Обратен ефект: Законът за Холокоста привлича вниманието към участието на поляци

Портата на концлагера „Аушвиц-Биркенау“ с написа „Трудът те прави свободен“. Снимка: АФП/БТА

Историята е достатъчно сложна и без да се намесва политиката, но в Полша дебатите за най-мрачното събитие на 20-и век може скоро да напуснат учебните стаи и вестникарските страници, достигайки до съдебните зали и дори затворническите килии. Това пише британският в. „Гардиън“, коментирайки новия полски закон, който предвижда затвор до 3 години за всеки, който обвини полската нация за Холокоста.

Президентът на Полша Анджей Дуда подписа снощи текста, който предвижда глоби и затвор до четири години за лица, направили публични изявления, обвиняващи Полша като нация за престъпленията, извършени от нацистка Германия по време на Холокоста. Все пак Дуда каза, че планира да поиска от Конституционния съд да оцени закона, отваряйки вратичка за възможността текстът да бъде променен.

Снощи на среща с поляци, спасили евреи по време на Холокоста, президентът подчерта, че „целта не е да бъде наказан някой“. „В смисъл на наказание, това може да се окаже нереалистично, особено ако изявленията бъдат направени извън Полша. Законът е сигнал, че полската държава вижда проблем, който ни вреди“, каза Дуда.

Очевидното националистическо решение на управляващата дясна партия „Право и справедливост“ повдига сложни въпроси не само за страната, а и за опазването на истината – въпрос, който става все по-сложен, и дори спешен, отбелязва „Гардиън“.

Защитниците на закона казват, че основната им цел е била понятието „полски лагери на смъртта“, което според тях е клеветническо, защото макар и разположени на полска територия, концлагерите са били създадени и ръководени от германски нацисти. Освен това пазачите и персоналът на лагерите често пъти са били украинци, а 2 милиона евреи от други страни са били ликвидирани от нацистите.

Всичко това е вярно – трябва да говорим за нацистки концлагери, не полски. Но новият закон забранява и всякакви намеци, че неопределеното понятие „полска нация“ носи отговорност за престъпленията на Третия райх – което цели да изкара поляците невинни за клането, извършено сред тях, пише по-нататък британският вестник.

Но поляци са извършвали кланета – като например това в Йедвабне, където едната половина на селището, поляци от нееврейски произход, избива евреите, като ги изгаря в хамбар. Общо убитите са около 1600, от евреите в града оцеляват само седем, припомня в. „Гардиън“, подчертавайки, че това е особен случай. Въпреки това, значителна част от 3,2 милиона убити в Полша евреи загиват не от ръцете на нацисти, а на други поляци – около 200 000, според полския историк Ян Грабовски, цитиран от изданието.

Разбира се, имало е и смели поляци, рискували живота си, укривайки евреи – израелският музей на Холокоста Яд Вашем признава 6706 подобни герои. Но според Грабовски неудобната истина е, че тези спасители са били малцинство, страхуващо се от собствените си съседи, подчертава в. „Гардиън“.

Не е сложно да видим защо това се случи. Полските националисти искат поляците да са неопетнени жертви на нацизма и е трудно да признаят, че много от тях доброволно са помогнали за геноцида. Като почти всички страни, окупирани от нацистите и за разлика от самата Германия, Полша все още не си е направила ясна равносметка за миналото. Но полската еврейска общност, най-голямата в Европа, е била ликвидирана за малко повече от три години, подчертава британското издание, добавяйки, че както полският закон, така и израелският закон, забраняващ омаловажаването на ролята на помагачите на нацистите, пречат на установяването на истината.

При подписването на закона, предизвикал критики от САЩ и Израел, полският президент Анджей Дуда обяви, че той ще бъде разгледан от Конституционния съд, който може да наложи промени – но самата независимост на съда е под въпрос, подчертава в. „Вашингтон пост“. Но с отказа си да използва президентското вето, Дуда изключи възможността за политически преговори, на които се надяваха Израел и САЩ. Вместо това законът ще влезе в сила до две седмици, и съдът е единствената институция, която може да го отмени изцяло или отчасти.

Критиците на закона извън Полша смятат, че той нарушава свободата на словото. Полските управляващи подчертават, че научните изследвания и художествените творби не попадат под действието на закона. Това обаче зависи от интерпретацията на научни изследвания и художествени творби, подчертава Агнешка Маркевич, директор на европейския клон на Американския еврейски комитет (АЕК). Тя казва, че АЕК е приел, че в престъпленията са участвали отделни поляци, а не държавата и че понятието „полски лагери на смъртта“ е несправедливо и невярно. Въпреки това законът ограничава свободата на словото и е неправилна стъпка, добавя Маркевич.

Полша беше окупирана от нацистка Германия през 1939 г., но за разлика от други европейски страни не е имала колаборационистко полско правителство. Евреи са около половината от 6-те милиона полски граждани, загинали през Втората световна война. През годините на нацистката окупация множество полски нелегални движения се съпротивляват срещу Третия райх. Сега управляващата партия „Право и справедливост“ иска да наблегне именно на този факт, но историците отдавна твърдят, че това не е пълната картина, подчертава в. „Вашингтон пост“.

Законът имаше за цел да раздуха националистическите чувства в страната и се оказа ефективна предизборна стратегия. В същото време той предизвика дебат, довел до обръщането на по-голямо внимание на същите тези въпроси за съучастието на поляците в нацистки престъпления, които правителството се надяваше да премахне. Опитът на управляващите имаше обратен ефект, подчертава Маркевич. „През последните няколко дни понятието „полски лагери на смъртта“ вероятно беше по-популярно от всякога“, посочва тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.