Бурни времена чакат Меркел в нейния четвърти мандат

Асошиейтед прес

Ангела Меркел.

Ангела Меркел се впуска в четвъртия си мандат като германски канцлер в бурни времена – подложена на натиск да укрепи разединения Европейски съюз и да докаже, че либералната демокрация може да надделее в противоборството със засилващия се протекционизъм на САЩ и самоувереността на Китай и Русия.

Меркел, която е канцлер от 2005 г. и е най-дълго управлявалият лидер в ЕС, положи клетва в сряда с „голяма коалиция“ на големите партии в Германия. С това бе сложен краят на шестмесечен дрейф след изборите през септември, през което време гласът на Германия по света отслабна заради вътрешнополитическата безизходица.

Сега Меркел може да съсредоточи цялото си внимание върху неща като предложението на Еманюел Макрон отпреди месец за амбициозни реформи в ЕС и неговия валутен съюз или заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп за налагане на търговски тарифи за ЕС и даже за мита върху автомобилостроителите в Германия.

Шейсет и три годишната Меркел отдавна отхвърля възгледа, че трябва да бъде възприемана като „водач на свободния свят“ след избирането на Тръмп – непопулярен в Германия и другаде из Европа. Тя казва, че нито един човек или държава не може да реши всеки проблем.

Но когато официално утвърждаваше нейното правителство, германският президент Франк-Валтер Щайнмайер изтъкна очакванията си, че Германия трябва да служи като пример. По думите му „това се години на изпитание за демокрацията“, когато авторитарни алтернативи придобиват доверие. Той добави, че манталитетът „всеки срещу всеки“ се разпространява по света, включително в търговската политика. „Очакванията на нашите приятели и партньори са огромни, особено в Европа“ каза Щайнмайер. „Мнозина очакват, че ние в Германия ще покажем, че либералните демокрации са способна да действат и да посрещнат бъдещето“, допълни той.

Първото пътуване на Меркел в чужбина ще я отведе в петък в Париж, където тя ще се срещне с Макрон. В изявления, публикувани в сряда в германския всекидневник „Франкфуртер алгемайне“, френският лидер е цитиран да казва, че „ако Германия не се задвижи, част от моя проект е осъден на провал“. „Не помислям и за секунда, че европейският проект може да успее без или срещу Германия“, добавя той.

Италия навлезе в следизборна политическа схема точно когато тя приключи в Германия. Налице е също растящо напрежение между западните държави и страни от Източна Европа като управляваните от националистически правителства Полша и Унгария.

„Има голяма криза на мултилатерализма и най-добрият отговор е мултилатерализмът под формата на Европейския съюз, единната позиция на страните членки“, каза Меркел пред телевизия А Ер Де, когато в сряда бе запитана за търговския спор между Европа и САЩ. Тя добави, че разчита на преговорите, но Европа не трябва да се страхува да предприеме свои мерки, ако това е необходимо.

У дома Меркел ще трябва да пази единството на своята потенциално най-крехка правителствена коалиция. Очаква се това да бъде последният й мандат на канцлер. Запитана дали това е така, тя отговори: „Винаги давам отговори, когато е необходимо“.

Новата коалиция включва същите партии като в последното й правителство – нейният Християндемократически съюз, баварската сестринска партия Християнсоциален съюз и левоцентристкатата Германска социалдемократическа партия (ГСДП), но изграждането на новата администрация бе небивало трудно, след като през септември и трите партии загубиха значителна част от подкрепата си.

Парламентарният вот в сряда за преизбирането на Меркел стана 171 дни след изборите, което беше два пъти по-дълго от предишния рекорд. Първоначално социалдемократите планираха да излязат в опозиция заради катастрофално най-ниския си изборен резултат от Втората световна война насам. Но Щайнмайер ги подтикна към неохотен обрат, след като през ноември се провалиха преговорите между Меркел и две малки партии.

Меркел можа да заеме поста едва след като две трети от членовете на ГСДП одобриха коалиционното споразумение с десноцентристите, постигнато миналия месец. Тъй като всички коалиционни партии желаят да изпратят сигнали за обновление, тя оглавява доста променен кабинет.

Най-малко 35-има депутати от коалицията не я подкрепиха във вота в сряда, спечелен с 364 срещу 315 гласа в Бундестага, а Меркел взе само осем гласа повече от необходимото абсолютно мнозинство. Опозиционни лидери описаха това като удар по авторитета й, макар че този резултат беше подобен на резултатите в началото на предишните „големи коалиции“ на Меркел.

Срещу нея има раздробена опозиция начело с националистическата „Алтернатива за Германия“, която влезе през септември в парламента след твърда кампания срещу Меркел и решението й през 2015 г. да допусне в страната голям брой мигранти. „Ние възнамеряваме да решим проблемите на онези, които в знак на протест гласуваха за тази партия и затова се стремим да я направим по-малка и ако е възможно, да я изведем от германския парламент“, каза Ангела Меркел.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.