Да опиташ „Старо червено от Оряховица”, реколта 1981 г. – запазено

Виното, реколта 1981 г., имаше дори запазен цвят. Снимка: e-vestnik

Рядко се случва над 20-30 годишно вино да има сравнително запазен вкус. Повечето вина над 15 години стават блудкави, няма я свежестта и плодовият вкус, танините се загубват, изтъняват. При добре остарялото старо вино се запазва само „скелета” от някогашния му вкус и се добавят конячни тонове, усещане за сушени листа и кожа. Но повечето стари вина губят дори елементи от „скелета”. Някои пропускат и въздух през тапите, развиват се киселини, които от отлежаването не изчезват и не омекват, а „стърчат” сред блудкавия вкус. Някои такива вина помътняват.
Ценното на старите вина е …годината. Емоцията и спомена са качество.

Бутилката, направена през 1981 г. специално за отлежаване, запечатана с восък. Снимка: e-vestnik

Отворихме с приятели „Старо червено от Оряховица”, реколта 1981 г. То е купаж от каберне совиньон и мерло, едно от вината с т. нар. КНП – Контролирано наименование за произход, най-високата категория български вина при соца. Вече не се произвежда. Тогава за пръв път е извършено райониране и са въведени наименования за произход, т. нар. апелации по френски стандарти. Навремето това вино е било оценявано високо, типичен стил Бордо, но с качествата на българското грозде от Тракиййската низина, село край Стара Загора.

Изненадата беше, че виното е сравнително запазено. Цветът беше „керемида”, с тъмночервени отенъци близо до ръба на течността в чашата. Не беше помътняло. По-голямата изненада беше запазеният вкус, който показваше най-доброто от едно 37-годишно вино. Конячни тонове, танини запазени донякъде, не изпъкват киселини, нюанси на сухи листа и кожа.

Снимка: e-vestnik

Тапата беше запечатана с восък отгоре, беше пропуснала вино до средата, но от външния край на бутилката беше запазена абсолютно суха. Без т. нар. брет (микроорганизми, които се развиват в тапата и вкарват миризма, която прави виното дефектно). Напълно опазено.

Едно прекрасно съхранено старо вино. Компанията от неколцина ценители изпаднахме във възторг, че сме попаднали на така запазено. И емоцията от годините неминуемо изпъкна. Една от компанията „дегустатори” се трогна, че виното е от годината в която се е родила. Друг каза, че е опитвал навремето, в края на соца, „Старо Червено от Оряховица”, реколтата от предните 2-3 години, било много хубаво. Тръгна приказка къде и колко може да има запазени такива бутилки, дали всички са се запазили така. Човек като избира такива стари, трябва доколкото може да погледне дали се вижда в края на бутилката да не е помътняло. Ако се вижда тапата и не е скрита с капсул, дали е пропуснала докрай или е суха до средата.

Тапата, погледната от двете страни. Виното е пробило до средата, но от външния край е останала суха, запечатана с восък. Снимка: e-vestnik

Като отвориш такова старо 30-ина годишно вино, то се държи в първите 20-30 минути. От контакта с въздуха вкусът му бързо се променя, някои дори, ако са били бистри, помътняват. Като преседи, излизат и киселини, които в началото не са се усещали толкова. Блудкаво плюс кисело.

С нашето „Старо червено от Оряховица” не стана точно така. След половин час изпъкнаха киселини, но не чак неприятни, виното не помътня, и беше годно за пиене. Разбира се спомените надделяха. Но това е едно от малкото български вина, което е имало потенциал за стареене. Защото доброто остаряване зависи, освен от лозето, сортовете, и от това как е направено виното. „Опитай сега дори едно 5-6-годишно от същия район, да видиш, че дори толкова не могат да стареят” – ми каза по този повод известен български енолог.

Някогашните лозя около Оряховица не са се запазили, също и някогашната изба. Нова малка винарна „Оряховица” има шанса да възроди старата марка , която се опита да направи същото вино с Контролирано наименование за произход. От избата представиха на „Винария” в Пловдив същия купаж от каберне и мерло с името „Оряховица”, много добро и на приличната цена 10 лв. – само на изложението.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.