Голямо сражение за тая конвенция, най-важна стана в политиката. Има грешка, ама не е в превода

Истанбулската конвенция се препъна в парламента, засега. А дотук официално срещу нея се произнесоха БПЦ, Католическата църква в България, Протестантската църква на адвентистите в България, мюфтийството на мюсюлманите, СДС, БСП, ПатрЕотите. Може да има и други, не на всеки са обърнали внимание медиите. Различни църкви, различни партии.

И всички те ли са жертва на невежество и грешка в превода?
Да не би всички те да са за насилието над жени?
Те ли са ретроградните сили, които дърпат България назад от прогреса? И от кой прогрес?

Защо се получава така, че една ужким либерална общност проявява търпимост и загриженост към ислямската религия, ислямската култура, към бежанците, които имат различно отношение към жените, търпимост до степен да оправдава насилие от тяхна страна, а към християнските църкви се държи враждебно?
И към несъгласните с Конвенцията – те са примитиви, путинисти, хомофоби, байганьовци, които искат да бият жените си. И, разбира се, се чуват ответните обръщения – извратеняци, грантаджии, соросоиди и т. н.

Има някаква грешка, но не е в превода.

Не е и от невежество разбирането за понятието джендър в Конвенцията. Най-много се вълнуват от конвенцията ЛГБТ и подобни организации. От 8 НПО-та, участващи във междуведомствената работна група за въвеждане на Конвенцията, половината са ЛГБТ и джендър-алтернативи.

Не поради неосведоменост някои виждат прокарване на някакви нови полове през задния вход в законите. Самите джендър прогресисти виждат възможност за това с Конвенцията. И останалото е реакция на тях. Но спорът старателно се отклонява от въпроса за пола и се води за това дали сме за или против насилието над жени. С помощта и на медиите спорът се свежда до това, че „у нас бият жените си”. Но в България случаите на домашно насилие не са повече от тези в Европа. В Швейцария, примерно, смъртните случаи при домашно насилие са повече от България. И в европейските страни, включително в България, има закони за защита от домашно насилие, жените и мъжете са равнопоставени по конституция и др. закони, насилието се преследва от Наказателния кодекс.

Така че, грешката е вярна – най-остри са реакциите на опита чрез тази конвенция да се прокарат възможности за признаване на някакви нови полово-социални групи, които априори обявяват с нарушени права.

Малък коментар