www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 25 април 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Досието на Юлия Кръстева 2. – Възобновен диалог и малоценна информация

1 Април 2018

 

Досието на Юлия Кръстева, агент “Сабина”. Снимка: Булфото

Продължение – виж „Досието на Юлия Кръстева 1. – Службите са я вербували, но тя ги е будалкала

Бел. ред. – В следващите редове са извадки от досието на Юлия Кръстева, с псевдоним „Сабина” в документите на Първо главно на ДС. Тя изпадна в сложно положение, защото отрича категорично и заплашва със съд всеки, който публикува твърдения, че е сътрудничила на службите.

Публикуването на досието предизвика спорове сред силно чувствителните на тема ДС. Някои защитават Кръстева, изтъкват факта, че в досието няма писани от нея информации, а от офицери, които са разговаряли с нея и тя им е предавала маловажна или общоизвестна информация за хора от френските културни среди, за дейци на френската компартия и български емигранти.

Други изтъкват факта, че Кръстева-Сабина е била реален регистриран сътрудник на Първо главно на ДС, външното разузнаване, и смятата, че досието й е прочистено, както на други известни личности, още през 1990 г. Някои подчертават, че Кръстева е била на левичарски и промаоистки позиции.

Спорът повдига още веднъж въпроса за досиетата, който в България изглежда ще продължи и 50 години след падането на комунизма.

Юлия Кръстева заминава на специализация във Франция през 1966 г. Към онзи момент е била отлична студентка, преди това отлична ученичка, примерна комсомолка, работила е във в. „Народна младеж”. Родителите й не са от средите на тогавашната номенклатура, баща й е касиер на Светия синод. При заминаването й офицер от ДС е разговарял с нея и поискал тя да им сътрудничи, като я предупредил, че в Париж ще я потърси човек от негово име. Кръстева се съгласила. В документите има информация, че с нея в Париж са се срещали двама офицери от ДС, тя приела да им помага. Регистрирана е като сътрудник чак през 1971 г., отбелязано е, че е „надеждна” и „на правилни идейно-политически позиции”.

Междувременно Кръстева става най-младия професор във Франция на 34 години, а по-нататък се утвърждава като изследователка – лингвист, семиотик, философ, психоаналитик, чието име и включено сред 100-те мислители на XX век класация на сп. „Форин Полиси“, редом с Умберто Еко, Орхан Памук, Вацлав Хавел и др.

Интересен е диалогът между Кръстева и службите от момента, в който на родителите й през 1974 г. е отказано да посетят семейството на Кръстева във Франция. В този период диалогът се възобновява, но това е особен диалог. За него можем да съдим от информацията от 12.IV.1976 на „Антонов“:

„…Очевидно желае родителите й да дойдат, но се опитва да действа по начин, който е характерен за нея – да получи нещо от нас, без обаче насреща да даде нещо”. Антонов добавя и че „по-правилно ще е да се отиде на едно открито изясняване с нея – ще помага или не”.
През октомври 1975 г. Кръстева вече очаква дете. При среща с агент Кръстев „отхвърли моите намеци, че не показва готовност да помага на нашата страна или че се е ангажирала с противни на нашата тези”
В информация от 13.10.75 се казва:
„В работата с нея трябва да сме особено внимателни, за да не разкрие още в самото начало нашите интереси”. Същата информация гласи, че Кръстева се „оправдава” за подписан през 1968 г. апел в подкрепа на жертвите в Чехословакия. Обяснила е на агента, че „нямало как да откаже“.
Горе-долу по това време датира опита на службите да се насочат към съпруга на Кръстева. Намерения, за които по-нататък в досието спира да се споменава.
11.11.75, от Дринов:

„От известното на центъра и разказаното от Кръстева се направи извод, че Сабина няма сериозни възможности за провеждането от нея на активни мероприятия”…. „С такава възможност е съпругът й”. Според информацията тази възможност включва и „работа срещу Китай”. В документ „План за 1976 г.” от Антонов се нарежда „да се изяснят възможностите на Сабина и съпруга й за работа по обектите на проникване”.
Същевременно в края на 1975 г. Сабина „отлага осъществяването на среща по телефона за месец март“.
В дописка от 16 март 76 г. се казва, че:
„Моето мнение е, че бъдещото развитие на отношенията със Сабина (особено чрез мен) би се улеснило, ако се разреши на родителите й да дойдат във Франция“.

