www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 16 януари 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

И няма край, и няма край на шир и длъж… Очакваните политически проекти през 2018

14 Януари 2018

 

Аспарух Панов

Колко ли нови партийни и (или) коалиционни проекти ще се появят през 2018 г. и каква роля ще се опитат да изиграят на публичната сцена? По тази толкова деликатна и едновременно с това трагикомична за политическия ни живот тема, трудно би могло да се направи разумна прогноза при неизлечимите и задълбочаващи се абсурди на българската многопартийност.

Неслучайно, за един сравнително кратък исторически период от около 30 години след края на комунистическия режим, бяха съдебно регистрирани над 400 политически партии, чиито окончателен списък днес едва ли някой би се наел да уточни. Да не говорим за десетките „граждански“ движения, съюзи и какви ли не подобия на НПО-та, които се появяват и изчезват, и също си играят на политика.

През меката „предпредседателска“ есен на 2017 г. „цъфнаха и тръгнаха да връзват“ три повече или по-малко очаквани проекта. През септември Слави Трифонов обяви официално своите предварително нашумели политически намерения. В „отворено“ писмо той патетично обеща, че ще търси и ще намери тези българи, които да заместят сегашната политическа класа. В текста му се казва още, че българите ще решат дали новите претенденти за власт са достойни да заменят настоящите политици.

Първите впечатления от самата идея, колкото и да са „накокошинени“ нейните автори, са повече от разочароващи. Тя изглежда съвсем недообмислена. Поне според мен, партийно-политическите стратегически намерения изискват съвсем друг подход за разработването на политически идеи, програми и послания за решаване на наболелите обществени проблеми, а не непрестанно политическо дърдорене. Тук ще цитирам Емил Кошлуков: „Политика не се прави само с шоу. Рейтингът не се прелива във вот. Иначе и Азис щеше да е премиер. Едно е да си на екрана, друго е да си на улицата“.

Много по-сериозна и реалистична изглежда новата инициатива на „Да, България“, ДСБ/Нова Република, Зелените, ДЕОС, БЗНС и други организации, и граждани за създаването на обща експертна „платформа за български манифест за Европа“, която да разработи визия за бъдещето на Европа и достойното място на България в нея. Много важно е да се водят такива дебати по време на председателството на Съвета на ЕС, които представят и други гледни точки за утвърждаването на страната ни като модерна европейска държава, освен правителствената пропагандна концепция.

Темите на експертните групи няма да са концентрирани само около дневния ред на председателството. Самите групи тепърва ще се формират, като някои от събитията, част от общата инициатива, ще бъдат и извън София. Форматът на тази платформа ще е „относително отворен“, ще има редица дискусии и срещи с граждани, като изготвянето на манифеста за Европа не е фиксирано във времето. Според Христо Иванов, „в идеалния случай общата платформа ще изготви манифеста за европейските избори“

И тук стигаме до може би най-любопитната нова идея за участие в политиката. Не на някого друг, а на една от най-скандалните личности на прехода, „небезизвестният“ млад пенсионер Божидар Димитров. В последните дни на 2017 г. услужливите медии направо „опищяха орталъка“ с едва ли не „съдбовната“ новина, че Божидар Димитров ще „влиза в политиката“ със заявката си за създаването на професорско политическо движение, което може да прерасне и в партия.

„Преди година основахме движение „Боянски клуб“ на университетски професори и такива от БАН, което щеше да лобира за приемането на неща, свързани с културно-историческото наследство, но не върви. Затова си мисля дали да не възродим традицията от 1935-1943 г. на т. нар. професорски правителства. За да стане това, трябва да се участва в политиката. Ще направим политическо движение, да се измерим колко струваме в очите на избирателя. След това то може да се трансформира в политическа партия “, заявява в заявката си бившият (от края на септември 2017 г.) директор на Националния исторически музей.

От сега е ясно, че проектът на Божидар Димитров ще бъде един от „шлагерите“ на годината. Още на 8 януари 2018 г. професорът вече „даде газ“ на познатата ни от години неизчерпаема хиперактивност с намерението си да инициира още до пролетта референдум за промяна на формата на държавното устройство от парламентарна в президентска република. Според него това е по-важна идея за неговия професорски „Боянски клуб“, защото професорите „трудно крачат в партийни редици“.

