Кога светът ще признае, че Израел е ядрена сила?

Иран не започва ядрена надпревара, той се включва в нея

Джордж Монбайът*

Джордж Монбайът. Снимка: Уикипедия

Джордж Буш и Гордън Браун са прави: не бива да има ядрени оръжия в Близкия изток. Рискът от ядрен сблъсък там може да е по-висок отвсякъде другаде. Всяка нация, която ги разработва, трябва да очаква твърда дипломатическа реакция. Така че, кога ще наложат санкции на Израел?

Като тях и аз вярвам, че Иран се опитва да се сдобие с атомна бомба. Също така вярвам, че трябва да бъде разубеден да го направи чрез комбинация от икономически натиск и подкупи (разбира се, военната реакция би била катастрофална). Вярвам, че Буш и Браун – които запазват ядрените си арсенали въпреки договора за неразпространение – не са в положение да поучават когото и да било. Но ако, както твърди Буш, разпространението на подобни оръжия „би било опасна заплаха за световния мир“, защо никой от двамата не споменава факта, че според секретен доклад на Разузнавателното управление на Пентагона Израел притежава между 60 и 80 ядрени оръжия?

Официално израелското правителство поддържа позицията на „ядрена неопределеност“: нито потвърждава, нито отрича, че притежава ядрени оръжия. Но всеки, който е проучвал въпроса, знае, че това е формула с простичка цел: да даде на Съединените щати извинение да продължат да нарушават собствените си закони, които им забраняват да отпускат помощ на страна, разполагаща с неразрешени оръжия за масово унищожение.

Заблудата за тази неопределеност се брани яростно. През 1986 г., когато ядреният техник Мордехай Вануну предаде на „Сънди таймс“ снимки на израелски завод за атомни бомби, той беше примамен от Великобритания в Рим, упоен и отвлечен от агенти на Мосад, тайно изправен пред съд и осъден на 18 години затвор. Той прекара 12 от тях в единична килия и беше хвърлен отново в затвора – за шест месеца – скоро след като бе освободен.

През декември миналата година обаче израелският премиер Ехуд Олмерт случайно се изпусна, че Израел, както „Америка, Франция и Русия“, има ядрени оръжия. Политиците от опозицията бяха бесни. Те атакуваха Олмерт за „непредпазливост, граничеща с безотговорност“. Но американската помощ продължава да приижда безпрепятствено.

Както показват любопитните документи, публикувани миналата година от Архива за националната сигурност (независим изследователски институт и библиотека към университета „Джордж Вашингтон“, който публикува документи, разсекретени по силата на Закона за свободата на информацията), през 1968 г. американското правителство е било наясно, че Израел разработва ядрено устройство (само дето не знаело, че първото вече било създадено). Контрастът със сегашните усилия да се попречи на Иран да се сдобие с атомна бомба едва ли би могъл да бъде по-голям.

Отначало американските дипломати призовали Вашингтон да постави като условие за продажбата на 50 самолета Ф-4 „Фантом“ Израел да се откаже от ядрената си програма. Както разкрива документ, изпратен от Бюрото по близкоизточните въпроси до държавния секретар през октомври 1968 г., тази поръчка за първи път би превърнала САЩ в „главния доставчик на военни материали за Израел“. В замяна договорът трябвало да съдържа „изисквания, които да направят по-трудно за Израел да вземе критичното решение да стане ядрена сила“. Подобен натиск, според меморандума, бил спешно необходим: Франция току-що била доставила първата от цяла пратка ракети със среден обсег, които Израел възнамерявал да въоръжи с ядрени бойни глави.

Бившият министър-председател на Израел Ицхак Рабин. През 1968 г. той е посланик във Вашингтон и отказва да обсъжда въпроса за ядрения потенциал на страната си. Снимка:www.israelemb.org

Двайсет дни по-късно, на 4 ноември 1968 г., когато помощник-министърът на отбраната се среща с Ицхак Рабин (тогава посланик на Израел във Вашингтон), Рабин „не оспорил по никакъв начин информацията за израелския ядрен или ракетен капацитет“. Той просто отказва да обсъжда въпроса. Четири дни след това Рабин обявява, че американското предложение „е напълно неприемливо“. На 27 ноември администрацията на Линдън Джонсън приема уверенията на Израел, че „няма да е първата страна в Близкия изток, която ще въведе там ядрени оръжия“.

