Могат да ти откраднат парите от сметката, а банката да вика – всичко е точно

От Първа инвестиционна читателите за будали ли ги имат?

Централата на Първа инвестиционна банка. Снимка: архив

Оказва се, че в България могат да ти откраднат 1 милион или 3 милиона от сметката, или няколкостотин хиляди, каквито случаи има, и после банката да твърди, че няма кражба, всичко е точно, дори след като е осъдена да ги върне…
Това става ясно от отговора на Първа инвестиционна банка до e-vestnik по повод статиите:
Първа инвестиционна окончателно осъдена за откраднат 1 млн. от сметка на клиент. Но никой не съди крадците
и

БНБ прикрива кражби от сметки на клиенти. Дъщерята на Хампарцумян е шеф на отдел, който проверява банките“.

Но не e въпрос само за тази банка. Това е политиката на всички банки, която защитава и БНБ, като отказва да се намеси при такива случаи на кражби.
Отговорът на Първа инвестиционна е показателен за тази всеобща банкова практика. В него се твърди:
Няма кражба. Между страните по делото не е имало спор за „откраднат 1 млн. лева”, пишат от Първа инвестиционна. Делата в съда били за „оспорена транзакция”.
Така ли? В човешкия език, когато без да подозираш чужди хора ти изтеглят 1 млн. лева от сметката, това се нарича кражба. И, колкото й да не й харесва тази дума на Първа инвестиционна банка – в нея е извършена кражба. И съдът е задължил банката да върне сумата на окрадения си клиент. Дали това ще се нарече кражба или теглене от сметката без съгласието на титуляра, е въпрос на изразяване.
Първа инвестиционна подчертава, че не се е водило дело по Наказателния кодекс, демек – няма кражба. Но ако прокуратурата и следствието още не са си  е свършили работата, не са обвинила крадци и не са ги е вкарали в съда, това не означава, че няма кражба.
Притеснително е, че сигнал до прокуратурата е подал само окраденият клиент „Кулинар” АД, а не и самата банка. За нея няма нищо нередно, както тя твърди и в отговора си.

Банката възразява също на казаното в статията, че и най-горна инстанция, Върховният касационен съд е потвърдил присъдата да върне 1 млн. лева. Върховен касационен съд не бил разгледал делото, не го допуснал за разглеждане. За какво й е на банката да отрича очевидни неща? Може би разчита на юридическото невежество на читателя? Като не е допуснал касационно обжалване от страна на банката, Върховният касационен съд всъщност е разгледал делото и се е произнесъл. Неговото определение, неговият отказ, потвърждава присъдите на първите две инстанции.

Съдът не бил установил „нередност или  компрометираност в системите на банката за електронно банкиране”, пишат от банката до e-vestnik. Затова не можело да се използват твърдения за „ненадеждност”.
В съдебното дело е установено, че банката е допуснала фалшиви пълномощни и документи с явни, видни с просто око недостатъци. Какви са тогава процедурите на банката за проверка? Как служителите са проверили тези документи и пълномощни?

В отговора на банката има смущаващо твърдение – че тя е изпълнила наредена операция от „оправомощен ползвател”, „лице, член на съвета на директорите и преставляващ дружеството”. От това твърдение читателят може да остане с впечатление, че едва ли не лично член на съвета на директорите е отишъл в банката и наредил превода на 1 млн. лева. Но не е така. Представени са фалшиви пълномощни, с подправени подписи, според които двама членове на съвета на директорите са упълномощили трето лице да оперира от тяхно име със сметката на фирмата.
Това лице, добре известно и установено (виж в статията), е представило фалшиви пълномощни да си извади електронен подпис, а след това е представило фалшификати и в банката да го допусне до електронно банкиране.
А в отговора си банката пише, че е „извършила необходимите за целта проверки” и „не е имала основание да откаже регистрация на дружеството до виртуален банков клон”.
Как банката е проверила тези пълномощни, като има специална процедура за това, включително да се свържат с хората, които упълномощават, и с нотариуса, който е издал пълномощното. Ако това е било направено, щеше да стане ясно, че са фалшификати.

Банката, освен че е приела фалшиви пълномощни, не е уведомила и полицията за опит за измама, след като е станало ясно, че дружеството си търси източения милион от сметката.
И дори твърди в отговора си, че няма никаква измама, щом „няма данни” по сигнала на фрмата да бъде повдигнато обвинение.

Тъжната реалност е, че при откраднат 1 милион, с установени извършители,  следствието продължава и до ден днешен, от септември 2011 г. досега.

Отговорът на Първа инвестиционна банка, както и позицията на БНБ, могат да уплашат всеки клиент на банки в България. Излиза, че от сметката ти могат да откраднат пари с фалшиви пълномощни, а нито банката, нито БНБ да намерят нещо нередно в това.
И прокуратура и следствие да не могат да обвинят извършителите.

Въпросът е – как при всички тези обстоятелства и съдебни решения, пиарите на една банка си позволяват да твърдят, че всичко е точно? Това нескопосани съчинения на пиар специалистите на банката ли са, наивност ли е или брутално нахалство?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.