Кой управлява в държавата на двамата генерали? Може би „контраадмиралът“ Пеевски?

Точно сега, когато възторжено поехме шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС, продължаваме да вадим на показ „най-кирливите си ризи“ на станалото вече пословично незачитане на разделението на властите и на потъпкването на правилата на институционалната демокрация.

Непосредствено преди заминаването на ГЕНЕРАЛА ПРЕМИЕР за най-важния световен форум по сигурността, прочутата ежегодна Мюнхенска конференция и на ГЕНЕРАЛА ПРЕЗИДЕНТ за Македония на двудневно официално посещение, станахме свидетели на поредния сблъсък между двамата или по-точно на поредната размяна на „удари под кръста“ и перфидни политически обвинения. И тук не става дума само за „мегаломанското“ им его. Проблемите са много по-сложни.

Отдавна на всички ни е ясно, че тезата на Борисов за „двете първи цигулки, които свирят в една обща тоналност“ е обект единствено на политическата фантастика, а „дуетът на двамата генерали“ звучи повече от фалшиво. Този път (формалният) политически повод за поредния боксов рунд между двамата генерали бе интервюто на министър-председателя Бойко Борисов пред Антон Хекимян по бТВ, излъчено вечерта на 14 февруари 2018 г.(виж тук)

В интервюто си премиерът обвинява началника на кабинета на президента Иво Христов, че е основен виновник за напрежението между правителството и президентската институция. Според него той е медиен човек, който пише речите на президента и е известен още от „телевизията на Пеевски Би Би Ти“.

Прибързаната, както обикновено, задъхана, необмислена и даскалски поучителна реакция на президента Радев не закъснява. Той не само че иронизира премиера, но и залива медийното пространство с провокативни въпроси към него, на които Борисов отговаря в типичния си „народняшки“ стил (виж тук)
Всичко е на пръв поглед вече до болка познато. За пореден път ставаме свидетели на един напълно абсурден от гледна точка на европейската политическа култура диалог между двамата генерали.

И все пак има нещо ново и то е свързано с „политическия субект“, на когото неслучайно е посветено разиграното медийно-политическо шоу. Той се оказва не някой друг, а маститият (и физически, и политически, и икономически) Делян Пеевски – най-прочутият медиен магнат, депутатът, свързан с фалита на КТБ, който не посещава парламента, но всичките му закони се приемат, следователят и не на последно място шеф на ДАНС, макар и за един ден.

Просто е удивително как двамата генерали бягат по допирателната като „дявол от тамян“ да не би да бъдат свързани по някакъв начин с лицето Пеевски, „Бостанското плашило“ за едва ли не целия политически и икономически елит от „новата Борисова ера“, започнала през 2009 г. Особено обстоятелствен и специално подготвен за атаката си е президентът Радев, който отново е „забравил“, че не сме президентска република и атакува премиера по начин, излизащ далеч извън неговите пълномощия. Ето един особено „страстен“ цитат от неговата атака в чисто прокурорски стил, разпространен от всички медии и социални мрежи:

„Партията на г-н Борисов гласува единодушно внесения от г-н Пеевски закон за КТБ. И ако някой наистина смесва в едно изречение хора от моята администрация с името на г-н Пеевски, той дължи отговори на въпроси. Имал ли е срещи и продължава ли да има срещи с г-н Пеевски. Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с г-н Пеевски. Разпределял ли е и продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на г-н Пеевски?“

Много още може да се цитира от обвиненията на президента към премиера, този път в стил „началник-подчинен“ ала Корнелия Нинова, свързани с липсата на прозрачност в управленските му решения, в безразборното харчене на финансови средства и какво ли още не, но най-вече в бетонирането на корупцията с новия закон.

