www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 18 януари 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Сенки от миналото – Холбрук, Негропонте и дебрите на дипломацията

20 Декември 2017

 

Енчо Господинов говори от трибуната на ООН като постоянен представител на Международния червен кръст в ООН. Снимка: личен архив

Невероятна дипломатическа комбинация. Първият беше издънка на полски евреи, роден в нюйоркското еврейско „гето” Бруклин. Вторият беше потомък на гърци, роден в Англия, но стигнал до върха на американската политическа пирамида. Политическият им път започва заедно през 60-те на миналия век, в някогашния Сайгон, в далечните години на Виетнамската война, когато и двамата са млади и амбициозни, нахакани и себеотдайни на професията. Работата им е смесица от  малко дипломация, малко военни анализи, с доза икономически и разузнавателни елементи. Близките им ги познават като политически съветници на Хенри Кисинджър и на екипа на генерал Уестморлънд, главнокомандващ американските войски в Южен Виетнам. Споделят една стая в Сайгон, една амбиция – да бъдат от елитния дипломатически корпус на страната си, една мечта – един ден да стъпят на дипломатическия връх във Вашингтон – Държавният департамент. Холбрук стана демократ, Негропонте – републиканец. Интелигентни, начетени, говорещи десетина езика заедно… Започнаха еднакво, завършиха различно.

Сайгон: същият този очарователен град, (днес Хо Ши Мин), изтегнат лениво в делтата на Меконг,  вероятно предлага на квадратен метър  също толкова история, шпионаж, литература и журналистика, колкото в Париж, Лондон или царствения Санкт Петербург… Французи, китайци и американци са оставили тук дълбок отпечатък… В триъгълника между хотелите „Каравел”, „Континентал” и „Мажестик” бушуват сенките на Хенри Кисинджър и Робърт Макнамара, на генерал Уестморлънд и неговите неуморни опоненти – кореспондентите на „Ню Йорк Таймс” и „Уошингтън Поуст”, на „Асошиейтед прес” и Ю Пи Ай, на „Нюзуик” и „Тайм”, на телевизионните гиганти СBS, АBC и NBC… (CNN още не беше родена…) В този дипломатическо-репортерски-литературен-шпионски триъгълник, и особено на терасата на последния етаж на „Каравел”, са се случили едни от най-интересните, сочните и загадъчни моменти в историята на Далечния Изток през 19-20 век. Тук Джон Стайнбек пише прочутите си – и противоречиви – репортажи от Виетнам. Тук наоколо се мотае и „Тихият американец” от романа на англичанина Греъм Грийн. Тук легендарни репортери като  Питър Арнет (бъдещата звезда на CNN), Уолтър Кронкайт, Дан Радър, Питър Дженингс, Том Брокау, Хорст Фаас, Дейвид Халбърстам, Морли Шейфър, Силвана Фоа – и още много други – написаха едни от най-славните страници на американската журналистика и спечелиха килограми от „Пулицър”-и. Много от тези легенди вече не са живи, но не е изключено да се въртят в гробовете си от гняв, виждайки какво става днес с тяхната професия… Именно тези хора вкараха непопулярната война във всеки американски дом и осъдиха политиката на Линдън Джонсън и неговите генерали на онова, което за французите беше Диен Биен Фу през 1954.

Декември 1990. Енчо Господинов (вдясно) като репортер на стария в. „Поглед” в бежански лагер на границата между Тайланд и Кампучия. До него е шефът на мисията на МЧК Жан-Жак Фресар, швейцарец. Снимката е на колегата му от вестника фоторепортера Иван Григоров.

Виетнамската армия, водена от военния гений генерал Зиап, и армията от честни американски репортери, водени от Уолтър Кронкайт,  Дейвид Халбърстам и Питър Арнет сложи край на войната с тъжно-гротескния епизод от 30 април 1975, когато хеликоптерите на Пентагона отнесоха в небесата последните американски дипломати, генерали и южновиетнамски марионетки от покрива на американското посолство в Сайгон. Единствено Бейрут през 1980-83 повтори подвига на този невероятен журналистически „Вавилон”, наричан тогава Сайгон. (Моите колеги Даниела Кънева и Славчо Терзиев може да добавят още сол и пипер към тази картина…).

Две години след войната (1977), като репортер от стария в. „Поглед”, обиколих цял Виетнам – от китайската граница на север до Сайгон на юг – в търсене на „мита за Далечния Изток”, за вълшебството на Сайгон, където още гореше страстта в прочутия роман на Маргйорит Дюра „Любовникът”, пренесен на киноекрана от Жан-Жак Ано…  Всичко си беше на мястото – и мита, и любовта, и загадъчността, и спомените от свирепата  войната. Само колегите кореспонденти Стефан Продев и Любо Горинов, с които търсихме този мит тогава, вече ги няма. Няма го и Уолтър Кронкайт, който свали генерал Уестморлънд, но издигна флага на журналистиката до висотата на професионалния Олимп. Простете за лиричното отклонение.

