В Канада всички бият жените си?

Ние съм объркани.

Едни ни обясняват, че академиците, подписали се против Истанбулската конвенция, явно бият жените си, или как с ръждиви ножици в Африка режели клитора на момичетата, други крещят неразбираеми заклинания с неразбираем синтаксис към чуждестранни посланици. Някои от Едните твърдят, че gender/genre е почти като един литературен жанр (фентъзи?), някои от Другите разпъват с анатеми сатанинския трети пол, като че ли другите два не са достатъчно страшни, исторически погледнато.

Поради объркаността ми, както и непознаване на правната материя и юридическия аспект на проблема, а най-смислените забележки вървят именно по тази линия, ще оставя тази тема и ще споделя едни други факти, които още повече задълбочават объркването ми.

В най-политкоректната страна – Канада – годината също започна бурно.

Когато Катрин Деньов заедно с още 100 френски гражданки се обяви против движението Me too, беше лесно, веднага я отрязаха: „Ами франсета, това е то”; когато обаче Маргарет Атууд, икона на освободената жена творец, заяви в статия в „The Globe and Mail” на 13 януари, че MeToo е симптом за нарушена правна система, чиято неефективност принуждава обществеността да играе ролята на съдия и екзекутор и може да се закрепи като линч на тълпата (дори направи бегъл аналог с гонението на вещици в Салем, като припомни гръмогласното заклеймяване на професора от университета в Британска Колумбия Стивън Галоуей, обвинен в сексуално насилие и след това оправдан, но сломен като индивид и професионал), реакцията беше съвсем долнопробна. Голямата писателка и ангажиран интелектуалец, в най-благородния смисъл на понятието, трябваше с дни да обяснява очевидни истини (като защо невинен до доказване на противното е ключът към цивилизованото общество) на екзалтирани, най-правоверни феминистки от третата вълна, чиито обиди, не аргументи, не би трябвало да бъдат възпроизвеждани дори. Но както каза Маргарет Атууд:

В екстремни времена екстремистите печелят. Тяхната идеология се превръща в религия и всеки, който не повтаря като марионетка възгледите им, се смята за отстъпник, еретик или предател, и умерените в средата са унищожени

След това се появи едно интервю. Но малко предистория: На 19 юни 2017 година кралицата одобри Закон за изменение в Закона за правата на човека в Канада и на Наказателния кодекс, като в списъка на забранените основания за дискриминация се добавят половата идентичност и свободата на изразяване на избраната полова идентичност

А Комисията по правата на личността в Онтарио уточни, че:

Отказът да се назове даден индивид с името или личното местоимение по негов избор, отговарящо на сексуалната му ориентация, дори фактът да се обърка [mégendrer, misegender] преднамерено името или личното местоимение, представлява форма на дискриминация, когато се случва в социалното пространство, защитено от закона, включващо работно място, жилище или образователни услуги […] и употребата на неправилното лично местоимение може да бъде окачествено като нарушение на закона за правата на индивида

Не мога да не привлека вниманието ви към прелестния неологизъм mégendrer, който специално на френски има особен привкус, както и към термина образователни услуги

И за да се избегнат нарочни или неволни обърквания, които пък водят до наказания от рода на парични глоби и сесии по превъзпитание, се публикуваха множество уточнения от типа:

Ако не сме съгласим да се наричаме мъж или жена, можем също да не искаме да бъдем нито мъже, нито жени. Тези хора, чийто пол (genre) излиза извън бинарните граници мъж-жена, се наричат не-бинарни. Това е важно разграничение, тъй като транссексуалните мъже обикновено използват местоимението „той“ [il], а трансжените, местоимението „тя“ [elle]. Това няма нищо общо с „iel“ или „ille“, местоимения, използвани от не-бинарните индивиди. Някои от тях използват „ille“

Не се наемаме с превода на последните

Не са забравени и америндианците:

Два духа [Two spirits]: общ термин за мъжете, практикуващи женска полова идентичност, и жени, които практикуват мъжка полова идентичност сред индианците

(Междувременно и националният химн на Канада вече е полово неутрален. Така де.)

