Как не написах операта „Мъжка баня”

Когато бях млад, мислех да напиша опера, чието цяло действие се развива в мъжката баня в неизвестен български град. Дори си представях музикалните номера – „Ария на бай Илия“ или „Хор на теляците“ от второ действие.
Ако искате, вярвайте, но в безумната ми черепна кутия до ден днешен пазя интермедията на тази опера, която никога не написах.

Или пък имах идея за хорова кантата, написана в предкласически стил, чийто текст се състои от шест думи – „Подай ми ти, Драганов, тоз цимент“.
Дори си представях как 60 мъже – хористи, облечени в строителни дрехи, пеят ла минорна секвенция, която преминава в ричеркар, а в сюблимният момент всички извиват глас – „Дай,дай, дай, дай, Драганов“, а Драганов излиза с количка, пълна с торби цимент и започва да ги стоваря на сцената, оцапвайки с теракол и гипс концертмайстора.

Исках да направя творба от речи на Славчо Трънски, но по това време нямаше семплери и аз се опитвах да създам ритмическа конструкция с два касетофона. Беше се получила невероятна шпрехгезанг аудиоскулптура, в която Славчо Трънски повтаряше по около 60 пъти „Милко Балев, Тодор Живков“ и разреждаше с „душеприказчик“.

Веднъж реших да напиша атонална 12 тонова творба по текстове от стари градски песни. Започнах, но ми стана скучно и за това написах пародия на предкласическа сюита за клавирно трио, в която имаше всички класически части на сюитата – от прелюд до менует, но например всеки от трите инструмента свиреше в различна тоналност, а някои от частите бяха дълги по 6 такта.

В крайна сметка не реализирах никой от тези проекти. Така си и останаха ненаписани.

След това написах камерна симфония за струнни инструменти, няколко струнни квартета и постепенно започнах да мисля за писането на музика като за писане на музика, а не като средство за екзекуция на публиката.
Днес седя и подрънквам на йоничката. Мисля си, че съм загубил онази страст към провокация, към разрушение, към сюрреалистичен сарказъм.

Преди 30 години исках да съм Даниил Хармс* и Джон Кейдж**.
Днес искам да съм най-обикновен труженик на петолинието, който раздава един ла минорен акорд така, че да звучи плътно, но и нежно, богато, но и съкровено. Но най-вече да звучи така, че да не се срамувам, когато го чуя.

Дали ме е срам от нещата, които съм мислил и правил преди 30 години?
Не.

Дали ме е страх от нещата, които съм мислил тогава?
Да.

Но някой ден…
Някой ден ще отидете на опера и с ужас ще разберете, че вместо за „Травиата“ сте си купили билети за „Мъжката баня“ от Венци Мицов…

От фейсбук-страницата на автора

–-
* Даниил Хармс (1905-1942) – руски писател авангардист.
** Джон Кейдж (1912-1992) – американски композитор и писател, авангардист.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.