Меркел се готви за труден четвърти мандат

Франс прес

Ангела Меркел.

„Коалицията на изгубилите“: това название на бъдещото правителство, което Ангела Меркел се готви да оглави, придоби голяма популярност в Германия, тъй като канцлерката, на практика, пристъпва с отслабени позиции към четвъртия си и несъмнено последен мандат.

Принципният съюз, постигнат в петък след петдневни пазарлъци от нейния консервативен лагер и социалдемократите (ГСДП), проправя път за създаване в края на март на т.нар. в страната „голяма коалиция“ между двете най-големи политически формации.

„В действителност голямата коалиция е миникоалиция, тъй като тя представлява не повече от 53 процента от избирателите“ в резултат на парламентарните избори, отбеляза германският политолог Карл-Рудолф Корте пред телевизия Цет Де Еф. Крехко мнозинство.

В предишния Бундестаг християндемократическият съюз (ХДС) на Ангела Меркел, неговите баварски съюзници – Християнсоциалния съюз (ХСС) – и ГСДП заемаха две трети от депутатските места. През септември обаче традиционните партии получиха наказателен вот. Канцлерката, разбира се, спечели изборите, но с един от най-слабите резултати за партията й в следвоенната епоха (едва 33 процента от гласовете), а ГСДП отбеляза спад на 20,5 процента.

Причината: резкият възход на крайната десница, с близо 13
процента от гласовете на изборите, и връщането в парламента на
либералната партия с изцяло дясна програма.

Изгубилите

Отначало ГСДП си взеха бележка от „санкцията“ на
избирателите срещу предишната „голяма коалиция“ (от 2013 до 2017
г.), декларирайки, че искат да са градивна опозиция преди да
решат да направят обратен завой пред невъзможността за съставяне
на правителство.

Симпатизантите на социалдемократите остават много
предпазливи, показва допитване, огласено в събота от седмичното
сп. „Шпигел“. Едва 41,9 процента от запитаните одобряват новото
споразумение с консерваторите. В по-широк план, бъдещият
червено-черен съюз ентусиазира само 35 процента от анкетираните,
докато 49,7 на сто го определят като „негативен или много негативен“.

Внезапно опозицията се преизпълни с радост. „Изгубилите
изборите решиха да се преоткрият“, коментира един от водачите на
радикалната левица Дитмар Барч.

Консерватори и социалдемократи, от които по определение се
очаква да представляват конкуриращи се политически платформи,
вече управляваха заедно осем от последните 12 години. Сега те се
готвят да добавят към тях още четири, с риск да
облагодетелстват още повече крайнодясната партия „Алтернатива за
Германия“ (АзГ).

Удължаването на този съюз „ще направи подарък на АзГ под
формата на нови успехи на задаващите се регионални избори“,
позволявайки на партията да води кампания на тема „не по врат, а
по шия“, предупреди в събота политологът Вернер Пацелт във в.
„Ханделсблат“.

И тримата партийни лидери, договорили споразумението в
петък, обаче са с разклатени отвътре позиции.

Отминал апогей?

Позициите на социалдемократа Мартин Шулц са под въпрос след
разгрома на парламентарните избори. Тези на водача на ХСС Хорст
Зеехофер, поканен да заеме министерски пост в Берлин, бяха
оспорени в партията му от група опоненти, обезпокоени от възхода на АзГ.

Колкото до канцлерката, макар засега на хоризонта да не се
очертава сериозен претендент за неин приемник, дебатите в
партията й за времето „след Меркел“ вече започнаха. Множество
кадри от нейното движение призовават за „подмладяване“ на
ръководството.

Германската икономика е във върхова форма, но в политически
аспект канцлерката изгуби точки след кризата с бежанците, а
управленският вакуум в Германия от септември насам не й беше от
помощ.

През този период френският държавен глава Еманюел Макрон, за
сметка на това, изпълни пространството в европейски и
международен план с редица впечатляващи дипломатически
инициативи.

„По отношение на политическите инициативи за Европа, Франция
понастоящем води с 10 на нула, не бива да оставяме резултата в
това положение“, отбеляза със съжаление наскоро германският
външен министър Зигмар Габриел.

„Ако съдим по (спада в) популярността и отношението на
общественото мнение, можем да заключим, че апогеят на Ангела
Меркел е отминал“, казва преподавателят по политология Оскар
Нидермайер.

Дали при тези обстоятелства тя ще може да довърши нов
четиригодишен мандат? „Ако си мисли за интереса на партията с
оглед на изборите, не би трябвало“, допълва политологът,
залагайки на предсрочно оттегляне след две години.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.