През есента на 1999, когато ми беше дошло до гуша от балканските дивотии в Югославия, спечелих конкурса за първия по ранг дипломатически пост на Международния червен кръст – Постоянен наблюдател и шеф на мисията в ООН в Ню Йорк. Бях заинтригуван да науча какво и как се готвеше в кухнята на най-голямата политическа машина в света. След кухните в Белград, Загреб, Сараево и Прищина – в политическата „ярмомелка” на света. Шоков удар  за всеки нормален човек – от прашните сокаци на Прищина до гаргантюанската вършачка на ООН на Първо Авеню и 42 улица в Ню Йорк.

Във Вашингтон президент бе Уилям Джеферсън Клинтън, Маделин Олбрайт – Държавен секретар, а „нашият човек” от Сайгон – Ричард Холбрук – постоянен представител на САЩ в ООН. Негов „противник”, партньор в големите световни игри, в някаква степен служебен приятел в късните среднощни разговори на ясна луна и малцово уиски – беше Сергей Лавров. Беше невероятен спектакъл човек да ги наблюдава всеки ден как спорят в Съвета за Сигурност. Първокласна професионална дипломация.

Ричард Холбрук официален портрет като посланик на САЩ в ООН (1999-2001) и в Афганистан 2009 г. Снимки: Уикипедия

Двама от заместниците на Лавров бяха Василий Небензя и Генадий Гатилов. Първият сега е руски посланик в ООН в Ню Йорк, а Генадий е заместник-министър на външните работи в Москва. Както тогава, така и сега, Сергей им е началник. Василий беше сдържан, рядко се усмихваше, винаги вежлив, но хладен и далечен. Обратно, Генадий беше дружелюбен, социален и нямаше нищо против неформалните заседания в близките барове. И двамата отлични специалисти. Арабист по образование, днес Генадий е един от архитектите на близкоизточната офанзива на отбора Путин-Лавров-Шойгу. Но да не се отплесваме от темата.

Звездата на Холбрук грееше ярко над сградата на ООН до Ийст Ривър и поради това, че негов всекидневен „мотиватор” беше Лавров – човек с дълбоки познания и солидна подготовка в занаята, с остър и сардоничен език понякога, но топъл и дружелюбен в бара на ООН до залата на Общото събрание, когато след изнурителни заседания, препирни и кавги в Съвета за сигурност червеното вино или малцовото уиски, придружено с ароматна пура в ръката на Сергей, дипломатическият сняг се топеше бързо… Известен е случаят, когато един от полицаите в ООН направи забележка на Лавров да не пуши в сградата на ООН, така бил наредил генералният секретар Кофи Анан. На което Лавров отговорил: „Кажи на твоя генерален секретар, че тази сграда е собственост на страните-членки на ООН, а не на Кофи…” И продължил да разнася аромата на пурата наоколо. По това можеше да се разбере къде из безкрайния лабиринт от коридори и зали се намира Лавров в момента…  На другия ден след случката с пурата, легендарният Серж Шмеман, тогава кореспондент на „Ню Йорк Таймс” в ООН, я описа във вестника. Серж и Лавров се познаваха от годините, когато французинът с руски произход и американски паспорт беше шеф на бюрото на „Франс прес” в Москва… Годините на Горбачов. По-късно Серж мина в „Ню Йорк Таймс”, изкара две години като кореспондент в ООН, и избяга в Париж, където оглави най-влиятелния отдел в „Интърнешънъл хералд трибюн” – този на анализите и коментарите… Тежката артилерия на журналистиката, както беше казала една нашенска примадона, че е от тежката артилерия на ГЕРБ…. Бивша министърка, сега депутат(ка). Нейсе, пак се отплеснахме, както би казал Алеко…

Джон Негропонте, официален портрет като посланик на САЩ в ООН (2001-2004) и в Хондурас през 1984 г. Снимки: Уикипедия

Та Холбрук беше необикновен човек. По сила на духа, творческа енергия, въображение, начетеност, познания, опит и амбиции нему нямаше равен. На моменти беше и прилично арогантен…(Единствено моят приятел Иван Гранитски може да се мери по динамо-енергия с Холбрук).  През 1999-2000 година Холбрук направи нещо нечувано в световната дипломация - обяви епидемията от HIV/AIDS за заплаха за световния мир. Ни повече, ни по-малко. Вкара този проблем в Съвета за сигурност. Такива като мен, представители на големи хуманитарни сили, бяха призовани да помагат с факти, анализи и идеи.  И стана така, че като се разшумя тази тема, политици, учени, фармацевтични гиганти и други таланти обединиха парите и усилията си и до голяма степен епидемията беше укротена. Благодарение и на динамото Холбрук. Жена му Кати (унгарска еврейка, също журналистка) беше винаги до него на светските събития. И беше сърдечна домакиня, когато даваха прием в резиденцията на посланик Холбрук на 42-ия етаж (ако не се лъжа) на хотел „Уолдорф Астория” на Парк Авеню…  Кати стоеше до бялото пиано в приемната и подканяше гостите да опитат напитките…

