Италия: Има ли ЕС повод за паника?

Асошиейтед прес

Резултатите от изборите хвърлят сянка върху Европейския съюз

Римлянин от 21 век. Снимка: Иван Бакалов

Откакто преди повече от 60 години в Рим е подписан  основополагащият договор на Европейския съюз, Италия е убеден радетел за по-голямо единство и общи цели. Това може би вече е приключило.

Евроскептици и популисти яхнаха вълната на нарастващата враждебност към всичко в ЕС и стигнаха до победа на италианските избори в неделя, превръщайки държавата основателка на ЕС в потенциален обструкционист, тъкмо когато блокът излиза от десетилетие на икономическо униние и сякаш е готова да възроди големите си амбиции.

Освен отдалечаване от политиките на ЕС в Брюксел италианските резултати са поредният признак, че континентът отива още вдясно.

Смайващият изход от неделния вот дойде в края на един ден на смяна на настроенията в ЕС, започнал доста добре с окончателното решение на германските социалисти да застанат зад устойчивата проевропейска коалиция под ръководството на Ангела Меркел.

Вече изглеждаше, че партньорството между Меркел и Еманюел Макрон ще продължи и германско-френският двигател ще тласка основната група страни от ЕС към повече единство.

Тогава започнаха да идват резултатите от изборите в Италия и посланието на италианските избиратели беше ясно: „Няма защо да разчитате на нас“. Вместо плавно движение при безоблачни икономически условия, блокът трябва да се готви за още повече хаос и безредие, каквито антиевропейските популисти разпространяваха през последните няколко години в много страни членки.

„Това е лоша вечер за Европейския съюз“, въодушевено написа
в Туитър крайнодясната Марин Льо Пен от Франция, когато стана
ясно, че повече от половината от италианските избиратели са
подкрепили две партии, които определено са против ЕС.

Въпреки че Льо Пен претърпя поражение от Макрон на
миналогодишните президентски избори във Франция, а основните
германски партии съумяха да стегнат редиците си срещу
крайнодесните националисти от „Алтернатива за Германия“ (АзГ),
популизмът – понякога комбиниран с крайната десница – процъфтява
и властва от корабостроителниците в Полша до виенските
кафенета. Виктор Орбан управлява от 2010 г. Унгария в своя стил
на т.нар. нелиберална демокрация.

Независимо от тези прецеденти неделните резултати от Рим все
пак шокираха ЕС. Само преди седмица председателят на
Европейската комисия Жан-Клод Юнкер уверено предрече, че
„какъвто и да е изходът, аз съм уверен, че ще имаме
правителство, което да гарантира, че Италия остава централен
играч в Европа и във формирането на нейното бъдеще“.

Едно от първите неща, което каза в днес Матео Салвини,
федерален секретар на триумфиращата евроскептичната и
антиимигрантска партия Лигата, е, че общата евровалута е
„грешка“. Европейският съюз още страда от решението през 2016 г.
на Великобритания да напусне съюза, така че блокът най-малко
има нужда от това още един член да прояви пренебрежение към
него.

„Изходът от изборите не трябваше да се различава много от
онова, което Европейската комисия и повечето правителства в ЕС
очакваха“, заявява мозъчният тръст „ВоутУоч Юроп“ (VoteWatch
Europe), който ги нарича „безпрецедентен политически шок“.

Така че, въпреки предпочитанията на Юнкер и хвалбите за
Италия на президента на ЕС Доналд Туск, за техните идеологически
противници остана възможността да адмирират засилването на вота
против установения елит. „Това е голям успех за евроскептиците
и антисистемните партии в Италия“, каза Найджъл Фараж, който
беше движеща сила за британското напускане на ЕС. Неговите
италиански съюзници в Европейския парламент, Движението „Пет
звезди“, бяха големите победители на изборите в неделя.

Възникналото по идея на комедианта Бепе Грило Движение „Пет
звезди“ дълго време бе възприемано в най-добрия случай като
дразнител за ЕС и като комична противоотрова в някои безплодни
дебати в Европейския парламент. Такъв беше Фараж, докато
Брекзитът изтри усмивките на законодателите.

Докато очакваме изхода от преговорите за правителствена
коалиция, възможно е Движението „Пет звезди“ да определя
европейската политика на Италия пред следващите години. Вотът в
неделя показва, че заедно с другите популистки и крайнодесни
движения те вече може да не са в периферията на Европейския
парламент, а да доминират в дебатите след евроизборите през май
2019 г.

Колкото и политически деструктивно да изглежда това, тези
сили също така знаят как да правят отстъпки. При цялото си
антиевропейско говорене Орбан все още твърдо се придържа към
проевропейската Народна партия на Юнкер и Туск. Търканията между
Варшава и Брюксел също отслабнаха донякъде през последните
седмици.

Що се отнася до Италия, там политиката на компромиси е
издигната в ранг на изкуство. „Напоследък те вече намалиха
антиевропейското си говорене“, казва Хендрик Вос, професор по
европейска политика в Университета на Гент в Белгия, по адрес на
антисистемните партии в Италия. „Да не изпадаме засега в
паника“, добавя той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.