Борисов не закъснява и отговаря на обвиненията на Радев, като оценява поведението му като „вероломно нападение към правителството“ и не пропуска темата „Пеевски“:

„Ако Делян Пеевски е извършил престъпление и президентът знае, защо и неговото служебно правителство не назначи проверка? Абсолютно ми е чиста съвестта. Искам да се обърна към президента – ако има данни за мой бизнес или нещо общо, което съм направил с Пеевски, то веднага да сезира Прокуратурата. Аз заявявам, че такива няма.“

Сигурно може да се спекулира безкрайно, защо точно сега, в този политически момент и в този абсурден скандал между двамата генерали, за „главен герой“ бе избран Делян Пеевски. Нима не им „стигна пипето“ и на двамата да разберат, че печелившият от цялата „патаклама“ ще бъде самият Пеевски. Ето и един цитат от неговия отговор, с който той ги потупва покровителствено по рамото и им обяснява „къде зимуват раците“ (виж тук):

„Считам, че не е сериозно премиер и президент, от висотата на тяхната позиция, да ме използват в опит за разрешаване на съществуващите между тях, или между техните администрации, проблеми, както и да се упражняват върху името ми, особено с подобна неприемлива за институциите, които представляват, риторика. Каквито и проблеми премиерът и президентът да имат помежду си, лични или институционални, да ги решават занапред като големи момчета, генерали, без да намесват един депутат от опозицията, защото аз нямам никакво отношение към техните спорове за самолети, танкове, търгове или разни комисии.“

И така стигаме до политическите последици от президентските избори през 2016 г. и последвалите ги през 2017 г. (поредни) предсрочни парламентарни избори. Никога не трябва да забравяме, че след 2009 г. живеем вече при седмо правителство, три от тях служебни. За огромно съжаление обаче, изразяваните многократно публични намерения на правителствата „Борисов“ 1, 2 и 3 да проведат очакваните с години реформи в страната (особено в съдебната система, сигурността и борбата с корупцията) поне до сега са твърде далеч от политическата реалност.

Колкото до резултатите и политическите последици от последните президентски избори в края на 2016 г., тук важи напълно гениалната поговорка „Който каквото сам си направи, не може никой друг да му го стори…“ Казвал съм го многократно, но ще го повторя пак. Винаги съм се удивлявал през годините на възторжената лекота, с която Бойко Борисов реди думи след думи, напълно недопустими да бъдат дори помислени, а камо ли изречени публично от един партиен лидер и министър-председател на демократична държава и то членка на ЕС.

Може би най-фрапиращият пример бе начинът, по който премиерът Борисов изненада „европейските лидери на утрешния ден“ с поредното си „сензационно“ публично откровение пред конгреса на Европейските студенти демократи (EDS) във Варна. По време на събитието, което се проведе в края на юли 2017 г. за първи път в България и в което участваха членове на 31 младежки партийни организации от ЕНП, сред които и тази на ГЕРБ, избраният наскоро за трети пореден път на премиерския пост Бойко

Борисов просто стъписа делегатите, гостите и най-вече представителите на медиите с политическата си позиция:

„Загубихме президентските избори, защото не искахме да ги спечелим. Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра, и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията“ (виж тук)

И какво се получава на практика? Че новоизбраният президент генерал Румен Радев е индиректно назначен от премиера генерал Бойко Борисов. Веднага възниква може би заядливият, но логичен въпрос: „Нима е добре за демокрацията в една парламентарна република, когато и министър-председателят, и президентът са бивши генерали, единият в системата на отбраната, другият в МВР?“ Такъв абсурден политически казус няма в нито една друга европейска държава, а вероятно и в целия цивилизован свят.

Колкото и да съм добронамерен еврооптимист, мръсно сивият политически пейзаж поставя много въпроси около капацитета и политическата воля на парламентарно представените партии и съответните държавни институции за взимане на национално отговорни вътрешнополитически решения в най-деликатните за страната ни проблемни области.

Нещо повече! С всеки изминат ден нараства напрежението, което е обсебило не само правителството и президентската институция, но и цялото 44-то Народно събрание, дори и местната власт, водещите политически партии и гражданското общество. На този фон най-безметежно спокойни изглеждат главната прокуратура, която може да си позволи „всичко“ за „всички“ и Делян Пеевски, разбира се. Останалите ще „духаме супата“, както направи за пореден път Любослав Пенев след последния конгрес на БФС…

От блога на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.