Както показват меморандумите, американските власти са знаели, че това уверение е било нарушено още преди да бъде дадено. Запис на телефонен разговор между Хенри Кисинджър и друг американски служител през юли 1969 г. разкрива, че Ричард Никсън се отнасял „крайно неохотно“ към идеята за спиране на сделката с „Фантомите“ въпреки явното незачитане на споразумението от Израел. Сделката е осъществена и оттогава досега американската администрация се старае да държи в заблуда собствените си служители, за да защити лъжата на Израел. През август 1969 г. американски представители са изпратени да „инспектират“ израелската атомна централа в Димона. Но меморандум на Държавния департамент гласи, че „американското правителство не е склонно да подкрепи „реална“ инспекция, при която членовете на екипа да се чувстват упълномощени да задават директни въпроси по темата и/или да настояват да им бъде позволено да видят документи, регистри, записи и други подобни. Екипът по различни начини деликатно бил предупреден да избягва спорните въпроси, „да се държи джентълменски“ и да не противоречи на очевидната воля на домакините“.

Никсън отказва да предаде стенограмата на разговора си с израелската министър-председателка Голда Мейр на американския посланик в Израел Уоли Барбър. Както изглежда, Мейр и Никсън са се договорили, че израелската програма може да се реализира, стига да бъде пазена в тайна.

Американското правителство продължава да я защитава до днес. На всеки шест месеца разузнавателните агенции предоставят на Конгреса доклад за технологиите, придобити от други страни, които са „приложими за разработването или производството на оръжия за масово унищожение“. Тези доклади обсъждат програмите в Индия, Пакистан, Северна Корея, Иран и други страни, но не и в Израел. Всеки път, когато други държави се опитват да притиснат Израел да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия, Вашингтон и европейските правителства ги спират. Израел освен това се измъкна и от конвенциите за биологическите и химическите оръжия.

Като отказа да подпише тези договори, Израел си гарантира, че няма да бъде инспектиран. Докато инспекторите на МААЕ щъкат из ядрените обекти на Иран, запечатват урановите му запаси и бият тревога всеки път, когато отказва да сътрудничи, те нямат законно право да инспектират съоръжения в Израел.

Сателитна снимка на ядрения комплекс Натанз в Иран, където се предполага, че страната разработва ядрено оръжие. Снимка: Ройтерс

Така че когато израелското правителство се оплаче, както миналата седмица, че ръководителят на МААЕ „крие главата си в пясъка“ по въпроса с иранската ядрена програма, можем само да удивяваме на нахалството му. Израел непрекъснато нагнетява натиска за действия срещу Иран с ясното съзнание,че нито една влиятелна държава няма да настоява за действия срещу него самия.

Да, Иран под управлението на Махмуд Ахмадинеджад е опасна и непредвидима държава, замесена в терористични актове в чужбина. Президентът отрича Холокоста и е против съществуването на Израел. По време на иранско-иракската война Иран отговори на токсичните бомбардировки на Саддам Хюсеин със собствени химически оръжия. Но Израел под управлението на Олмерт също е опасна и непредвидима държава, замесена в актове на терор в чужбина. Преди два месеца той бомбардира обект в Сирия (за чиито функции се спори ожесточено). Миналата година той започна военна агресия срещу Ливан. Продължава да окупира палестински земи. През февруари 2001 г., според Би Би Си, е използвал химически оръжия в Газа, при което 180 души са приети в болница с тежки гърчове. Ядрените оръжия в ръцете на Израел със сигурност са толкова опасни, колкото и в ръцете на Иран.

Така че, кога най-сетне нашите правителства ще проговорят? Кога ще признаят, че в Близкия изток вече има ядрена сила и че тя представлява заплаха за съществуването на нейните съседи? Кога ще признаят, че Иран не започва ядрена надпревара, а се присъединява към нея? Кога ще поискат настойчиво правилата, които налагат на Иран, да важат и за Израел?

*Джордж Монбайът е журналист, писател, учен и еколог. Той е патрон на студентската мрежа People & Plant, която се бори срещу бедността, защитава правата на човека и лобира за опазване на околната среда.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.