Няма смисъл да се държат пари в банки. В кои лихвата е отрицателна? Къде е най-висока?
Сега лихвите в банките са между чиста нула и най-много 0,7-0,8 процента годишно. Данъкът върху лихвите, който е 8%, а ГЕРБ искаше дори да го увеличи на 10% преди две години, изгуби смисъла си, както стана дума в публикацията вчера (виж тук). Тоест няма сериозни или дори никакви приходи, които да се облагат.
Само две-три банки у нас се рекламират с годишна лихва 0,7-0,8%, но като отиде клиентът да прави депозит, се оказва, че има разни условия за размер на депозита и др., и реалната лихва в тези най-примамливи банки е около 0,5-0,6% на година. (Виж по-долу най-високите и най- ниските лихви в банките).
А няколко големи банки имат лихви по депозити чиста 0,0% до 0,05% годишно, като СИБанк, „Уникредито Булбанк” и др. „Уникредито Булбанк” се кани да въвежда и големи такси за големите сметки с половин-един милион и нагоре – тоест да взима „наем”, че ти съхранява парите.
Дори обявена лихва от 0,5-0,6% годишно,
всъщност е отрицателна
за суми до около 10 000 лева. Защото почти всички банки имат изискване освен депозит, вложителят да има и разплащателна сметка, особено ако е юридическо лице. Така банката взима такса от 5-10-20 лева месечно, в зависимост от вида на разплащателната сметка. И по този начин лихвата става отрицателна. За депозит от 10 000 лева, годишна лихва от 0,5% е 50 лева. Като те задължат като физическо лице да поддържаш и разплащателна сметка с месечна такса от 5 лева, това годишно е 60 лева. Тоест при 10 000 лева депозит си на минус с 10 лева годишно. При по-ниска лихва от 0,3% примерно, загубата е по-голяма. Към това трябва да се добави и загубата от годишната инфлация.
Дори при 50 000 лева депозит с годишна лихва 0,5% може да излезеш на минус. Лихвата е 250 лева. Но например таксата за обслужване на разплащателна сметка, каквато те задължават да си откриеш освен депозита, е 10-20 лева за юридически лица, тоест 120-240 лв. годишно. И като се извади данъкът от 8% върху лихвата, излиза, че няма никакъв смисъл да държиш пари в банка.
ДСК е една от банките например, в която не може да си откриеш само депозит. Задължително трябва и разплащателна сметка. Служителка там наивно обяснява на клиенти, че депозитната сметка нямала ИБАН. И затова трябва да си откриеш разплащателна, в която да вкараш парите, а после ти откриват депозит, ама не можеш да закриеш разплащателната. Тези условия предлагат почти всички банки.
Банки с най-висока лихва:
Българска банка за развитие 1%
Те-Дже Зираат банкасъ 0.85 %
TBI Банк: 0.80 %
БНП Париба 0.75 %
Българо-американска кредитна банка 0.65 %
Тексим банк 0.60 %
Инетрнешънъл асет банк 0,60%
(Данните са от потребителския сайт pisar.bg към 20 март 2018. Всяка от тези банки има свои изисквания, според които може да се окаже, че лихвеният процент е по-нисък от обявения в конкретни случаи. Някои като БНП Париба работят само с физически лица, други като държавната ББР могат да отказват депозит, разглеждат предложенията и решават. Също някои банки задължително искат да поддържаш и разплащателна сметка, по която се плащат месечни такси.).
Банките с най-ниски лихви между 0,0% и 0,2%:
СИБанк
Уникредито Булбанк
ДСК
ОББ
Пиреос банк
Пощенска банка
Алианц банк
Сосиете Женерал Еспресбанк
Райфайзен банк
(Данните са от потребителския сайт pisar.bg към 20 март 2018. В тези банки, заедно с другите условия и изисквания по депозитите, реално лихвата може да се окаже отрицателна, заради такси по сметките)
Според много икономисти банките са главната спирачка на икономиката у нас, потискат икономическата активност с условията си и лобистки наложени закони.
Виж още – Какво става с вложителите при ниска лихва? Що не махат безсмисления данък върху лихвите?