СофияПловдивВарнаБургасРусе

Георги Ангелов: С необразовани хора няма да станем богата страна

Имаме повече войници на глава от населението, отколкото почти всички страни в НАТО, казва икономистът

Снимки: georgiangelov.com

Георги Ангелов е старши икономист в институт „Отворено общество“. Член е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Американската икономическа асоциация и на Българско дружество „Фридрих Хайек“.

– Правителството ли е виновно за голямата инфлация и имаше ли как тя да бъде спряна или поне намалена?

-В краткосрочен план по-скоро не е виновно, защото инфлацията се дължи на поскъпването на храните на международния пазар, на което нашето правителство няма как да повлияе. В по-дългосрочен план, обаче, то има вина. И не само сегашното, а и всички правителства. Поради липса на реформи в българското земеделие, то запада и произвежда все по-малко. Това означава, че ставаме все по-зависими от международния пазар. В някаква степен, правителството е виновно, че не е извършило реформите в този сектор, така че той да произвежда повече, защото има земя, има и хора, обаче няма капитал, няма предприемачи , няма инвестиции.

– Нямаше ли как да бъде използван бюджетният излишък, така че тази инфлация да бъде потисната по някакъв начин?

– Няма как правителството с харчене на пари да ограничи инфлацията, освен ако не субсидира храните. Но това няма да намали инфлацията. Просто ще прехвърли една част от плащането от гражданите към бюджета, което пак идва от самите хора. Пък и това не е ефективен вариант, защото ако се субсидира храна, тя се субсидира за всички, докато мнозина нямат нужда. Т.е. по-ефективният вариант е да се даде на хората, които се нуждаят – да кажем по-висока пенсия, по-висока социална помощ, по-висока заплата или нещо такова. В някаква степен това стана, защото все пак пенсиите бяха увеличени с 21% вместо с 8,5%. Но нямаше някаква цялостна политика. По-скоро това беше изключение, защото другите заплати, бюджетния сектор, не се повишиха, социалните помощи също. Всъщност учителите сега също получиха 80 лева отгоре. Т.е. пенсионерите и учителите единствени бяха компенсирани за инфлацията. Всички останали нищо не получиха. От този гледна точка нямаше някаква политика за компенсиране на инфлацията. Това можеше да стане по много начини. Работещите в частния сектор, например, да бъдат обложени с по-ниски данъци и с по-ниски осигуровки, а в държавния сектор – с по-високи заплати, по-високи пенсии и така нататък. Все пак не става дума за толкова много пари. Хората, които наистина се нуждаят от компенсации, са сравнително ограничен брой. Да кажем 15-20% от населението, така че можеше да се направи някаква подобна програма, но това не стана.

– Защо?

– Трудно ми е да кажа. От една страна, нямаше някакво ясно изразено публично искане да се направи нещо такова, защото виждаме, че когато има силни искания от страна на някакви групи, те получават обикновено това, което искат. И шофьорите, и лекарите в „Пирогов“, и учителите, и пенсионерите, когато малко по-сериозно поискаха нещо, го получиха. Т. е. не е имало някаква организирана група, която да е поискала компенсации. И от друга страна, малко по-фундаментално, правителството не може да решава всеки един проблем, който възникне в тази страна. Трябва някъде да се сложи линията – с кое се занимават управляващите, и с кое – не. Тази линия още не сме я определили и тя се чертае всеки път според конкретните обстоятелства. Няма някакви принципи, и ако някой протестира твърде много, му се дава, дори принципно да не е правилно, докато друг, ако не протестира, не му се дава, въпреки че е нормално да му се даде. Земеделските производители не си бяха застраховали реколтата, протестираха и им дадоха пари, въпреки че би трябвало да им се каже: „Застраховайте се, защото повече няма да ви се дава“, както е в други страни. Който не се е застраховал, трябва сам да си понесе риска. Това е стопанска дейност, бизнес. Но в момента, в който се съберат някакви комбайни по пътищата и започнат да протестират, веднага получават, докато други професии, които не са толкова публично активни, не получават въпреки, че са в държавния сектор. Който протестира получава, който не протестира, не получава. Има грешни стимули в държавния сектор в момента.

– Според вас въвеждането на плоския данък ще намали ли укриването на данъци?

