Каталунското движение за независимост може да се радикализира
Обезглавяването на каталунското движение за независимост, чиито лидери са с повдигнати обвинения, в затвора или в изгнание, създава вакуум във властта, от който се възползват най-радикалните активисти, готови да протестират, блокирайки пътища или влизайки в сблъсъци с полицията.
Офанзивата на съдебната власт – която изпрати в затвора деветима лидери на движението за независимост и издаде международни заповеди за арест срещу шестима други, сред които отстраненият от длъжност каталунски премиер Карлес Пучдемон – тласка сепаратизма към втвърдяване на позициите, смята изследователката Берта Барбет от Автономния университет в Барселона. „Тъй като конфликтът придобива все по-ясни очертания и разделението на обществото се задълбочава, рискът от радикализация е все по-явен“, добавя тя, „въпреки че не вярвам, че ще се стигне до пълна радикализация“, до въоръжена борба.
Испания бе окървавявана в продължение на четири десетилетия от атентатите на баската сепаратистка организация ЕТА, на която се приписва убийството на 829 човека, докато действията на каталунската сепаратистка групировка „Свободна земя“ през 80-те години на миналия век причиниха една жертва.
След години на гигантски мирни демонстрации в региона арестът в Германия на Пучдемон – който избяга от Испания след опита за отделяне на Каталуня – предизвика сблъсъци в неделя между активисти и полицаи, при които бяха ранени леко стотина души. В Барселона полицаите нападнаха демонстрантите, които ги замеряха с яйца и бутилки и палеха кофи за боклук в центъра на града.
Въпреки призивите за спокойствие от множество лидери тези демонстрации, организирани от радикалните групи, наречени „Комитети за защита на Републиката“, продължиха във вторник с блокирането на пътища в региона.
„Каталунската пролет избухна! Достигнахме точка, от която няма връщане назад… Ще си върнем улиците и ще парализираме страната“, обявиха в понеделник „Комитетите“, призовавайки към всеобща стачка по подобие на тези от есента на миналата година. Тогава те блокираха пътища в целия регион, затвориха туристически обекти и прекъснаха железопътната връзка между Мадрид и Франция.
Решенията на съдебната власт „причиниха повторно активизиране на протестното улично движение, което се засилва и мобилизира“, предупреждава Жорди Амат, автор на множество публикации за отцепническото движение. Според него провалът на едностранния разрив с Испания през октомври, последван незабавно от поставянето на Каталуния под опеката на Мадрид, и съдебните преследвания са променили стратегията на сепаратистите. До този момент те се опитваха да „спечелят легитимно“, събирайки подкрепа в чужбина, а сега, казва той, „единствената стратегия, която могат да следват, е дестабилизацията“ на испанската държава.
Това намерение се проявява според Амат в настойчивостта на привържениците на независимостта – които са мнозинство в регионалния парламент – да предлагат за регионален премиер кандидати, които нямат право да бъдат избрани заради проблеми със съдебната власт, подобно на Карлес Пучдемон. „За много групи от движението за независимост тази дестабилизация минава и през улицата… Има желание за парализиране на държавния апарат“, твърди той.
Двете основни партии – Европейската демократична партия на Каталуня и Републиканската левица на Каталуня – се опитаха внимателно да понижат напрежението в края на 2017 г., докато една по-малка отцепническа формация – Кандидатурата за народно единство – продължи да призовава за неподчинение на Мадрид. Първите са подложени на натиска на лидера си Карлес Пучдемон да се стремят към отделяне, а вторите бяха разтърсени силно от вкарването в затвора на техния ръководител Ориол Жункерас и от бягството в чужбина на втория човек в йерархията им Марта Ровира.
„Водачите, които можеха да направляват движението, са извън играта и това е сценарий, който позволява на Кандидатурата за народно единство да прокара своята стратегия“, отбелязва Жорди Амат.
Берта Барбет обаче смята, че тегнещата съдебна заплаха – някои от обвиненията в бунт предвиждат наказания до 30 години лишаване от свобода – също може да откаже сепаратистите от радикалния път. По тази причина никой лидер не „защитава открито варианта за тежък разрив и затова е трудно радикализацията да стигне много далеч“.
БТА