Ахтунг! Немскоезичните в Белгия също надигат глас

Белгиец на демонстрация в подкрепа на единството на страната в центъра на Брюксел. Федерацията няма правителство повече от пет месеца, а немскоезичната общност претендира за повече влияние. Снимка: Ройтерс

Позабравената немскоезична общност в Белгия също започва да се изказва на висок глас за разправиите на съотечествениците си, предизвикали политически застой в страната, който продължава повече от пет месеца. Спорът между френско- и холандскоезичните партии постави нов рекорд по продължителност на неуспешни опити за съставяне на правителство. Говорещите немски език белгийци – полуавтономна общност от 70 000 души – се чувстват изключени от сметката.

На 11 ноември, на парад в предимно немскоезичния град Ойпен в чест на покровителя на милосърдието Свети Мартин, карнавалното настроение беше примесено с тревога и с рядко срещани прояви на патриотизъм. Докато шествието на децата и духовите оркестри напредваше към огромен огън на открито на един от главните градски площади, можеше да се види нещо необичайно – белгийски знамена, спуснати от прозорците или нарисувани на лицата на някои от хората.

„Винаги се говори за фламандската или за френскоезичната общност и съм малко разочарован, че дори не се споменава за нас“, казва пенсионерът Хенри Спарла. Досега немскоезичната общност, по-голямата част от която живее в източните райони на френскоговоряща Валония, се възползваше добре от белгийската политическа система на компромиси между 6,5-те милиона холандскоезични граждани и 4-те милиона франкофони.

Немският е признат за един от трите официални езика в кралството, а немската общност има свой парламент и образователна система. Европейският съюз описа немскоезичната общност в Белгия като едно от най-разглезените малцинства в Европа. Президентът на общността Карл-Хайнц Ламберц се изказа красноречиво за споровете, заради които повече от пет месеца след юнските избори няма и намек за споразумение между партиите: „В това безкрайно музикално изпълнение – може би симфония или опера, оставям на вас да решите – каквото е институционалното развитие на Белгия, немскоезичната общност не е нито композитор, нито диригент, нито пък първа цигулка.“ „Ролята ни е второстепенна: ако искате, може да ни сравните с музиканта, който свири на триъгълник или на друг инструмент с подобна важност“, допълни той.

Холандскоезичните фламандци искат на района им да бъдат дадени повече права, докато франкофоните подкрепят по-централизирана държава. Някои белгийци се тревожат, че конфликтът може да доведе до разцепването на 177-годишната държава. „Онова, което прави от Белгия това, което е, е фактът, че говорим различни езици“, казва 24-годишната Катрин Бауер, ръководител на скаутска организация. „Фламандците не се смятат за холандци, франкофоните не се мислят за французи и ние не сме германци.“

Докато децата следваха традицията да вървят по улиците, пеейки песни и с хартиени фенери в ръка, някои от немскоговорящите възрастни се питаха какво биха правили, ако един ден Белгия вече я няма.

„Вече няма да знам какъв съм. Говоря немски, а живея във Валония, къде да отида? Във Франция, Германия или в Люксембург? Ще загубя връзката с онова, което смятам за свой дом“, казва Майкъл Кемпен, докато децата му се събират около традиционния огън.

Изпълнителят на ролята на Свети Мартин в парада, който хвърляше сладкиши на децата, обикаляйки на кон из града, даде съвет на белгийските политици: „Те трябва да последват примера на Свети Мартин, който е споделял всичко с ближния си“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.