Дадените примери по никакъв начин не са опит за принизяване на свободата на избор. Пази Боже. Те са само за онагледяване на какво именно реагира професор Джордън Питърсън, канадски клиничен психолог, културен критик и професор по психология в университета в Торонто, преди това в Харвард и МакГил, автор на много популярната книга „Карти на значението. Архитектура на вярата”, където, най-общо и опростено, се разглежда ролята на митовете, идеологията и биологията върху човешкото поведение, а преди седмица излезе и „12-те правила за живота: антидот на хаоса”

Та професор Джордън Питърсън отказва да се съобразява с Bill С-16 (звучи малко като отровен газ), тоест, да използва неутрални от пола местоимения (non-gendered pronouns – “they,” [тe] “ze” [?] and “zir”[?]) и го заяви пред комисията за правата на личността в Сената. Което предизвика буря от възмущения от Едните и възторг от Другите

И привлече десетки милиони зрители към неговия канал от над 640 000 абоната в YouTube и хиляди фенове към книгите и лекциите му. Продължението на скандала бе още по-скандалният факт, че асистент-преподавателка в програмата по Комуникации и изкуство от Университета Уилфмаред Лориър бе привикана на превъзпитателно-обвинителна среща от двама преподаватели и администратор от същото заведение, защото използвала в лекция запис на част от интервю с Питърсън, излъчено по официалния обществен канал ТVО на канадската телевизия. Студентката пък, нали е по комуникация, записала всичко на лаптопа си, който бил пред нея по време на срещата, и след отказ за дискусия от страна на администрацията го предала на медиите. Ако отидете на  Lindsay Shepherd Interogated by Wilfrid Laurier University’s Gender Police, може да се насладите на целия запис на разпита

След този инцидент естествено университетът се разбуни и професорът, водещ превъзпитателната сесия, се извини публично. Но това си остана все пак в рамките на Северна Америка – няколко щатски USA канала направиха интервюта с момичето и с Питърсън, в пресата също имаше доста материали и т.н

Това, което обаче взриви, според плоското клише, социалните мрежи, бе интервюто на Джордън Питърсън с Кати Нюман по Channel 4 на BBС преди няколко дена. В него се разискваше равноправието между половете, не джендърите, само половете мъжки и женски, в социално-политическата сфера, идеите за биологичната и социална йерархия от книгата на професора, който приведе като аргументи някои клинични изследвания и други интересни неща.

В интервюто за пореден път се направи опит да се закалят пристрастията на основните медии и идеологиите, които развяват. Но не се получи. Иначе си е нормално да имаме пристрастия, дори и медиите, но не и всичките. Номерът, освен това, е в аргументите.

Клипът бе гледан от повече от 5 милиона зрители и сочно, и аналитично коментиран

Журналистката Кати Нюман не водеше интервю, а просто нападаше с агресивен тон на обвинител чрез изпитаните методи на софистиката, но, за съжаление, пред нея се оказа опонент, чиито логика и познаване на разискваната материя просто, а накрая буквално, й затвориха устата.

Защото страните не бяха ляво и дясно, а кой вярва в истината и кой – в стила Опра, дето всички си имаме право на собствените си истини и всички сме едни, ама толкова специални (последното, разбира се, е вярно, но в тотално различен смисъл и практика). Дали Кати Нюман, обиграна журналистка, провокираше разгорещен дебат и висок рейтинг и се изявяваше като адвокат на дявола, без да вярва на позицията си, което е съмнително, като се има пред вид кариерата й, няма никакво значение. Неефективността на тази обиграна тактика бе разбита на пух и прах и то без Питърсън да използва каквито и да е психологически техники, които безспорно владее, а само поради солидни аргументи от областта на психоаналитичните изследвания и общоприетите заключения, както и от дългогодишния му опит като клиничен психолог. И здрави нерви. Дори към края се прокрадна усещането, че професорът всъщност намира опонента си за интересен обект за психоанализа

Това интервю трябва да се изучава в програмите по психология, журналистика и „хумор и сатира”.

