Скандалът с Фейсбук прилича на борсова спекула. Реални ли са страховете? Мрежата е без конкурент

Графика за цените на акциите на Фейсбук за последната година до края на миналата седмица. Източник: Гугъл файнанс

Акциите на Фейсбук тръгнаха нагоре, след успокояващо изказване на Марк Зукърбърг в края на миналата седмица, че скандалът с „Кеймбридж Аналитика” не е оказал забележимо въздействие на поведението на потребителите.

Днес Зукърбърг започна да дава показания пред сенатска комисия за евентуални нарушения на неговата платформа. Веднага след излъчения директно разпит акциите на Фейсбук скочиха с 5%, а по-нататък неминуемо ще продължат нагоре. Защото засега Фейсбук няма сериозна конкуренция. Гугъл има аналогична платформа, която не можа да спечели и малък процент от над двата милиарда потребители на Фейсбук. Други социални мрежи като Инстаграм също са далеч от обхвата на Фейсбук, макар да са привлекателни за по-младата аудитория. Освен това компанията на Зукърбърг купи Инстаграм и го направи лесно съвместим с Фейсбук.

От 16 март, когато беше раздухан скандал с изтичане на данни на потребители на Фейсбук, допреди седмица

Фейсбук изгуби 95,5 млрд. долара

от пазарната си капитализация и тя слезе до около 442 млрд. долара. Това всъщност е нивото, на което беше стойността на Фейсбук само преди по-малко от година (виж графиката).

Преди началото на скандала пазарната капитализация на Фейсбук е била близо 540 млрд. долара. Акциите на компанията се обезцениха с 16-17 процента за месец. Една след друга се редуваха публикации, в които се съобщаваше за похитени лични данни на 50 млн. потребители, после числото беше увеличено на 87 млн., след това последва медийна вълна, че приложения измъкват от Фейсбук телефоните на потребителите и т. н. След всички съобщения в медиите, акциите на Фейсбук последователно слизаха надолу. Няколко рекламодатели се отказаха временно да работят с Фейсбук, но не последва голям отлив.

За ден в края на изминалата седмица акциите на Фейсбук се покачиха с над 4% после леко върнаха. Само от това покачване някои хеджфондове и дилъри, търгуващи с деривати, са направили милиарди. Още по-голяма печалба тепърва предстои. Инвеститори са купили изгодно на ниска цена акции от Фейсбук, а спекулантите с деривати има да печелят още много от това пазарно пропадане.

Дали тази борсова ситуация не е резултат на съзнателна манипулация и

преднамерено раздухване чрез медиите

на страхове от злоупотреба с лични данни? Тъй като хората са силно чувствителни на тази тема и за своята сигурност в интернет, много лесно могат да бъдат уплашени. Преди близо една година британските вестници „Обзървър” и „Гърдиън” публикуваха голямо разследване за „Кеймбридж Аналитика”, със същите разкрития, както от преди месец (виж тук). Но тогава не последва сериозна медийна вълна, всичко затихна. Сега се стигна до лавина от новини и публикации в медиите, която създаде невиждана борсова ситуация с обезценяването на акциите на Фейсбук. Появи се и кампанията #DeleteFacebook, подобна на кампанията MeToo, изобличаваща сексуални посегателства сред известни личности. Шега-майтап, но параноята около Фейсбук не можа да достигне чак такива мащаби, каквито стигнаха признанията, че някой преди 10 или 20 години правил неприлично предложения на някоя актриса или я докоснал по коляното.

Вълненията около Фейсбук, обаче, се основават на нагласи у част от обществото, която не може да приеме, че изборът на Тръмп е реален и си го обяснява с намесата на Москва и с манипулации чрез социалните мрежи. По същия начин мнозина не искат да повярват, че референдумът за Брекзит е с реален резултат и също го обясняват с някакви фокуси чрез таргетиране, основано на данни за потребителите. Всеки предизборен щаб, обаче, ползва таргетиране, което не е от вчера на въоръжение в такива кампании.

„Смятам, че „Кеймбридж Аналитика” се опита да продаде магия, но те можеха да навредят на кампанията (на Тръмп). Твърдяха, че това е изключително точно… Но в действителност не е така. …Точността на тези данни е изключително преувеличена… Микротаргетинг на избирателите не би могъл да обърне резултата от изборите” – това казва пред британското Радио 4 Александър Коган, ученият от университета Кеймбридж, създател на приложението, с което „Кеймбридж Аналитика” е събирала данни от Фейсбук. Яростните противници на Тръмп и Брекзит, обаче, няма да престанат да вярват, че тези избори и референдум са спечелени с манипулации.

В основата на страховете на хората от Фейсбук лежи и друго недоразумение – всички данни, ползвани от „Кейбридж Аналитика” са измъкнати с тест, създаден от гореспоменатия учен, който потребители са си правили доброволно и са се съгласили приложението да ползва данните им от публичния профил. Тоест – потребителите априори при регистрацията си във Фейсбук са избрали

кои данни да са публични,

след това сами са ги предоставили. Но например повечето потребители не разкриват във Фейсбук годината си на раждане. И тази „лична данна” е добре опазена.

Подобно е и с личния телефон – който иска може да го направи достъпен за приятели или за определени хора, или за всички. Или въобще да не го вписва в профила си във Фейсбук. Но щом веднъж го е вписал, ако е достъпен за приятели, различни програми като Вайбър изтеглят телефоните на приятелския ти кръг от Фейсбук и правят възможна връзката. Това беше представено в медиите като „Фейсбук е предоставил телефонните номера на милиони потребители…” И тази новина свали допълнително акциите на компанията.

Така се развива една голяма борсова игра, от която някои ще спечелят милиарди, включително акционери на Фейсбук, които предвидливо са изкупили още акции, когато цената им спадна с близо една пета.

Всички вълнения с данните във Фейсбук приличат на детска сръдня. Фейсбук по принцип е място за себепоказване, за селфита, за лични откровения. И се получава нещо като – някой се показва, пък се сърди защо го виждат. Също така потребителите се показват с идеализиран, „украсен“ образ, включително с неточни данни.

Мнения & КоСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.