Крайнодесните укрепват в Европа

Франс прес

Крайнодесните печелят терен в Европа още от първото десетилетие на века. Редица ключови избори потвърдиха през 2017 г. тази тенденция във Франция, Германия, Австрия и Холандия. Успехите на популистки, евроскептични и антиимигрантски партии ускоряват пренареждането на политическия пейзаж, но пораждат и търкания в самите тези формации.

Шок след шок

Крайнодесните партии постигнаха редица рекордни резултати, при все че не успяха да запишат нито една победа на национално равнище. „Днес европейската крайна десница е по-популярна от когато и да било след 1945 г.“, констатира холандският изследовател Кас Муде, асоцииран преподавател в Университета на Джорджия, САЩ.

Партията на свободата начело с Герт Вилдерс стана през март втората парламентарна сила в Холандия след либералите – с 20 от общо 150 места, т. е. с пет повече отпреди.

Във Франция ръководителката на Националния фронт Марин Льо Пен се класира тази пролет за втория тур на президентските избори, като успя почти да удвои броя на гласовете, подадени за Жан-Мари Льо Пен преди 15 години.

Шокиращ бе и резултатът от германските парламентарни избори през септември заради безпрецедентния пробив на партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), влязла в Бундестага с 12,6 на сто от гласовете срещу 4,7 на сто преди четири години.

Постиженията на Марин Льо Пен и Герт Вилдерс, които се бяха насочили към крайна победа в съответните страни, може да оставят впечатление за неуспех, но „чашата всъщност е три четвърти пълна за националистическите сили“, смята френският политолог Патрик Моро.

Австрийската партия на свободата (АПС), най-стара в европейското националистическо семейство, приключи изборите с резултат, близък до собствения й рекорд, 26 на сто на изборите от 15 октомври, и получи три твърде внушителни министерства (на вътрешните, на външните работи и на отбраната) в съвместното си правителство с консерваторите.

В Италия и Швеция, където предстоят избори през 2018 г., крайнодесните сили дебнат в засада.

Каква е почвата?

„Всяка страна разказва различна история, но зад успеха на радикалната десница където и да било винаги се прокрадва чувството за несигурност – реална или въображаема, – свързана с миграционните потоци, тероризма или икономическите рискове“, отбелязва Мейбъл Березин, преподавателка по социология в американския университет „Корнел“.

Успехът на ултрадесните в процъфтяващи страни като Германия и Австрия потвърждава „изследванията, показващи от десетилетия, че имиграцията е основен повод за тревогите“ на крайнодесния електорат, обяснява Кас Муде.

АзГ и АПС постигнаха успехите си в европейски страни измежду приелите най-много мигранти от 2015 г., което подхрани дебатите за помощите и за капацитета за интегриране на новодошлите.

Присъствието на имигранти не е единственият фактор за успеха на крайната десница – тя извлича полза също от натрупаните негативни чувства към партиите и към елита в политиката, икономиката и културата.

Преобърнатата шахматна дъска

Да реагират с бойкот? С подражание? Стремеж към сътрудничество? Другите политически сили, по-специално в консервативния лагер, подложени на натиск от крайнодесните, трябва да се нагодят към новата ситуация.

Решението на младия, 31-годишен австрийски консерватор Себастиан Курц да конкурира АПС в подхода към теми като имиграцията, мястото на исляма в обществото и сигурността логично доведе до коалиционно споразумение между двете партии.

„Курц стигна много далеч в идеологическото си сближаване с АзГ – стратегия, която може да проработи, стига той да не заличи напълно идентичността на своята партия“, предупреждава австрийският политолог Томас Хофер.

В България десноцентристката партия на премиера Бойко Борисов управлява от март съвместно с коалиция от националистически партии.

В Унгария нарастващата ксенофобия в изявленията на Виктор Орбан, дошъл от консервативните среди, парадоксално осигурява днес на екстремистката партия „Йоббик“, смекчила своя тон, възможността да се представи за главната алтернатива на премиера.

Във Франция традиционните партии все още изключват възможността за съюзяване с крайната десница, също както е в Германия и Холандия. Френските десни сили обаче току-що си избраха за лидер един 40-годишен депутат, Лоран Вокие, критикуван, че избира теми, характерни за партията на Марин Льо Пен.

Кас Муде все пак прогнозира, че традиционните партии, стремящи се да имитират крайната десница, ще постигнат само „краткосрочни успехи“, защото подценяват антисистемната нагласа на този електорат.

След успеха – накъде?

Вътрешните раздори, през които преминаха Националният фронт и АзГ след изборните си успехи, показват колко е трудно да се оставят задълго настрана дълбоките понякога вътрешни разногласия, свързани с идеологически избор или лични съперничества.

През 2017 г., например, се разцепи популистката и еврофобска партия „Финландците“ – съсипа я управлението в коалиция с центристите и консерваторите от 2015 г. „Позицията на по-малък партньор винаги е най-неудобна“, изтъква Томас Хофер.

АПС години наред близа раните, нанесени от първата й коалиция с консерваторите между 2000 и 2007 г. По думите на Хофер „партии като АПС имат ДНК на опозиция, която трудно се трансформира в поведение на управляващи“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.