Защо президентът трябва да наложи вето на поправките в Закона за авторско право

Снимка: бТВ

На 15 март тази година Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Тези поправки са имитация на въвеждане в българския закон на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година
Защо?
Защото въпросната Директива започва с изискването – при колективното управление на права „конкуренцията да не бъде изкривена“. За да се постигнат следните 2 основни цели: носителите на авторски права да могат да реализират правото си, което имат всички останали граждани – сами да решават какви и колко организации да създават, на които да възлагат събиране на дължимите им се по закон плащания. Както и да преминават свободно, по всяко време, в друга организация. А ползвателите – радио- и ТВ-каналите и хилядите обекти, използващи при реализацията на стоки и платени услуги музикални и аудиовизуални творби, да имат възможност за избор чрез коя организация да платят законовите си задължения.
Докато приетите поправки, прокарани в парламента, благодарение на „мотиви“ откровени лъжи или спекулация с терминология „узакони“ въведения след 2011 г. пълен монопол в секторите литература, изкуство и наука у нас.
Приетите поправки са само трето, последно действие за превръщане на господстващо положение на първите по време регистрирани у нас организации за колективно управление на авторски права в монопол:

• След поправките в закона, влезли в сила от март 2011 г., които въведоха непосилни условия за пререгистрация в Министерството на културата на функциониращите до тогава организации за колективно управление на авторски права, в резултат 26 организации загубиха статута си и отпаднаха от публичния Регистър на министерството. Така че от 8 години не само цели жанрове (преводачи, дизайнери, фотографи и др.) са без организации за колективно управление. Без нито една организация останаха и цели сектори – литература и наука.
• Влезлият в сила закон през март 2014 г. имаше за цел да ликвидира единствената оцеляла конкурентна организация – Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права – ЕАЗИПА. След което гласът на правоносителите се чуваше все по-слабо, тъй като биха загубили и малкото, което получават от организациите-монополисти.

● Новите поправки само гарантират възпроизвеждането на всички щети от последните 8 монополни години, като например:
• Въпреки че нямат право да извършват сделки със събрани за правоносителите плащания, в това число като ги депозират на дългосрочни депозити в банка, при фалита на Корпоративна търговска банка стана известно, че в течение най-малко на 12 години значителен обем от събраните от Профон плащания не са били разпределяне ежегодно и изплащани на правоносителите, а са били на депозит. Резултатът е, че българските музиканти със сродни права (артист-изпълнители и продуценти) загубиха около 20 млн.лв., за които и досега няма отговор от надзорния орган по ЗАПСП – Министерството на културата за предприети мерки и наложени санкции).
• България ще продължи да бъде на последно място в ЕС по обем на събираните плащания за права, защото ръководствата и администрациите  на монополните организации се издържат прекрасно от отчисленията от събираните плащания. Само като пример – през последните години Музикаутор и Профон харчат по около 1 млн. лв. за издръжката си от събираните от двете организации общо около 17 млн.лв. Тези плащания са събрани само от 10-15% от задължените да плащат за музика, а останалите ползватели я ползват пиратски, въпреки високите санкции съществуващи и досега в българския закон. Тоест – с такава „работа“ двете монополни организации генерират щети в обем не по-малко от 50-70 млн. лв. годишно за авторите и изпълнители на музика, за съвременната българска музика (която те самофинансират, защото са на свободна практика) но и приходната част на Бюджета.

Приетият нов закон противоречи на досегашните европейските норми, на Директивата, която само ги обобщава с оглед възстановяване на конкуренцията и въвеждане на търговските дружества като елемент на системата за да има по-добър контрол над тях. Противоречащ на антидискриминационното и антимонополно законодателство – българско и европейско и дори на конституционно гарантираните права на правоносителите и ползвателите, този закон трябва да бъде върнат в НС за ново разглеждане, в което преди 2 месеца са внесени и съответстващи на Директивата текстове, които не бяха разгледани.
Основанията за искане на вето от президента над приетия закон са не само правни, икономически и културни. Става въпрос и за справедливост за гилдии, които са на свободна практика (над 70% от правоносителите), не тежат на Бюджета, но осигурява около 70% от гарантирания достъп до култура на обществото. Но и защото – има ли монопол – налице е корупция.
Като член на ЕС България беше задължена да транспонира Директивата в срок не по-късно от 10 април 2016 година. Поради което Европейската комисия е взела решение да предяви иск срещу Република България пред Съда на Европейския съюз за налагане глоба в размер на почти  20 000 евра за всеки ден от закъснението след посочения краен срок 10 април 2016 г. (за 2 години – около 14 млн.евро.)
Тъй като този ЗИД е само имитация  за въвеждане на нормите на Директивата, периодът на неизпълнение ще продължи, следователно глобите – също. Които ще плаща отново българският данъкоплатец, освен щетите от действието на ЗИД, ако той бъде обнародван.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.