Шпионският скандал преобърна британско-руските отношения. Какво предстои?

Сергей Скрипал, заснет от охранителна камера в Солсбъри дни преди нападението

Твърдението на Тереза Мей, че е много вероятно руската държава да е извършила акт на агресия с отравянето на двойния агент Сергей Скрипал, изведе британско-руските отношения на най-ниското равнище след кризата с крилатите ракети през 80-те години на миналия век. Британският премиер знае, че трябва да стигне по-далеч, в сравнение с реакцията си като вътрешен министър през 2006 г. на убийството на Александър Литвиненко. Тогава бяха замразени някои активи, бяха експулсирани голям брой руски дипломати и бе прекратено сътрудничество в разузнавателната сфера.

Въпреки че Великобритания даде на Русия срок от 24 часа да докаже, че убийството е дело на хора, сдобили се с измама с нервнопаралитичното вещество, никой не очаква – даже и руският посланик Александър Яковенко да опита да убеди в това британския външен министър Борис Джонсън – че руската държава просто е загубила контрол върху отровата.

От години доверието между Великобритания и Русия е на ниско равнище и е по-вероятно Яковенко да каже, че Русия е жертва на раздухана от медии шпиономания. Това ще остави Мей без избор, освен да потвърди, че руската държава е приложила незаконна употреба на сила срещу Великобритания. Това ще задължи външното министерство не само да изработи ефективен едностранен отговор, но и да събере европейска и американска подкрепа за многостранни мерки.

Контекстът на Брекзита и двойственото отношение на Доналд Тръмп към Путин създава дипломатически трудности за Форин офис. Великобритания отдавна е главният противник на Русия в Европа, а на срещата между Джонсън и руския външен министър Сергей Лавров през декември в Москва не бе постигнато кой знае какво.

Страните от ЕС подхождат към руската тема според своя дневен ред и търговски интереси. Ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини настоява, че блокът не понася щети от санкциите заради Украйна, като напомня за предстоящата четвърта годишнина от анексирането на Крим. В понеделник Съветът на ЕС по конкурентоспособност поднови режима на съществуващите санкции.

Ангела Меркел, която си осигури нов мандат като канцлер на Германия, обаче казва, че се надява очакваното преизбиране на Владимир Путин в края на тази седмица да придаде импулс за подновяване на мирния процес от Минск. Тя се обявява за задълбочаване на този процес. В понеделник френският президент Еманюел Макрон парира необичайна критика на своя предшественик на поста Франсоа Оланд и защити политиката си на сближаване с Русия заради Сирия. Макрон се аргументира, че според него годините на пълна липса на диалог не е довела до някакъв напредък за Франция. По същия начин новото италианско правителство, когато бъде съставено, вероятно ще бъде повлияно от проруската популистка десница.

Мнозина експерти казват, че санкциите на ЕС вероятно са намалили точно с 1 процент икономическия растеж на Русия през миналата година. В публикуван наскоро доклад разузнавателната агенция на Естония твърди, че Путин „използва западните санкции, за да се опази от критики за провала в икономическата политика, което до известна степен помага за прикриването на основните слабости на икономиката“.

Така че отравянето на двойния руски агент в британския катедрален град Солсбъри представлява увлекателна история за европейските страни, но мнозина западни политици ще се ръководят от по-широки стратегически мотиви, включително отношенията за Сирия, Иран, Украйна и търговията. Тръмп също проявява неохота да санкционира Путин заради предполагаемата намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г., а повечето коментари по тази тема произлизат от Конгреса.

Вероятният едностранен пакет от мерки на Великобритания ще започне с експулсирането на някои дипломати. Изгонването на посланика би било сериозна стъпка и ще лиши Великобритания от бърз канал до Москва на високо равнище. Като ответна мярка може да последва експулсирането на британския посланик от Москва.

На теория министърът на цифровите технологии, културата, медиите и спорта Мат Ханкок може да нареди на медийния регулатор Офком да разследва дали руски медии като Ар Ти отговарят на условията за лиценз за разпространение. Едно отнемане на лицензи по правителствено нареждане обаче може да вкара Великобритания в рамката на репресивни режими като този в Турция. Алтернативен вариант е публични фигури, сред които членове на кабинета в сянка или дори футболни мениджъри като Жозе Моуриньо, да бъдат официално посъветвани да се откажат от подписаните от тях изгодни договори да се появяват по Ар Ти. Много вероятно е също на спортни чиновници, за разлика от самия отбор на Англия, да бъде казано да не присъстват на Световната купа по футбол това лято в Русия.

Погледнато по-сериозно, министрите ще внесат промени в закона за санкциите и против прането на пари, за да позволят по-строги санкции срещу нарушители на правата на човека като мъчителите на Сергей Магнитски – руския данъчен експерт, починал в затвор в Русия, след като разкрил подробности за масова измама с държавна подкрепа.

От Форин офис казват, че на практика разполагат с пълни правомощия за конфискация, ако това е необходимо. Но под натиска на консервативни редови депутати от Камарата на общините (като Ричард Бениън и държавния министър за Европа сър Алън Дънкан) министрите казват, че ще подкрепят клаузата Магнитски едва когато законопроектът стигне до фазата на внасяне.

По-уместен вариант би бил замразяване на активите на руски олигарси, свързани с Кремъл , особено ако те не са в състояние да обяснят източниците на средствата за закупуване на имоти в Лондон. Британското законодателство обаче се гордее със съдебните си процедури и произволното заграбване на активи по маниера на престолонаследник от района на Персийския залив няма да изглежда добре.

Във военно отношение британската армия вече има ротационно присъствие в Естония, но Русия няма да приветства решение на НАТО да разположи повече войници по-близо до Беларус. НАТО също може да окаже стратегически натиск върху Москва, като ускори приобщаването на Украйна чрез подписването на план за действие преди членството. Подобни насърчения може да бъдат предложени на антируски политически сили на Балканите, които са ключова зона на конфликт с Русия. Великобритания ще председателства среща на върха за Западните Балкани това лято и може да я използва като средство за окуражаване на партиите, борещи се срещу влиянието на Москва.

В спектъра от варианти пред „Даунинг стрийт“ 10 има още две крайни мерки. Великобритания може да обяви Русия за държава, спонсорираща тероризма. В САЩ такава квалификация води до различни едностранни санкции, вкл. забрана за износ и продажби на оръжия и свързани с тях стоки, забрана за оказване на икономическа помощ и визови забрани. Великобритания освен това може да препоръча руските банки да бъдат изключени от системата за международни финансови транзакции Суифт (Swift). На някои свързани с Иран руски банки, например, вече бе отрязан достъпът до тази система. Това може да отслаби възможностите на Русия за международна търговия, но руските банки са се прехвърлили към руската система за разплащане СПФС, основана заедно с няколко по-големи държави извън Г-7.

Нито един от тези варианти не е прост и накрая всеки от тях само ще потвърди явната решимост на Путин да идентифицира Русия с нейното противопоставяне на Запада и по-специално на Великобритания

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.