Ди Цайт: Юлия Кръстева преминава в контранастъпление

Под заглавие „Истината на досиетата“ германският седмичник „Ди Цайт“ помества подробна статия по случая Юлия Кръстева. Най-интересното в нея е телефонното интервю, което Кръстева е дала на вестника и което е интегрирано в статията. Ето няколко извадки:

Експертите смятат наистина досието на Юлия Кръстева за автентично, но не и за особено обременяващо. Въпреки това то е важен документ за лудницата на 20 век.

За пръв път през живота си Кръстева се вижда представена в лоша светлина. Кой се интересува от нейните многобройни награди и почести, когато става дума за шпионаж?

В нашия телефонен разговор Кръстева казва нещо съвсем различно от онова, което казва „Сабина“ според досието: „Никой не ме е разпитвал преди заминаването ми за Франция. Вероятно някой от апарата се е застъпил за мен. Никога не съм се опитвала да разбера точно“.

Същевременно тя съзнава, че тоталното отричане не помага. Досието изглежда „автентично“ и в нейните очи, но тя категорично се съмнява в истинността на съдържанието му. „Аз имам един голям въпрос към Комисията [по досиетата]: проверили ли са те дали тъй наречените факти, за които става дума тук, не са били манипулирани от авторите им?“.

Тя се колебае дали ще може да продължи несмущавано досегашното си ежедневие и работа, или ще трябва да се заеме сериозно с отправените й обвинения. Едно не може да приеме: „Дали са ми номер! Все едно, че като на затворник са ми татуирали някакъв номер на ръката“, възмущава се тя. „Явно комунистите още тогава са се занимавали с постфактическа политика“.

Кръстева не е съгласна с оневиняващата я позиция, че през 70-те, както преди това и в София, тя е разговаряла наистина с българските другари, но без да подозира, че тези разговори ще прераснат в досие от тайните служби. Тя продължава да държи на собствената си версия.

Кръстева не може да си обясни наличието на своето досие по друг начин, освен като изфабрикувано от неговите автори. Още в края на 60-те тя била вече известна фигура в Париж. Всички я познавали. Поддържала тесни връзки с иконите на френския структурализъм, с Дерида и Фуко. Още през 1970 Ролан Барт публично хвалел теорията й за интертекстуалността.

Нямало нищо вярно в твърденията за срещи в някакво си „скривалище“ или в Кафе ла Клозери. Тя твърди, че не познава агента Лука Драганов, до когото е изпратила картичка от Брюксел: „Не познавам този човек, името му не ми казва нищо“.

Още една измислица: в досието пише, че по време на Пражката пролет тя заела страната на българската КП. Глупости, заявява Кръстева: „Те правят от мен човек, какъвто не съм“, протестира авторката на легендарната книга „Чужденци на самите себе си“.

„Пълно с грешки!“, възмущава се Кръстева, но особено се ядосва, че тъкмо „Ню Йорк Таймс“ в статията си по случая се въздържа от всякаква оценка на истинността на обвиненията. „Това досие е идеална илюстрация на полицейските методи в служба на един тоталитарен режим“, пише тя в своята интернет страница. Юлия Кръстева преминава в контранастъпление. („Ди Цайт“, 5 април 2018)

От страницата на Стоян Гяуров

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.