www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 25 април 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Досието на Юлия Кръстева 1. – Службите са я вербували, но тя ги е будалкала

30 Март 2018

 

Досието на Юлия Кръстева, агент “Сабина”. Снимка: Булфото

Коя е всъщност Юлия Кръстева, европейската и световна интелектуалка с български произход, около чието име, и по-скоро – около чийто псевдоним „Сабина“ се заформи скандал след оповестяване от Комисията за досиетата за принадлежност към Държавна сигурност?
Юлия Кръстева е френско-българска изследователка – лингвист, семиотик, философ, психоаналитик, чието име и включено сред 100-те мислители на XX век класация на сп. „Форин Полиси“, редом с Умберто Еко, Орхан Памук, Вацлав Хавел.
Заминава да учи в Париж през 1966 г. за едногодишна специализация, като решава да остане там. Преди заминаването си споделя на българските власти, че няма намерение да остава във френската държава. Във Франция се сприятелява и става част от литературно-философската група „Тел Кел“ и сключва брак с нейния ръководител, писателя Филип Солерс. През 1968 г. защитава докторат по семиология и по литература на лингвистична тема в Париж. През 1974 г., с професурата си по лингвистика, става най-младата жена-професор във Франция.
Днес Кръстева е почетен доктор е на няколко университета, включително Харвард, лектор е в Колумбийския университет в Ню Йорк и професор в парижкия университет „Дени Дидро”. Тя е също така писателка, като част от романите ѝ имат за тема България и Балканите.
По повод избухналия скандал около обявлението за „установена принадлежност“ към ДС писаха медии като „Гардиън“, „Нойе Цюрихер Цайтунг“ и др. С публикуването на досието й се задава лавина от публикации по темата.
Още преди технически да има време, за да се прочетат подробности от досието, се оформиха лагери на привърженици и противници. Случаят „Сабина“ очерта един принципен проблем, свързан с обявяването на сътрудници на службите в България. Той е свързан с това, че съобщаването на факта за принадлежност без дълбочинен анализ може да нанесе огромна вреда на личността, да обърка отделния човек, както и цялото общество (в случая и международна общност). Без експертен анализ лесно могат да се направят прибързани и погрешни изводи, да се селектира и подчертава манипулативно информация за сметка на други фрагменти.
Стереотипът в българското общество за принадлежност към Държавна сигурност е толкова силен, че отнема значението на съдържанието на едно досие, което всъщност е определящо. Поради това, по-долу публикуваме именно монолитни фрагменти от съдържанието на досието, което лично прочетохме в читалнята и което бе и публично публикувано поради големия интерес към случая.

Вербувана 1965-1970 г., регистрирана 1971 г.

Юлия Кръстева е регистрирана след вербовка на 19.06.1971 г., като заключението в „Личното дело” гласи, че „Кръстева има добри възможности за работа по наша линия сред френските културни дейци“. Оказва се обаче, че интересът на службите към нея обаче датира много по-рано, още когато получава разрешение за специализация във Франция. Ето какво се казва „в справка от Петров“, изпратена от агент Любомиров през 1970 г.:
„Познавам Кръстева още от комсомолски години. През 1965 г. й бе разрешено да специализира в Франция. По този повод като заместник в службата на съседите я срещнах в сградата на Министерството. Освен общия профилактичен разговор, който водих с нея се уговорихме, че ако имаме нужда ще бъде използувана от службата ни по време на престоя във Франция. Ю. даде съгласие. Уточнено бе, който я потърси от мое име да му има доверие“. (Бел. авт. – буквата „Ю“ е написана с флумастер на напечатания лист).

От разсекретеното досие, пуснато в сайта на Комисията по досиетата.

За осъществената години по-късно среща в Париж, на която се явява с Любомиров, Петров разказва:
„На срещата, чието начало протече в приятелски оживени разговори за общи познати, за нейната и моя работа, за живота й във Франция и пр., останах с впечатление, че е запазила добрите си чувства към България, че стои на правилни идейни позиции /поне такава теза защитаваше пред мен/…“.
В бележка от 70 г., въвеждаща справката, Любомиров добавя:
“Вербовката на Юлия Кръстева може да се смята за успешно извършена и предлагаме да бъде включена в агентурния апарат с псевдонима Сабина”
Потвърждение на това намираме в досието, където се казва, че намиращият се в Париж Владимир Костов „психологически подготви журналистката „Юлия Кръстева“ да ми бъде (на Стрелцов) в услуга по линия на официалната работа“.
Защо службите проявяват интерес към нея? Сред причините е казаното от Любомиров по повод информация за осъществилото се познанство с Кръстева на 20.II.70:
„От целия разговор стана ясно, че Кръстева е добре поставена, знае много подробности за живота и дейността на мнозина от културния и политически хай-лайф, тъй като работи и живее сред тях. Ще се опитам да продължа контакта с нея“.