Едни 20% от него се свеждаха до модела:

Питърсън: Да, аз закусвах яйца с бекон

Журналист: Значи искате да се избият всички вегани, така ли ?

А други 50% до модела:

Журналист: Вие гей ли сте?

Путин: Не

Журналист: Путин отрече, че е гей

Може да се гледа на You tube, коментарите са безумно забавни

Защо така канадците (не всички, слава Богу) сякаш тотално забравиха родния си гений Маршал Маклуън, който още отпреди 60 години размахваше пръст:<>пак се разиграва старата история, но трябва да знаете кои са залозите – залозите са нашата цивилизация срещу трибализма и груповщината, личната идентичност спрямо корпоративната идентичност и частната отговорност спрямо груповия или племенния мандат

Но той пък католик с шест деца, нищо прогресивно.

И за да не бъдем обвинени в дясна пристрастност, което би било неточно, ще споменем, че наскоро се състоя разговор-диалог между професор Джордън Питърсън (който се окачествява като класически британски либерал и философ прагматик) и професор Камил Паглиа, американска писателка и литературен критик, видна хомосексуална феминистка от най-свястната първа вълна, преподавател по изкуство, хуманитарни науки и медии, автор на множество книги (последната, „Free Women, Free Men: Sex, Gender, Feminism”, March 20, 2017). Убедена марксистка и анти-постмодернистка, гласувала за Бърни Сандърс, и която наскоро заяви в радиопредаването на Sean Hannity: Моята партия съсипа журналистиката. Ще са нужни десетилетия, за да се съвземе от ужасиите, които се случват днес

В края на разговора и двамата бяха съгласни по всички разисквани теми.

Та затова и объркаността ми. И оттам, и оттук.

Българските десни са постмодернисти като американските леви, а американските десни (и някои леви) са срещу постмодернизма и за традиционните ценности, за които пък са и българските леви.

Ами ако не си нито неолиберал, нито неоконсерватор, а просто бинарен неоправославен?

Може би пък да се наложи моделът Йежи Колаковски – социалист-либерал-консерватор, лансиран наскоро от френския философ Ален Филкенкраут (вече споменат в статията ми „Коректност, кулинария, Конфуций“, Култура, бр.1/2017)

А пък в нашия контекст, какво… православен-социалист-либерал-консерватор?

Рубладжия-грантаджия.

Както казва Алиса: Как мога да знам какво мисля, преди да го кажа. И аз така вече

Та по повод Истанбулската конвенция и Канада

Пет жени са били убити от началото на 2018 година в Онтарио при домашно насилие . И при все, че цифрата е шокираща, експертите твърдят, че това не е толкова необикновено. В цяла Канада за 2016 година има 72 случая на домашно насилие, завършили със смърт, като 57 са жени и 15 мъже.
Във Франция пък, само за 2017 при домашно насилие са били убити 123 жени. В Европа, най-много жени, 32% са жертва на насилие в Дания, после са Скандинавските страни с 30%, така нареченият „скандинавски парадокс”, ясно защо. После е Франция. После Холандия и Русия с по 26%. Ние сме някъде по средата – 24%, заедно с Белгия. А италианския и испански мачо са почти накрая. Било, защото жените от юга не смеели да го заявят. Което не обяснява обективно високия процент на Швеция, например. Но от едно следващо изследване се разбра, че, всъщност, жените от скандинавските страни по-малко декларират насилието от жените от останалите страни на Европа (Le HuffPost avec AFP, EUROPEAN UNION AGENCY FOR FUNDAMENTAL RIGHTS)

Отново не разбираме

Иначе Канада не е подписала Истанбулската конвенция. (Ръката на Кремъл?)

Но прие закона С-16. (Пипалата на Рептилиите?)

Също така има хора, които карат по две коли, но не ядат мед, защото пчелите били експлоатирани

И човек се чуди – на църква ли да отиде, Лакан ли да препрочете..

Отава, 25 януари 2018 г

P.S. Илф и Петров или Г.K.Честъртън е май по-терапевтично

От в. Култура

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.