Има ли Путин душа?

Асошиейтед прес

Восъчната фигура на Путин. Снимка: официален сайт

Владимир Путин понякога се разголва до кръста при спортни занимания, което е позната част от публичния му образ. Но каква част разкрива Путин от мъжа зад голото тяло е друг въпрос.

След 18 години като лидер на Русия – и с още един сигурен шестгодишен мандат след изборите през март – Путин не показва апетитите или уязвимостите, които понякога персонализират западната политика дори когато са режисирани или спонтанни. Ако има моменти на радост или меланхолия, те се случват насаме.

Мрачното изражение на президента, неговата дистанцираност и сдържаност се дължат и на по-строгата политическа култура в Русия. Никога Путин не се е впускал в диви танци като Борис Елцин и не е признавал момчешко увлечение към роксцената като Дмитрий Медведев, описващ себе си като фен на Дийп Пърпъл.

Той може непрекъснато да е нащрек и умишлено да не разкрива вътрешното си състояние заради страх опонентите да не се възползват. Или може да изразява своята същност: човек, толкова фокусиран върху властта, че всички други интереси бледнеят.

Когато президентът на САЩ Джордж Буш се срещна с Путин през 2001 г. и каза, че е „усетил неговата душа“, някои критици изсумтяха, че Путин няма душа.

„Той инстинктивно не харесва някои хора“, казва Михаил Зигар, редактор в независимата телевизия Дожд и автор на „Цялото кремълско войнство“. „Той смята, че онези политици, които говорят за ценности, го мамят.“

Други обаче виждат известна топлота у Путин. „Непринуден“,
вдъхващ кураж и дори с лечебно въздействие е описанието, което
предложи за него Юрий Толстой, един от преподавателите по право
на Путин в Ленинград, сега Санкт Петербург.

Толстой, на 90 години, казва, че 65-годишният президент го
посетил през есента, след като той получил най-високото
гражданско отличие на Русия. „Трябва да кажа, че след
неотдавнашната среща с Владимир Путин здравето ми се подобри.
Той ме изпълни с жизнена енергия“, каза Толстой за АП.

„Той е чаровен и умен мъж. Честен и открит в общуването си с
всеки“, казва Дженевра Луковская, също бивша негова
преподавателка. „Общо казано, президентът Путин отговаря на
характеристиките на националната самоидентификация на Русия.“

Русия изглежда също е самоидентификацията на Путин. Ако му
липсват цялостна етична система и морални императиви, той
притежава основното чувство, че е руснак, че вероятно
олицетворява самата Русия.

„Той не е там, защото смята, че е диктатор. Не, той вярва,
че е мъжът, опитващ да спаси страната“, казва Зигар.
В същото време „Путин не е стратегически играч, както го
представят; той е по-скоро тактик, бива го в реагирането“, по
мнението на Зигар.

Той даде руските военни офанзиви в Сирия като пример.
Мотивът на Путин да започне кампанията в Сирия беше
раздразнението му от международните критики заради подкрепата на
Русия за сепаратистките бунтовници във войната в Украйна.

От това, което е известно за младостта на Путин, се
предполага, че той е жадувал за два вида власт – видима и тайна
– в среда, пропита едновременно от страданията на Русия и от
нейната смелост.

Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в работническо
семейство в Ленинград, град, изпълнен от спомените за
продължилата близо 900 дни нацистка блокада през Втората
световна война. Един от по-големите му братя умира от дифтерит
по време на блокадата; другият умира няколко месеца след
раждането си.

Според „Първия човек“, книга с интервюта, публикувана след
като той стана и. д. президент през 1999 г., Путин и родителите
му са живели в неприветлива комуналка с мизерна тоалетна в
коридора.

Путин твърди, че при грубите условия през детството си е
станал „хулиган“ и един от малцината в неговото училище, на
когото отказали да стане пионер. В ранната си младост Путин
канализирал агресивността си в бойните изкуства – спорт, който
практикува ненаситно и в късна средна възраст.

