Какво иска Ердоган от Европейския съюз

Новият диктатор Ердоган. сатиричен колаж

Турция, чийто президент Реджеп Тайип Ердоган се среща днес с лидерите на ЕС, е свързана с Брюксел от 1963 г. със споразумение за асоцииране, но нейният процес на присъединяване буксува от години.

Асоцииране

На 12 септември 1963 г. Турция, която е член на Съвета на Европа от 1950 г., подписва споразумение за асоцииране с Европейската икономическа общност /предшественик на ЕС/, в което
се споменава „възможността за присъединяване“.

Процесът на асоцииране е замразен след военния преврат в Турция през септември 1980 г. През 1987 г. Анкара поставя официално кандидатурата си за членство в ЕС. Европейската комисия я отхвърля, изтъквайки икономически и политически проблеми.

През 1995 г. е подписано споразумение за митнически съюз, но  то е бързо блокирано, тъй като Гърция е засегната от кипърския проблем /северната част на острова, окупирана от турската армия
от 1974 г., се самопровъзгласи за Севернокипърска турска република през 1983 г./ .

В края на 1999 г. страните от ЕС дават на Турция статут на кандидат, без да уточняват дата за започване на преговори. Те искат от нея да подобри правата на човека и икономическите си резултати. През 2001 г. Анкара възприема „национална програма“ с политически и икономически мерки и през 2002 г. парламентът гласува за премахване на смъртното наказание и за предоставяне
културни права на на кюрдите.

Стартиране на процеса

Реджеп Тайип Ердоган, дошъл на власт през 2003 г. с ПСР
/Партията на справедливостта и развитието,
ислямо-консервативна/, предприема мащабна програма от
политически и икономически реформи с надеждата за влизане в ЕС.
През юли 2005 г. Турция подписва „протокол от Анкара“, който
разширява митническия й съюз с ЕС с включване в него на 10-те
страни, влезли в ЕС през 2004 г., включително Кипър, но не го
ратифицира.

През октомври преговорите за присъединяване са стартирани
въпреки враждебното отношение на редица страни, по-специално на
Австрия.

В средата на 2006 г. се отваря първата от 35-те глави в
преговорите. Втора глава е отворена през 2007 г.

Буксуване

Но много бързо преговорите започват да буксуват.
Политическият климат се промени след европейските избори
през 2004 г., белязани от настъпление на движения, настроени
враждебно към влизане /в ЕС/ на една мюсюлманска Турция.

Германия и Франция блокират отварянето на пет нови глави,
които биха направили неизбежно присъединяване на Турция. Те
предлагат през 2009 г. „привилегировано партньорство за Турция,
но не и пълноправно членство“.

От своя страна Анкара отказва да разшири действието на
споразуменията си за свободно движение /на стоки/ с Европейския
съюз, като включи и Кипър.

Споразумение за мигрантите, осуетен опит за преврат
Преговорите се подновяват през 2013 г., след като бяха
забавени от потушаването на вълна от протести в Турция.
В разгара на кризата с бежанците, когато милиони бягат от
Сирия, германският канцлер Ангела Меркел пристига през октомври
2015 г. в Истанбул.

През март 2016 г. Анкара и ЕС сключват споразумение, което
ще позволи да се намалят значително пристиганията на мигранти в
Европа.
В края на юни е отворена нова глава, отнасяща се до бюджетни
въпроси.

Но редица европейски страни, специално Германия, преживяват
епизоди на сериозни напрежения с Турция след осуетения опит за
преврат през юли, който бе последван от масови чистки.
В началото на 2018 г. Анкара и Берлин поставят начало на
размразяване в отношенията след продължило година и половина
обтягане на отношенията заради авторитарните отклонения в
Турция.

Ердоган иска „пълно членство“

На 5 януари 2018 г. френският президент Еманюел Макрон
предлага на Анкара „партньорство“ с ЕС при липса на
присъединяване, докато само 16 преговорни глави са отворени до
момента. Турция е „уморена“ да чака „в предверието на Европа“ от
„54 години“, отговоря Ердоган.

„Ние искаме пълно присъединяване към Европа. Други опции не
ни удовлетворяват“, повтаря той месец по-късно.

ЕС втвърдява тона

На 22 март ЕС осъжда „упоритите незаконни действия“ на
Турция в Средиземно море след морски инциденти на фона на стари
териториални спорове с кипърските гърци и с Гърция. Анкара
отхвърля тези „неприемливи“ критики.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.