказва с глоба, в някои страни – със затвор. Отдавна е доказано, че всеки убит вълк нарушава екоравновесието. От векове всяка глутница си има своя територия, в която се ориентира безпогрешно. Знанието за границите й се предава с поколения. Ако вълците намалеят или изчезнат, другият дивеч постепенно започва да се изражда, стадата се размножават и храната не достига.
Вълците се плашат от хората и не ги нападат. Колкото и да са заслепени от глад, не смеят да се доближат до здрав и читав човек. Могат и цяла седмица да обикалят край него и да го дебнат, докато усетят, че е достатъчно слаб, за да падне в лапите им без бой. Описано е от Джек Лондон.

Снимки: уебшотс

В общия случай вълците не успяват да надвият и другите здрави обитатели в горите. Нападат само болни, куци и стари животни. Ядат мърша. Така и служат като санитари за дивеча, като поддържат по принципа на естествения подбор неговата численост. Е, да – тяхна плячка стават и домашни животни. Защото овцете, козите, кравите или конете от хилядолетия са изгубили навиците си да се пазят. За тяхната сигурност се грижи овчарят им, защитават ги кучетата вълкодави.
В България, след поземлената реформа от началото на 90-те години, дивечът намалява, защото всяка година големи площи близо до горите остават незасети. Дъроводобивът се увеличава, от сушите все по-често избухват големи горски пожари. Като намаляват дивите прасета, елените и зайците, намаляват и вълците. Техният единствен шанс за живот е да нападат стадата от овце и кози, даже и прасета, които в някой краища стопаните им пускат сами по пасищата.
За всяко убито от вълк добиче, собственикът му в Европа получава пари от специален фонд. Достатъчно е само лесничеят да открие по останките следи от зъбите на вълка. И в България има такъв фонд, но от него се плаща само за жертвите на мечки, които са защитени и убиването им е забранено. Въпреки това в Родопите почти всяка година някакви тъмни балкански субекти пищят, че се е появила стръвница и им напада стадата. Не им стигат по 200-300 лева на овца. Жадни са за кръв. Селските кметове пращат писма и прошения до Националното управление по горите (отскоро агенция), молят се за разрешение да се застреля хищната мечка. Документът се дава на специален ловец, а не на кой да е. И тръгва поръчковият убиец да дебне мечката, цели я като снайперист с оптически мерници. Като я гръмне, се снима за спомен с трупа й. Ето такъв ловец експерт бе покойният банкер Емил Кюлев, чиято снимка над трупове на животни се появяваше в същите вестници, които по-късно пускаха и снимки от собствения му разстрел на булевард “България”. От едно родопско село даже молеха разрешителното за отстрел на стръвница да се даде на президента Георги Първанов, ще го посрещнат човека, ще го нахранят и напоят, а той ще им прочисти гората. И десет мечки да застреля, няма да се намери горски да го глоби за бракониерство.

Снимки: уебшотс

В природата няма полезни и вредни твари, а само оцелели при еволюцията. Вълкът също не е нито полезен, нито вреден. Той е достойно за уважение животно, извоювало със зъби и нокти свое място под слънцето. Но колко е голяма вълчата напаст у нас, от която пищят овчарите? В цяла Северозападна България има 158 (сто петдесет и осем) вълка по данни на преброяване от 2007 година. За какво тогава е този вой по селата в Берковско и Монтанско. Там някакви хора редовно излизат на хайки, бродят по чукарите, облечени в своите костюми, цвят “каки”. Стрелят и с гладки, и с нарезни цеви, мечтаят да убият вълк. Да му отсекат предните лапи и главата и да ги занесат в лесничейството. Защото все още нашата варварска държава дава по 100 лева за убийството на волния хищник.
Вълкът убива, защото е гладен. Ако не намери какво да яде и да нахрани своята челяд, ще се затрие, заедно с целия си род.
Но защо са тръгнали да убиват ситите, мазни и охранени ловци? Не за пари, а за кеф. За да се хвалят с трофеите и с пушките си. За да разказват за себе си като за герои, да слушат и другите как разказват за техния героизъм. Е, кой тогава е по-хищен – вълкът или ловецът?
Когато ловният сезон в България започне, кореспондентите в страната често започват да пращат дописки, в които се разказва как някой ловец гръмнал погрешка свой колега. Както се казва – драма по време на лов. Но кой знае защо тези съобщения не ме натъжават. А по-скоро ме карат да мисля за съществуването на онзи висш разум, който рано или късно слага всичко на мястото му. Раздава правосъдие въпреки нас. Наказва ловеца – убиеца на животни, със същото, което той причинява на своите жертви.
Дайте насам въпросника за вълците. Но преди да започнем да го попълваме, защо не отговорим как може да понасяме ловците. Не трябва ли те да са първи в списъка за изтребване на вредните видове.
Вълчо, бягай! Крий се вдън гори тилилейски! Дано дочакаш европейските стандарти. Вярвам, че вечно ще си жив и свободен. А онези с пушките, които ден и нощ дебнат да те застрелят, нека да си измрат от болестта. Някой отгоре всичко вижда.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.