– Ще намали значително стимулите за укриване на доходи и данъци. Няма да премахне проблема, защото освен данък има и осигуровки. Данъкът е нисък, но осигуровките все още са високи. Но все пак трябва да се има предвид, че през тази и през миналата година, осигуровките бяха намалени общо с 9 пункта. Сега данъкът ще бъде намален между 10 и 14 пункта за различните хора, с различните доходи, така че като цяло се получава някъде между двадесет и двадесет и няколко процента намаление, което е огромно за последните три години. От тази гледна точка ще има ефект. Ние видяхме, че при осигуровките дори 6 пункта намаление дадоха голям ефект и миналата година имаше четвърт млрд. лева приходи повече от планираните. Тази година само до момента има 240 млн. лева повече, а до края на годината остават още 2 месеца. Би трябвало с по-голямото намаление, което става с плоския данък, да имаме още по-силен ефект. Ще има повече приходи и съответно в бюджета, а и в повечето данъкоплатци, ще остават повече пари и сивият сектор ще намалее.

– Бюджет 2008 добър вариант ли е за България?

– Със сигурност не е най-добрият вариант, защото твърде голяма част от дохода, който се произвежда от икономиката, отива в ръцете на бюрокрацията, която не е ефективна, т. е. прахосва голяма част от парите. Второ – тя харчи чужди пари за непознати хора, т. е. това е най-неефективният начин за изразходването им – да харчиш чужди пари, особено не за себе си, а за някой друг. Тогава няма някакви особени стимули за ефективност. Общо взето изследванията показват, че колкото по-голяма част от дохода, изкаран в икономиката, отива в ръцете на бюрокрацията, толкова по-бавно се развива икономиката. От тази гледна точка бюджет 2008 не е най-полезното нещо за страна като България, която е много бедна и има нужда бързо да наваксва, бързо да се развива.

– Каква е причината правителството да заложи толкова сериозен бюджетен излишък и нямаше ли как да се оползотворят по друг начин тези пари?

– Бюджетният излишък е 3% от БВП, което е 1,8 млрд. Този бюджетен излишък е важен, защото виждаме, да кажем, какво става в Румъния в последните дни. Понижиха кредитния рейтинг на страната, чуждите инвеститори вече започват да я избягват, цената на валутата им пада и т. н. И се очаква това да продължи заради политическа нестабилност, много популизъм в правителството и т. н. Инвеститорите се страхуват от такива неща. В България само преди 10 години имахме хиперинфлация, преди 13 години не си плащахме дълговете, преди това на всяко десетилетие сме имали поне по една дългова криза през последните 130 години. И от тази гледна точка всеки външен наблюдател, който анализира България, дава кредитен рейтинг или мисли да инвестира тук, се пита дали това ще продължи да се случва и през следващите години. Дали тази стабилност, която имаме в момента, догодина няма да свърши. Особено с тези кризи, които се случват в момента по света. И от тази гледна точка е добре да заделяме малко пари в резерв, така че инвеститорите като погледнат държавните финанси, като погледнат резервите на БНБ, да видят, че всъщност тук има някаква стабилност. Страната няма да фалира утре. Каквото и да се случи, има достатъчно резерви в момента и в бюджета, и в БНБ, и във фискалния резерв, така че дори и никой да не инвестира в България една година, пак няма да стане голяма криза. Няма при първия проблем всичко да се срути и съответно е много по-лесно да се привличат инвеститори и ноу-хау. И да идват чужди технологии, хора и предприемачи, ако те виждат, че страната е стабилна.

Снимки: georgiangelov.com

– В новия бюджет е определено да се отделят 2,1% от БВП за отбрана, въпреки изискването на НАТО за 2,7%. Това няма ли да доведе до санкции към България?

– Няма изискване на НАТО за бюджет от 2,7%. Това е общо взето мит, пускан от българското Министерство на отбраната, за да си осигурят повече пари. От НАТО има препоръка – 2% от БВП да се дават за отбрана. Повечето страни в НАТО не се съобразяват с тези предписания. Почти всички европейски държави харчат по-малко от 2%. Има страни с процент, процент и половина за отбрана. Някои дори, които са членове на НАТО, въобще нямат армия, като Исландия, например. Така че всъщност България е една от страните в пакта, които харчат най-много за отбрана. В Европа ние сме на второ място след Гърция. А все пак в ЕС има държави като Великобритания, които участват в истински воини в Ирак, в Афганистан и т.н. Ние само охраняваме някакви лагери. Въобще не участваме във война, а харчим повече от Великобритания като дял от БВП. Имаме повече войници на глава от населението, отколкото почти всички страни в НАТО. Да не говорим за това колко чиновници има в Министерството на отбраната и отделно в Генералния щаб. Така че няма проблем с НАТО, няма изискване, а има препоръка и тя не е задължителна, защото никой не я спазва. Проблемът си е наш. Трябва да решим колко бързо ще обновяваме армията. Ако искаме всичко да накупим за две години, ще трябва да хвърлим целия държавен бюджет и пак няма да ни стигне. Нужен е един по-реалистичен план да разхвърляме разходите за десетина години напред, и ако нямаме супер амбициозни планове за покупки. Например министерството преди две години планираше да купи 12 000 камиона. При положение, че имаме 30 000 войници е безсмислено да имаме 12 000 камиона. То в крайна сметка ги намали на 1000-1200. Да не говорим колко имоти има МО и как цената им постоянно се качва. Т. е., ако те се продават по един пазарен, конкурентен начин, може много пари да се спестят. Да не говорим за военни летища, които в момента с тези lowcost (б. а. – евтини) авиокомпании, могат да се отдадат на концесия и да носят постоянно огромни приходи.