През 10.IV.78 г. в информация от Антонов е казано:
„Използвах случая да я питам дали Юда не е станал член на Комисията на интелектуалците. „Побърза да каже, че нито го е виждала, нито е чувала за него”.

Малоценна и ценна информация

В началото работното дело на Сабина, през II.1970 г. Любомиров пише, преразказвайки информация, получена от Юлия Кръстева:

„По време на чехословашките събития членът на ръководството на френската компартия Льороа нескрито за близкото обкръжение симпатизирал на либерализирането. След навлизане на войските на Варшавския пакт, същият взел отрицателно становище и осъдил тези наши действия. Впоследствие при корекция на позициите на партията и той коригирал официално своето становище, но в приятелски кръг продължавал да осъжда тези наши действия и досега“. (Информация за прояви на дейци от френската компартия“).
Във формуляр след информацията с по-дебел химикал е отбелязано, че тя е „малоценна“ и с блед и различен химикал, явно в различно време – че е „ценна“.

Следващата информация за отношението към събитията в Чехословакия, отново е определена като „малоценна“.
„Напоследък френската и периодична преса вдига много шум около публикуването на книга на чехословашкия писател Антонин Лием… Лием бил близък с Арагон и чрез него навлязъл в лит. среди”. „Източникът се познавал добре с Лием от посещенията му в България до 1966 г., когато той имал добро положение в Чехословакия като ръководител на сектор в културния живот на страната тогава”.

10.XII.70. Информация относно прояви на френската културна общественост. Определена като „малоценна“ и „неценна“, „откъслечна“, и най-важното - „несекретна“.

В същия документ най-долу, очевидно в опит да се въведе дисциплина, са дефинирани следните „постоянни задачи”:
„Да се старае да разкрива идеологически центрове във Франция, които водят различна работа срещу България и социалистическия лагер”.
Информациите от този период са придружавани с оценка „малоценна“.

На 22.III.1971 в работното дело е записано, че досега „са получени две информации” и относно тях се коментира, че:

„Сведения от такъв характер не представляват интерес за Центъра, защото не изясняват задачи от плана или номенклатурни въпроси”.

Добавя се още, че „Задачи на източника не можем да поставим, защото от двете съобщения не се виждат възможностите”

На 5.5.71 Любомиров пише: „данните са много общи и известни, поради което остават неизползвани”.

За съпруга си Филип Солерс

Кръстева говори общоизвестни факти. В една от информациите ясно личи и резервираност да говори за него:

„Съпругът й Филип написал нова книга – художествена, но пропита с елементи, обслужващи китайската кауза. Въздържа се да даде по-подробна характеристика”.

След среща, за която е съобщено, че Кръстева не се явява, на 8.III.72 тя „за първи път не бързаше да се прибере… Обяснявам си го със спора за ролята на левите организации”, казва Любомиров.

„Тъй като тя се опита, въпреки очевидното й антисъветско настроение, да ме убеждава, че водели разяснителна работа и то само на идеологическия фронт и не участвали в антисъветски манифестации, наложи се да й покажа апела-протест (срещу жертвите в Чехия). „Отговори, че е направила това от човещина и прочие несъстоятелни доводи”.

Агентът казва и, че Кръстева „отново е уклончива за среща”, добавяйки че въпреки това предлага да продължат връзката и да се чака мнение, докато се вземе окончателно становище по връзката.
За някои е непростим самия факт, че Кръстева формално се е съгласила да бъде сътрудник. Същевременно на база на съдържанието на досието може да се зададе въпросът доколко реално е сътрудничила и доколко това неутрализира формалното й съгласие.
Стереотипът за вписаните като сътрудници на Държавна сигурност,  споменат в началото на тази статия, заличава всички съществуващи нюанси на една такава принадлежност. А такива нюанси определено съществуват, както посочва и случаят „Сабина“. При всяко досие трябва да се има предвид, че съдържанието може да каже много повече от формата.  Остава и другият въпрос – дали отново поради стереотипи е възможно на едно и също съдържание да бъде различно погледнато според различните очи? Разбира се, че да.




Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com