Енчо Господинов с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун в кабинета му, май 2007 г. С. Бан е започнал кариерата си като доброволец на Червения кръст на Южна Корея, учил е английски по програма на Американския червен кръст през 1961 и решил да стане дипломат след среща в Белия дом с Президента Джон Ф. Кенеди… Снимка: личен архив

Всеки ден този човек раждаше по нещо ново и колегите му едва успяваха да го усмирят в творческите му експлозии. С пресни и неувяхнали лаври от личния му успех в Дейтън, Охайо, където буквално заключи в една военна база Слободан Милошевич, Франйо Туджман и Алия Изетбегович - тримата протагонисти на югославската месомелачка – скри ключа и не ги пусна докато не подписаха Дейтънските споразумения.  Така се сложи край на войната в Босна и Херцеговина. Хубав или лош, този договор, ако не друго, премести военните действия към Косово и остави сърби, хървати и бошняци да си ближат раните. И до днес.

Холбрук вплиташе във всекидневната си работа опита си от Сайгон, уроците от Кисинджър, знанията от частния бизнес в швейцарския банков гигант „Креди Сюис”, от работата му като издател, редактор и автор на авторитетното списание „Форин Полиси”, от неистовото му желание да стане държавен секретар един ден. И беше близо до успеха: ако Джон Кери беше спечелил изборите, Холбрук щеше да бъде държавен секретар. По-късно Обама победи републиканците и така изгря „дипломатическата звезда” на Хилъри Клинтън…. Такива работи ставаха тогава пред очите ни в Голямата ябълка, известна още като Ню Йорк.

Когато дойде на власт Обама, той предложи на Холбрук пост, който  беше свръх-тесен за мегаломанските му въжделения: стратег на политиката за АфПак - Афганистан и Пакистан. Макар и с горчивина в душата, че Държавният департамент беше даден на Хилъри, като верен войник на Америка Холбрук се хвърли в дълбокото и започна да „танцува” с талибаните. След толкова бури, премеждия, перипетии, „ъпс енд даунс” в кариерата и личния живот (няколко развода), динамото на Холбрук прегря, той се разболя и си отиде от този свят. А имаше още какво да даде. А и Лавров щеше да го амбицира…

С принц Алберт от Монако, който предлага помощ за урагана „Катрина”. Когато ураганът удари Ню Орлийнс през август 2005, принцът се обади и предложи да изпрати кораб от Монте Карло с лекари, специалисти, лекарства и т.н. за пострадалите… Предадох предложението му на Американския Червен Кръст. Зарадваха се много. Но „отгоре” някой им каза, че Америка е велика сила и ще се справи сама. После съжаляваха…. Един от тези, които спешно се нуждаеше от помощ в наводнената си къща в Ню Орлийнс беше вече болният Фатс Домино, който почина неотдавна. Снимка: личен архив

Смени го на поста  Джон Негропонте (след 6-7-месечен временен представител в ООН Джеймс Кънингам). Годините на Бил Клинтън отлетяха, дойде Буш-младши в Белия дом, и си доведе нов посланик в ООН – Негропонте. Тотално различен от Холбрук. Спокоен, със сдържани емоции, по-малко пиперлив език и буен оратор от Холбрук, „старата кримка” Негропонте излъчваше власт, стил, знания, опит и близост до „царя”. Играта му с Лавров се успокои, стана по-предсказуема и новите идеи идващи от Вашингтон намаляха. По същество играта не се промени - гигантската битка между двете свръхсили продължаваше, но с други средства, и с други маниери. Само бялото пиано в резиденцията в Уолдорф Астория остана същото. Дори един „буен, див кон” като посланик Джон Болтън по-късно, запази бялото пиано. Нищо чудно да е още там…. Пианото, имам предвид…

След като изтече мандатът му в Ню Йорк, Негропонте беше  пратен посланик в Ирак, да „строи новата държава след Саддам…”  Заедно със сър Джеръми Грийнсток, британският посланик в ООН през това време… Но това е друга история за разказване….

След Багдад Негропонте бе назначен за пръв Директор на националното разузнаване – новата структура на всичките американски разузнавания, в опита на Буш -младши да не допусне нов „11 септември” в историята на САЩ.  Сега Негропонте е професор по международни отношения в един от най-престижните американски университети – „Джордж Уошингтън”. Сергей Лавров също се върна в Москва след 9-годишно диригентство на руската дипломация в ООН, за да стане министър на външните работи. Понякога пише поезия, како сам признава, и още кара ски….

Сенките на тези гиганти ме преследват и до днес…. Съгласни с тяхната философия или не, те бяха, и си останаха солидни, лоялни бойци на своите страни.

Като разказвах тези истории на един мой приятел, той подхвърли: опитвам се да си спомня какво стана с част от нашите дипломати в САЩ , а и с някои външни министри, през последните  трийсетина години. Нещо ми се губят – както те, така и идеите им…

Не му отговорих, защото и аз не знам. Техните сенки летят в други орбити…

(Виж още “Сенки от миналото - Ножът”)




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com