– Обективно в какви срокове би могла България да достигне европейските доходи?

– Няма сигурен срок. Ако нищо не се промени и не се правят реформи, може би ще отнеме 50-60 години. Има и по-негативна прогноза – според Световната банка никога няма да достигнем доходите на ЕС при сегашните темпове на развитие. Темповете, с които нараства производителността на труда в България, са много близки до тези, с които нараства и в ЕС. Т. е., ако се развиваме с еднаква скорост, няма как да ги настигнем. Разбира се, ако правим реформи и подобряваме образованието, хората ще са по-умни, ще учат повече и ще имаме и добра бизнес среда. Тогава бихме могли да ги достигнем. Това казва и Световната банка. Ако реформираме тези сектори и се превърнем в икономика на знаещите и икономика на знанието, и като има и капитал и хора, които знаят как да работят с този капитал и да измислят някакви нови неща, тогава бихме могли да ги настигнем, според Световната банка, за около 40 години. Тя, разбира се, е доста консервативна. Не вярва, че от България може да стане някакво икономическо чудо. Но след като от бедна и изостанала страна като Ирландия стана икономическо чудо, след като от сива съветска република като Естония стана икономическо чудо, защо да не стане и от България? Ние имаме и природа, имаме и хора, имаме и територия, и море, и планини, и всичко. Така че имаме, според мен, възможност да повторим техния успех. Затова съм оптимист. Ако правим реформи може и за по-малко, и за 15 години максимум да се изравним с тези стандарти. Но ако не правим нещо и само си клатим краката, никога няма да ги достигнем.

– За да се случи това, в кои сектори от икономиката основно трябва да се инвестират пари, усилия и т. н.?

– Трудно е да се каже. Не е добре да определяме сектори, които да бъдат приоритетни, защото спомняме си само преди няколко години как определяхме, че туризмът ще ни помогне и т. н. И сега какво стана? Построихме много хотели, свърши мястото и какво – да не би да е помогнал толкова много туризмът? От тази гледна точка всеки сектор си има някакви ограничения. Не можем да докараме 100 млн. туристи в България, можем да докараме 10. Освен това в момента да говорим кои сектори ще бъдат развити след 15-20 години е абсурд. Както, когато е тръгнал първият влак във Великобритания преди век. Тогава в. „Таймс“ е написал, че железниците са пълна глупост и никога няма да се развият. А след това милиони хора започват да ги използват. Ако в момента кажем, че нещо няма да се развие, най-вероятно ще сгрешим, а ако гледаме секторно никога няма да познаем. Това, което можем да гледаме обаче, са хората, защото така или иначе каквито и сектори да има, трябва да има и хора. Ако имаме необразовани хора, няма да станем богата страна. Ако има толкова много, които отпадат от училище, които са неграмотни, които въобще не учат в университети или учат в лоши университети, тогава нямаме шанс каквото и да направим. Т. е. може много капитал да инвестираме в икономиката, ама няма ли хора, които да знаят как се включва компютър най-малкото, да не говорим за по-сложни неща, нямаме шанс. Така че, ако говорим от гледна точка на това какво да се прави, важно е образованието да е качествено, да е конкурентно и да има постоянна иновативност, която в нашите университети напълно липсва. Обменът на преподаватели трябва дори да е задължителен. В противен случай, оставаме изолирани. Има преподаватели, които не знаят английски език, които не четат, които няма как да се интегрират.
От гледна точка на средата това, което трябва да се направи, е държавата да е добра за бизнес. Имам предвид да няма безсмислени, бюрократични, регулативни и всякакви подобни пречки и всичко да може да става по Интернет. Ако аз утре имам идея и искам да открия нов бизнес, да мога да го направя за два дни с минимални средства. Особено един студент, който няма пари, обаче има идея, да може лесно да регистрира фирма, лесно да отиде на борсата да си предложи проекта, да вземе финансиране, да си развие идеята, защото така стават нещата. Обикновено не професорите измислят нещо, а студентите. В момента в България двама-трима студенти, ако искат да започнат бизнес, трябва да имат 4000-5000 лева за минимален капитал на фирмата, за адвокати, за регистрация, съдебни такси, не знам си какво. Колко студенти в България могат да изкарат 5000 лева от джоба си, за да пробват някаква идея? Просто не могат. Ето това са неща, които би трябвало да се променят. Вместо 5% от хората да са предприемачи, да станат 10-15%. И то младежи, хора с по-дългосрочна визия, не само продажба, покупка, търговия и т. н., което е важно, но не то определя дългосрочните перспективи.