Възродените безгранични политически амбиции на Божидар Димитров, секретен сътрудник на „Първо главно управление“ и агент на „Второ главно управление“ на ДС с псевдоними Кардам, Тервел и Телериг, ни връщат във времето на 41-то НС (14. 07. 2009 г. – 15. 03. 2013 г.), първият парламент от „новата политическа ера“ на Бойко Борисов. Божидар Димитров, дългогодишен член на БКП и БСП се присламчва към ГЕРБ и е избран за негов народен представител.

Конституирането на 41-то НС ще бъде запомнено с факта, че най-сетне, 20 години след 1989 г. бе формирано парламентарно мнозинство, което успя да приеме лустрационен текст срещу агентите на ДС още в парламентарния правилник. Според този текст се забранява сътрудници на бившата Държавна сигурност да са ръководители на парламента, на парламентарни комисии, да участват в международни делегации, както и изобщо да са членове на комисиите по вътрешна сигурност, по външна политика и отбрана, за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност“ и по европейските въпроси.

И когато всички започнаха да се надяват, че в парламента витае нов дух на историческа и политическа справедливост, кандидат-премиерът Бойко Борисов се изправи, рече и отсече: „Народният представител Божидар Димитров ще бъде министър без портфейл и ще отговаря за българите в чужбина.“ Защо бе тате, попитаха кротко медиите, гражданското общество и плахата „Синя коалиция“.

„Защото ми е приятел, защото му вярвам и е написал над 30 книги“ отговори Бате Бойко и допълни с присъщата си добродушност – „А ако това не ви харесва и не ме подкрепите, ще хвърля мандата, ще отидем пак на избори и ще ви науча аз вас.“ Министерстването на Божидар Димитров продължи само около година и половина (от юли 2009 г. до февруари 2011 г.) До оставката му се стигна, след като президентът Георги  Първанов (Гоце) отказа да даде съгласие за отстраняването на дипломатите бивши агенти на ДС. За да отговори на предизвикателството, премиерът нямаше друг изход, освен да поиска оставката на Божидар Димитров (Кардам, Тервел и Телериг) …

Може би това все пак беше за добро, защото за краткото време на министерския пост, Божидар Димитров успя да забърка няколко международни скандала. Първият бе свързан с изказването му, че „правителството ще подкрепи членството на Турция в ЕС, ако съседката изплати 20 млрд. долара обезщетение на българите от одринска Тракия.“ След това последваха критики от Великобритания към безразборното раздаване на български паспорти на македонци, молдовци и украинци.

Едва ли някой се интересува от моето лично мнение, но аз никога не съм харесвал Божидар Димитров, въпреки че сме от едно и също поколение. И определено не съм сам. Може би, защото ненавиждам ДС и не смятам нейните бивши агенти за национални герои. Потресен съм, че може да има хора като него, които не само се гордеят с агентурното си минало, но и издават специализираното си досие като отделна книга.

За разлика от неговия работодател в министерския съвет обаче, аз не харесвам и неговите възгледи. Отвращава ме примитивният му антиевропейски национализъм. Не знам как го възприемат българите в чужбина, но хора като него ме карат да се чувствам чужденец в собствената си държава. И това най-много ме притеснява във връзка с неговия „професорски политически проект“.

Добре поне, че Божидар Димитров най-сетне освободи поста си в НИМ. Още през 2015 г. около 2000 човека поискаха в специална петиция неговото пенсиониране. Вместо заключение, ще цитирам някои от мотивите в този доста „идеалистичен“ текст , подготвен от професор Ивайло Дичев от СУ „Св. Климент Охридски“ [vii]:

„Този човек:

– Обижда научната общност с недоказани твърдения и небивалици;

– Обижда националното чувство с търгашеското си отношение към наследството, превръщано в бутафория за пред туристи;

– Обижда вярващите християни с езически измишльотини;

– Обижда публичния морал с гордостта си от това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, с конюнктурната смяна на политически убеждения, с грубиянското си поведение в медиите.“

Цялата житейска, агентурна, политическа и професионална история на Божидар Димитров, както и новият му професорски партиен проект, който уж трябва да „възроди“ по някакъв начин „традицията от 1935 г. – 1943 г. на т. нар. „професорски правителства“, поразително напомнят на сцени от „театъра на абсурда“, в който живеем. И всичко можеше да бъде много смешно, ако не беше толкова тъжно.

От блога на автора




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com