Анаполис – ще влезе ли пак в историята градът на Вашингтон и Джеферсън?

Капитолият на щата Мериленд в САЩ, където от 26 ноември 1783 до 13 август 1784 г. се е намирал Конгресът. Днес сградата е обявена за исторически обект като най-стария действащ капитолий в САЩ. Снимка: memory.loc.gov

Световните лидери, които се събират в Анаполис следващата седмица за мирни преговори за Близкия изток, няма да бъдат далеч от улиците с тухлени сгради, където дипломати от изминалите векове са ратифицирали важен мирен договор и са осигурили бъдещето на САЩ като гражданска, демократична държава. Малкият град на брега на река Севърн и залива Чесапийк е играл забележителна роля в колониалното минало на нацията и е бил нейната първа мирновременна столица. Днес таверните, в които съратниците на Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън – съответно първият и третият президент на страната – са вдигали наздравици, са често посещавани от туристи, а не от чуждестранни дипломати.

Когато лидерите на Израел и арабските държави се срещнат следващата седмица във Военноморската академия на САЩ, създадена тук през 1845 г., мирната среща ще бъде близо до мястото на исторически събития. Конгресът се е събирал за кратко под дървеният свод на мерилендския Капитолий, най-старата законодателна зала. Тук е и мястото, където той формално е ратифицирал Парижкия договор от 1783 г., с който приключва Войната за независимост.

Репродукция на историческата сцена, в която Джордж Вашингтон подава оставка пред Конгреса в Анаполис. Градът се прочува с този жест на Вашингтон, който демонстрира, че гражданите, а не генерали и крале ще управляват новата нация. Репродукция: memory.loc.gov

На 24 декември 1783 г. Анаполис става свидетел на най-известното събитие в историята, когато Джордж Вашингтон подава оставка от поста главнокомандващ на армията – знак, че гражданите, а не генерали или крале ще управляват новата нация.

„Вашингтон нямал намерение да се обяви за крал, а по-скоро да върне военните пълномощия, които му били предоставени от Конгреса“, разказва Глен Кембъл, историк от Анаполиската историческа фондация. Кембъл допълва, че оставката на Вашингтон, който можел да се обяви за крал, изненадала света. „Тя изглеждала немислима за някои от тогавашните Велики сили.“

Преместването на Конгреса от Анаполис през 1784 г. сложило край на влиянието на града в националните дела. Но самият град, разположен на 50 км от Вашингтон, все още гледа на себе си като на място за преодоляване на разногласия. Все пак той става известен за първи път преди повече от 300 години заради религиозен спор.

Щатът Мериленд, основан като убежище на английските католици през 17 век, първо установил столицата си в предимно католическия град Сейнт Мери, южно от Анаполис. Споровете между католиците и протестантите, които доминирали в Англия и в колониите й, довели до преместването на столицата през 1694 г. в протестантския Анаполис. След това щатското правителство се помещавало в този град, кръстен на английската протестантска кралица Ана.

Военноморската академия на САЩ е създадена в Анаполис през 1845 г. През следващата седмица в нея ще се срещнат световните лидери, които ще обсъждат бъдещето на мира в Близкия изток. Снимка: useic.ru

„Всъщност в Анаполис нямало никакви католици и столицата била преместена, за да се отърват от католицизма“, казва Томас Милър, председател на Сената на Мериленд и специалист по историята на щата.
Дори устройството на града, проектиран през колониалния период, говори за деликатното преплитане на власт и религия. Улиците започват от два кръга, в единия от които има църква (тогава англиканска, а сега епископална конгрегация), а в другия е щатският Капитолий. Упътванията в историческата част на Анаполис обикновено съдържат отпратка или към църковния, или към щатския кръг.
„Някои от улиците са проектирани така, че да обикалят около институциите на църквата и на държавата. Така че където и да отидете в Анаполис, ще имате гледка към тези важни сгради“, казва Кембъл.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.