Журналисти и журналя

Веселина Седларска

Вие, които наричате журналистите журналя, искате ли да знаете от какво е отчаян един журналист?

От безсмислието на журналистиката.

Тези дни в Клуб Z мина една важна новина: в екипа на Гинка Върбакова, с който се е явила на срещата с мениджърите на ЧЕЗ е имало чех с обвинение за убийство у нас и с дебело криминално досие в Чехия.

Колегите я бяха написали по всички правила на новинарството – с потвърждение от два независими източници, със справки.

Прочете ли се тази новина, чу ли се, поде ли се от други медии, промени ли обществени нагласи, даде ли яснота по една тъмна сделка?

Не.

В същия ден написах под една поствана фалшива новина, че е фалшива.. Жената, която я беше публикувала (впрочем млада и с интелигентен вид от профилната снимка) реагира:

Може и да е фалшива, ама вие от метафори не разбирате ли? Госпожо, опитах се да обясня, новините не се състоят от метафори, а от факти.

Тук вече каза: „Всеки, който очаква страницата ми да е информационно агенция, греши, поствам това, което ме вълнува.“

Това е отчаянието – хората нямат нужда от факти, имат нужда от лъжи, които да подкрепят техния гняв.

Журналистика у нас все повече няма да има, защото няма нужда от журналистика.

Обществото имаше нужда от журналя и ги получи.

Никой не печели от това, но кога ли ни е интересувала общата печалба да живеем по-добре. Винаги ни е било по-важно да е „и страшно е, майко, и весело“.

Журналистът го крепи идеята, че професията му е нужна на другите. Нашата професия стана излишна.

От страницата на авторката

Малък коментар