Убийството в Нови Искър и бездънната българска журналистика

Заглавия като това целенасочено всяват страх.

Началото на 2018 г. беше белязано от шесторното убийство в Нови Искър. Никой не би трябвало да се учудва, че то се превърна във водеща тема за вестници, новинарски сайтове, радиа и телевизии. При такива криминални казуси, вероятно повече от всеки друг път, медиите трябва да изпълняват максимално отговорно основната си задача: да информират, като предоставят проверени факти в контекст и същевременно избягват да засилват страданието или страха на читатели, зрители, слушатели.

Намирането на баланса между най-важната информация и опазването на личното пространство на хората е сред основните предизвикателства за журналистите от появата на занаята до днес. Журналистите не са имунизирани срещу неточности, а естеството и скоростта на работата могат да доведат до грешки от страна дори на най-съвестните и добронамерени представители на професията, включително и поради обстоятелства отвъд техния контрол.
Това обаче не оправдава опитите за превръщането на едно трагично събитие в сензация, при което страданието и скръбта се използват за постигане на кликове, харесвания и споделяния, и финансови приходи.

С начина си на отразяване на убийството в Нови Искър някои медии доказаха, че в родната журналистика всъщност е без дъно, като в същото време ни дадоха повод да си припомним значението на два елемента, които в голяма степен оформят медийната среда в едно общество: журналистическа етика и медийна грамотност.

В статията на „24 часа“ за издирвания има излишни подробности за блудството му с мароретна, нарушаващи журналистическтеи стандарти.

Може би най-показателният пример за покъртително ниското ниво на родните медии е статията със заглавие „Горският човек краде като войник, после изнасилва студентка и блудства с деца“, публикувана във в. „24 часа“ на 5 януари (виж тук). Говорим за национален всекидневник, който – с всички условности – дълги години е водещ източник на новини и анализи за стотици хиляди българи, но очевидно има жълтокафяви характеристики.

Въпросния материал, който към 15:00 ч. на 6 януари е бил разгледан над 42 000 пъти, описва в подробности различни епизоди от биографията на издирвания за убийството Росен Ангелов. Основното послание на статията се подразбира още в петия параграф: Ангелов е със сериозно криминално минало, за което полицията знае от години, и въпреки че представлява директна опасност за обществото, той продължава да бъде на свобода. Авторът обаче се впуска в ненужно детайлни и нецензурни описания за блудството на Ангелов с 11-годишно момиче през февруари 2007 г. – описания, които нарушават огромна част от етичните правила, включени в учебниците по журналистика.
Веднага изниква въпрос: с какво описаните сцени допринасят за обществения интерес и как може да бъде оправдано подобно навлизане в личното пространство на даден човек, още повече на малолетно дете?
Тези описания категорично не допринасят за обществения интерес, а подобно нарушаване на личното пространство няма как да бъде оправдано, по никакъв начин не допринася за информираността и безопасността на гражданите.

Кратко отклонение: в. „Труд“ преди десетина дни също стана олицетворение на падението на родната журналистика, след като по темата за Пирин си позволи да публикува заглавие „Як ритник заби кабинетът в зелените задници“. На първа страница…

„Атрактивното“ заглавие на в. „Труд“.

За липсата дори на базови стандарти и журналистическа етика споменатият материал в. „24 часа“ не е изключение. Друг пример как не се прави журналистика ни дава Dnes.bg. На 5 януари 2018 г. в сайта се появява статия за убийството в Нови Искър със заглавие „Касапинът от Нови Искър – опасен! Изпречиш ли се на пътя му…“. Всеки разумен човек може сам да достигне до извода, че потенциалният отговорник за масово убийство представлява опасност. Подобни заглавия показват нагледно как журналистиката съвсем целенасочено може да бъде използвана за всяване на паника. Иначе казано, това не е професионална журналистика, а пример за писания в стил clickbait (буквално „стръв за кликове“) – съзнателно експлоатиране на човешкото любопитство с цел привличане на кликове и споделяния чрез използването на сензационни заглавия, реално или привидно скандални снимки и обещания за предоставяне на информация, която нито един читател не може да си позволи да пропусне.

Жълтите заглавия не са чужди и на Би Ти Ви.

Точно в тази категория попада и заглавие от сайта на bTV Новините от 3 януари (виж тук), от което става ясно, че убийството в Нови Искър ще бъде сред темите в сутрешния блок на телевизията на следващия ден: „Ексклузивно – близки на жертвите от шесторното убийство. Какво се е случило в къщата на ужасите в Нови Искър?“ Границата между професионална журналистика и жълтокафявия ѝ вариант все повече се размива, тъй като дори една от двете най-големи национални телевизии прибягва до вече споменатите инструменти на системата clickbait.

Няма как да не спомена и начина на отразяване на темата „Нови Искър“ в поне една от медиите, които ежедневно ни заливат с „ексклузивни“ новини, бомби, шокове и ужаси. В свой коментар по темата от 6 януари 2018 г., озаглавен „Има нещо много, ама много гнило в баснята с килъра от Нови Искър. Някой ни прави на идиоти“, издателят на „ПИК“ Недялко Недялков използва (меко казано) махленски език и абсолютно неуместна ирония, с които не просто погазва каквито и да било етични стандарти в професията (какво да очакваш от собственика на такава „медия“), но свежда огромната трагедия до своеобразна конспирация с комедийни елементи – независимо че става въпрос за хора и то такива, които вече не са този свят. Да не говорим, че Недялков осмива и драстичните мерки, предприети от властите за намирането на Росен Ангелов, но това не пречи неговата агенция ден по-рано да публикува материал със заглавие „ПЪРВО В ПИК TV: Ужас като на война в Луково и Нови Искър – хеликоптер се включи в издирването на изверга Росен“.

Отразяването на убийството в Нови Искър доказва, че изключително влошената медийна среда в България е резултат не просто от политически и корпоративен натиск, който ограничава свобода на журналисти и редактори, а и от искрящата липса на желание за придържане към каквито и да било журналистически и етични стандарти и основополагащи ценности.

Що се отнася до медийната грамотност, хвърлете поглед към броя на преглежданията на споменатите по-горе материали и на коментарите на читатели под тях. Понякога цифрите не са достатъчни, но в някои случаи (стига да се правдоподобни) казват повече от хиляди думи.

– – – –

*Авторът е журналист в SeeNews (българска англоезична агенция за бизнес новини) и е член на Асоциация на европейските журналисти – България (АЕЖ-България). Негови материали са публикувани в различни български и чуждестранни издания, включително EurActiv.com, Balkan Insight, The Global Intelligence и MediaPowerMonitor. Той има  бакалавърска степен по журналистика и политически науки и международни отношения от Американски университет в България (АУБ) и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейски университет (ЦЕУ) в Будапеща, Унгария.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.