– Могат ли да се очакват някакви „секири“ от ЕС спрямо България?

– Можем да очакваме много санкции, защото ние не си изпълняваме навреме изискванията. ЕС постоянно ни глобява за нещо – я задето някой човек е задържан без съд и присъда дълго време, я защото е осъден по погрешка, я някакви такива неща. Сега започват процедури срещу нас и за неизпълнение на някакви директиви. Българският манталитет, и въобще балканският, е доста неизпълнителен. Трябва да дойде последният момент или да мине и да има заплаха от санкция, за да стане нещо. В противен случай никога няма да се случат много неща в България. Например нищо не ни пречеше още преди 10 години да допуснем у нас lowcost (б. р. – евтини) авиокомпании. Обаче не го направихме и дълго време имаше автобусни фирми, които возеха от България до Германия за 40 часа. На човек му се счупват кокалите от пътуване, вместо на същата цена да се качи на самолет, дори по-евтино, и да отиде за 2 часа. Ей такива монополчета, които си бяха завоювали някакви лобистки групи, интереси и т. н. се задържаха много дълго време. Сега ЕС ще дойде и ще разбие голяма част от тях. Затова ми се струва, че санкциите от Брюксел ще бъдат нещо добре дошло, защото те ще разбият тази съпротива в организираните групи срещу промяната. И както сега има lowcost авиокомпании, така ще може след няколко години да си избираме доставчика на електроенергия, а не да имаме монополен.
И така е в много други сектори, които преди бяха монополи, поддържани от местни групировки, а сега постепенно отпадат. Така че според мен е много позитивно това. Без заплаха няма как да се случат нещата навреме.

– Очакват се доста сериозни пари от ЕС към България, а хората не са наясно как биха могли да вземат от тях. Кое е основното, което трябва да знаят?

– Трябва да призная, че не съм голям почитател на европейските пари, най-вече защото те не са толкова много, колкото си представяме. В държавния бюджет следващата година ще има 25 млрд. лева, а ЕС ще ни даде няколкостотин милиона. От тази гледна точка ние имаме огромни ресурси тук, които пилеем. Даваме на бюрокрацията да ги разпилява, а в същото време за едни миниатюрни, на практика, средства от ЕС провеждаме мащабни кампании и създаваме свръхочаквания. Това е голям проблем, защото, примерно, по отношение на транспорта ЕС ще ни даде, да кажем, 2 млрд. за 7 години, от които половината ще отидат за БДЖ и никой няма да ги усети, другите ще отидат за пътища. В сравнение с това, което националният бюджет инвестира, дори и тук, не е толкова голям ресурс. Да не говорим за здравеопазване, образование – там пък въобще европейските пари са 1-2% от разходите. Но това, което ще е добре по отношение на средствата от ЕС е, че те ще вкарат нова система на мислене. Писане на проекти, аргументация, защитаване, защо трябва да се дадат парите на един, а не на друг. И ако тази система започне да работи напълно по отношение на европейските проекти и хората се научат как да работят с нея, тогава ще можем да я разпространим по отношение на държавния бюджет. Т. е. тези 25 млрд. вместо да ги раздаваме – 2 млрд. на Масларова, 3 млрд. на Гайдарски и т.н., ще ги накараме да пишат проекти. И тогава Масларова ще каже: „Аз тук имам един проект, ще обуча 10 хил. човека…“ и така ще трябва да се конкурира с всички останали министерства. Да докаже, че нейният проект е по-добър от проекта на Гайдарски, който ще построи нова болница и т. н.

В България има регистрирани десетки хиляди фирми, няма как пари да стигнат до всички. От тях 100-200 или да кажем 1000 ще вземат финансиране. 1000 фирми като вземат по 1 млн., това е 1 млрд. Парите ще стигнат до тези, на които им се занимава да кандидатстват, знаят за какво става въпрос и имат някаква конкретна идея. Така че аз не бих посъветвал всички да се надяват, че могат да достигнат до европейските пари. Ще достигнат до малка част от фирмите, до малка част от учените, до малка част от преподавателите, не до всички. Няма да има за всички училища, ще има за част от училищата, които имат най-добри проекти, които най-бързо се ориентират в обстановката.
В началото ще има повече пари, отколкото идеи, но постепенно това ще се запълни.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.