Какво се случва още в началото на срещите с Кръстева? Налице е връзка, но тя е проблематична, както на различни  места е отбелязано и в самите информации на ДС.
Тези проблематични отношения на отлагане, макар и съпроводено с извинение от нейна страна, както и премълчаване на нещо, започват още преди „вербовъчната беседа“. За запознанството си със „Сабина“ в Париж през януари 1970 г.  Любомиров отбелязва следното:
“Във формата на извинение каза, че забравила да изпълни една молба на шефа на нашето прикритие - да напише нещо за културния живот на Франция”, но “не каза по какъв въпрос”. Любомиров добавя и че по повод събитията в Чехословакия “Кръстева твърди, че по време на тези събития в нея настъпили известни колебания в правотата на действията”.

Информация от Юлия Кръстева за дейци на френската компартия. От разсекретеното досие, пуснато в сайта на Комисията по досиетата.

Същевременно се съобщава, че Кръстева е казала следното:
„Когато говорихме за нейния живот и среда, в която се движи, я запитах как се чувства, смята ли, че нещо се е изменило през тези пет години. Отговори „Да“ – в положителна посока. Според нея тук е станала по-убедена привърженичка на социализма, отколкото е била у нас“.

Според Петров, цитиран от Любомиров, е станало следното:
„Ако тя държи на нашата уговорка, според мен е дошло време, когато може да бъде полезна на страната и нашата служба. Разбира се това трябва да се основава на напълно доброволна основа в рамките на нейните възможности и при пълно нейно съзнание и отговорност“.

„Заяви, че е съгласна“,

добавя Петров, който се уговаря с нея за следващи срещи да я потърси Любомиров.
„Помоли задачите да бъдат в рамките на нейните възможности. След съответно обсъждане уточнихме, че трябва да съсредоточим усилията си сред културните френски среди. Повече внимание да отдели за изясняване има ли и какви центрове във Франция, които водят разложителна идеологическа дейност срещу социалистическия лагер и особено сред България”; “кои ведомства и лица работят по отношение на български интелектуалци, посещаващи Франция“.

Тема на разговора според информацията е и Чехословакия.
“Тя самата разказваше, че й било известно как била организирана част от дейността срещу Чехословакия”.
“Уточнихме да поддържа връзки с тези френски културни деятели, които са поддържали тесни контакти преди с чехословашки граждани” и са водили разложителна дейност (бел. авт. – така се разчита – разложителна дейност).

Още в следващата си среща с нея Любомиров казва, че „Разказа някои подробности за живота и проявите на френските културни среди, които оформям в отделна информация, макар да нямат особена стойност“.
Кръстева е цитирана да казва и че “малко неща научавала за прояви на българската колония”, което може да бъде тълкувано и като оправдание, че няма информация, представляваща интерес за службите. Сред българите, за които тя говори в информацията, но за които не казва съществени подробности са: Вълчо Вангелов, за когото казва, че бил назначен на техническа работа в радио “Париж”; Красимира Борозанова (бел. авт. – ако  правилно разчитам името от записките); Никола Факиров, за когото казва, че също е назначен на техническа длъжност; Невена Янкова, която била секретарка при МООСман и която “постоянно се оплаквала, че парите не й стигали“.

През март от написаното от Любомиров може да се направи извод, че поне до този момент Кръстева е отказвала да пише информации:

“Помоли да не настоявам да пише информация, защото нямало да изложи същественото и затова настоява устно да излага наученото”. Фигурират и отново звучащите като оправдание думи, че „за симпозиума “Социализъм с човешко лице” никой нищо не можел да й каже”.

От информация към края  на 1971 става ясно, че на 24 ноември „Сабина“ не се явила на редовната и резервната среща.” Също така, „опита се да се освободи от задължението да определяме” среща.
“от въпросите, които ми постави (бел. авт. – след „въпросите, които ми постави“ има червена ръкописна въпросителна), стана ясно, че тя се поддава на антисъветска пропаганда тук и въпреки аргументираните ми обяснения тя не остана твърдо убедена в нашата права кауза”.

Информация от 14.VI.72. гласи:
“Била много заета, често пътува”, “не й остава време”. Както и „няма да може (бел. авт. – да се срещне с агента) преди месец септември. Същевременно е казано: “предвижда да използва срещите за информация главно за левичарски групи”

В резултат на уклончивите отговори за срещи, на някои от които Кръстева не се явява“, на 4.V.1973 излиза следното решение:
„При разглеждане на работата на резидентурата в присъствието на Любомиров бе решено да се прекъсне оперативният контакт със Сабина поради това, че не желае да работи, не идва редовно на договорените срещи, отклонява ги има открит стремеж за легализиране на връзката”.

В справка на I Главно Управление през 1984 г. се казва, че „дава устна информация за наши емигранти, за дейността на арабски държави“, и, че „Получените данни не са особено интересни”. Казва се още, че „тя показва недисциплинираност под „предлог”, че забравяла или била заета” и че има „промаоистки позиции“…

„Използването й продължава още известно време за набиране на данни за дейността на френските промаоистки организации, но тъй като се установява, че окончателно е преминала на промаоистки позиции, окончателно е изключена от сътр. апарат. в нач. на 1973 г.”.

(Следва – Възобновен диалог и малоценна информация)




Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com