www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 25 април 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Как не написах операта „Мъжка баня”

 

2 Април 2018

 

Когато бях млад, мислех да напиша опера, чието цяло действие се развива в мъжката баня в неизвестен български град. Дори си представях музикалните номера – „Ария на бай Илия” или „Хор на теляците” от второ действие.
Ако искате, вярвайте, но в безумната ми черепна кутия до ден днешен пазя интермедията на тази опера, която никога не написах.

Или пък имах идея за хорова кантата, написана в предкласически стил, чийто текст се състои от шест думи – „Подай ми ти, Драганов, тоз цимент”.
Дори си представях как 60 мъже – хористи, облечени в строителни дрехи, пеят ла минорна секвенция, която преминава в ричеркар, а в сюблимният момент всички извиват глас – „Дай,дай, дай, дай, Драганов”, а Драганов излиза с количка, пълна с торби цимент и започва да ги стоваря на сцената, оцапвайки с теракол и гипс концертмайстора.

Исках да направя творба от речи на Славчо Трънски, но по това време нямаше семплери и аз се опитвах да създам ритмическа конструкция с два касетофона. Беше се получила невероятна шпрехгезанг аудиоскулптура, в която Славчо Трънски повтаряше по около 60 пъти „Милко Балев, Тодор Живков” и разреждаше с „душеприказчик”.

Веднъж реших да напиша атонална 12 тонова творба по текстове от стари градски песни. Започнах, но ми стана скучно и за това написах пародия на предкласическа сюита за клавирно трио, в която имаше всички класически части на сюитата – от прелюд до менует, но например всеки от трите инструмента свиреше в различна тоналност, а някои от частите бяха дълги по 6 такта.

В крайна сметка не реализирах никой от тези проекти. Така си и останаха ненаписани.

След това написах камерна симфония за струнни инструменти, няколко струнни квартета и постепенно започнах да мисля за писането на музика като за писане на музика, а не като средство за екзекуция на публиката.
Днес седя и подрънквам на йоничката. Мисля си, че съм загубил онази страст към провокация, към разрушение, към сюрреалистичен сарказъм.

Преди 30 години исках да съм Даниил Хармс* и Джон Кейдж**.
Днес искам да съм най-обикновен труженик на петолинието, който раздава един ла минорен акорд така, че да звучи плътно, но и нежно, богато, но и съкровено. Но най-вече да звучи така, че да не се срамувам, когато го чуя.

Дали ме е срам от нещата, които съм мислил и правил преди 30 години?
Не.

Дали ме е страх от нещата, които съм мислил тогава?
Да.

Но някой ден…
Някой ден ще отидете на опера и с ужас ще разберете, че вместо за „Травиата” сте си купили билети за „Мъжката баня” от Венци Мицов…

От фейсбук-страницата на автора

—-
* Даниил Хармс (1905-1942) – руски писател авангардист.
** Джон Кейдж (1912-1992) – американски композитор и писател, авангардист.




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com