Как Путин се размина с Нобеловата награда за мир

Бронзов паметник на В. Путин в екип за самбо. На снимката е и авторът му Зураб Церетели, президент на Руската академия на изкуствата. Снимка: tzereteli.ru

В четвъртък беше обявено, че Владимир Путин е издигнат като кандидат за Нобелова награда за мир. Инициативата е на швейцарски изследователски център под ръководството на Анета Ернест. Оказа се обаче, че центърът, подел инициативата, е сгрешил адреса и вместо в Осло, изпратил документите в Стокхолм. На всичкото отгоре и нямал право да издига свои кандидати за Нобелова награда.

Историята с кандидатурата на Владимир Путин за Нобелова награда за мир се оказа кьорфишек. В четвъртък агенция Интерфакс съобщи, че инициативата е на Международния център за изследване на алтернативната енергия, базиращ се в Цюрих. В специално комюнике по случая швейцарските учени аргументираха избора си с това, че руският президент е създал “далновиден план за търсене на ефективна форма на алтернативна енергия на основата на нанотехнологиите”. По тяхно мнение присъждането на наградата на Путин трябвало да бъде признание за разработката на този модел на икономическо развитие, който не се основава на използването на нефт.

От норвежкия Нобелов комитет обаче твърдят, че не са получавали заявка сgazetaru-logo.gif кандидатурата на Путин за наградата за мир. За Газета.ру това потвърди секретарят на комитета и директор на норвежкия Нобелов институт Гейр Лундестад. Според него всяка година в комитета “идват хиляди заявки”, но “обикновено от тях се разглеждат не повече от двеста, тъй като право да издигат кандидатури за Нобелова награда за мир имат не чак толкова много организации.” Към тях спадат бившите и настоящите членове на норвежкия Нобелов комитет, членовете на националните парламенти, на международни съдилища, лауреати на Нобелова награда, включително организации-колективни носители на наградата, водещи научно-изследователски институти и няколко други.

“Назованият от вас център, доколкото знам, не влиза в този списък, заяви Лундестад. А и не съм чувал да е издигната кандидатурата на Владимир Путин за Наградата за мир.”

Това не е особено изненадващо. Президентът на швейцарския изследователски център Анета Ернест заяви, че е изпратила заявката не в норвежкия Нобелов комитет, който определя лауреатите на Нобеловата награда за мир, а в Стокхолм, където присъждат всички останали награди, включително създадената през 1969 г. по инициатива на шведската държавна банка Награда за икономически науки в памет на Алфред Нобел.

Както потвърди и Аника Понтикис, официален представител на стокхолмския Нобелов фонд, отговорността за целия процес на присъждане на наградата, за всички въпроси, които се отнасят към Наградата за мир, носи норвежкият Нобелов комитет. “Затова, казва Понтикис, заявката на г-жа Ернест просто няма да бъде разгледана”. Понтикис обаче отказа да съобщи дали във фонда са получили официални документи от Цюрих, позовавайки се на поверителността на тази информация.

Ръководството на изследователския център обаче не губи вяра, че инициативата му ще бъде подкрепена от научната общност. На въпроса доколко вероятно е да бъде приета заявката им, Ернест отговоря, че “искрено се надявам на това”.
“В Нобеловия комитет трябва да разберат в какво положение се намира цялата планета, колко високи са цените на петрола, и каква заплаха за света могат да представляват конфликтите за ресурси”, твърди Ернест. Според нея “идеята на Владимир Путин за развитие на нанотехнологиите и за създаване на държавна структура, която да се занимава с това, може да се нарече проницателно”, доколкото това може да даде “тласък в развитието на нова икономика, която не се основава на потреблението на нефт.”

Едва ли това високо мнение за Путин може да се счита за авторитетно. Официалното име на центъра под ръководството на Анета Ернест се превежда като “Център за изследване на биогоривата и патентите”. Но нито във френския Център за геополитика в сферата на енергетиката и храненето към Парижкия университет Дофин, нито в цюрихския Център по енергетична политика и икономика не знаят за съществуването на подобен изследователски институт. Аника Понтикис също изказа “големи съмнения”, че възглавяваната от Ернест организация попада в категорията “квалифицирани организации”.
Инициативната швейцарка обаче все още има възможност да издигне кандидатурата на руския президент за Нобелова награда. “Затова, казва Лундестад, до февруари следващата година, тя трябва да се обърне към компетентните научни организации, които имат право да подават заявки. Ако те се вслушат в мнението й, остава малко работа – да изпрати официалните документи в норвежкия Нобелов комитет: Осло, улица Хенрих Ибсен, №51.”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.