В момент на наивна решителност, разказва той, отишъл в
местното подразделение на КГБ и поискал да започне работа в
шпионската служба. Отговорили му, че тя се отнася крайно
скептично по въпроса дали може да се има доверие на агенти,
дошли от улицата.

„През всичките години в университета очаквах човека от КГБ
да си спомни за мен“, споделя Путин. Един ден „дойде един човек
и поиска да се срещне с мен. Той не каза кой е, но аз веднага
се досетих. След като не искаха да кажат къде, ми стана ясно, че е там.“

В крайна сметка назначението на Путин в КГБ се оказва
Дрезден, в близкия съюзник на Съветския съюз Източна Германия.
Когато по-късно Путин става известен в Русия, мнозина мърморят,
че изпращането му в приятелска страна не говори добре за
неговите способности в шпионската игра.

„Не бих преувеличавал значението на годините му в КГБ“,
където той е по-скоро бюрократ, отколкото шпионин, казва Зигар.
Вместо това той вижда Путиновото „Богоявление“ като нещо, което
е станало след като напуска КГБ и става заместник на Анатолий
Собчак, кмета реформатор на Санкт Петербург.

Собчак е такъв демократ по душа, че позволява открити
избори, а след това приема поражението си в тях.
„Това беше трагедия за екипа на Собчак и лична трагедия за
Путин, а също урок: как да не повтаря никога тези грешки: честни
и справедливи избори, открити дебати и истински влиятелна
опозиция“, заяви Зигар.

Вероятно урокът ще бъде приложен на президентските избори
през 2018 г. На единствения наистина опозиционен кандидат,
бореца срещу корупцията Алексей Навални е почти сигурно, че няма
да бъде позволено да участва заради присъда за престъпление.

Това означава, че руснаците, които се надяват Путин да падне
от власт, ще се насочат към другия кандидат, Ксения Собчак,
дъщерята на Анатолий Собчак, телевизионна личност, която никога
не е била на политически пост.

Господството на Путин над политическия живот се наложи с
необичайна скорост. Малцина, ако въобще има такива, политици са
излизали по-бързо от неизвестността, за да се превърнат в
личности, предизвикващи силен интерес у дома и в чужбина. Преди
да бъде назначен от Елцин за премиер през август 1999 г., той
оглавява Федералната служба за сигурност – една от премничките
на КГБ, пост, за който не е присъща видимост.

Елцин сменяше премиерите с тревожна скорост и Путин можеше
да е един от онези, които изхвърчаха през въртящата се врата. Но
на втория месец, докато коментираше първите дни на втората
война срещу чеченските бунтовници, той направи впечатление.
„В тоалетната да ги хванем, в нужника ще ги убием, в крайна
сметка“, каза той.

Непреклонно, мъжкарско, донякъде с груб език, това изявление
явно разкрива същността на Путин.

От тогава той рядко излиза от този публичен имидж. Понякога
има по някой кратък момент на умиление, когато гали някое от
кученцата, подарявани му от чуждестранни лидери. Веднъж дори
смая публиката, като целуна коремчето на момченце, което беше
толкова сладко, че го трогна.

Но много малко са моментите, в които може да бъде зърнат
човекът Путин. Той никога не се появява с двете си пораснали
дъщери. Когато през 2013 г. обяви развода със съпругата си
Людмила, всичко беше внимателно режисирано. Двамата се появиха
по националната телевизия в антракта на оперно представление,
похвалиха постановката и съобщиха, че се разделят.

Контролът е толкова неразривна част от природата на Путин,
че е трудно човек да си представи какво би правил, ако не е
президент на Русия. Ако бъде преизбран, мандатът му ще продължи
до 2024 г.

„Не очаквам да се оттегли след президентския мандат.
По-скоро ще заеме някаква позиция да контролира нещата в Русия
от друго място“, казва Дмитрий Тренин, директор на московския
център Карнеги.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.