Порок или добродетел? Изложба за германската мания да се пести

„Спестовен автомат“ на Дойче банк. Експонат от изложбата

Да си отвориш спестовна книжка, още докато ходиш на училище, да събираш талони за намаления или да издигаш в политическа догма строгите икономии: германците са горди от факта, че са шампиони по спестяване, но не си дават сметка за раздразнението, което те предизвикват. Тази германска черта анализира изложба в Берлин.

„Германският проблем“, „Меркел, кралицата на строгите икономии“: още в първата зала посетителят на „Спестяването, тази германска добродетел“ е привлечен от оскърбителни заглавия от първите страници на вестниците срещу най-голямата европейска икономика.

„Германците не разбират много добре тези нападки, защо този конфликт толкова се е изострил“, обяснява Рихард Грос, директор на Музея на германската история в Берлин. Нито войните, нито кризите, нито ниските лихви отклоняват германците от техните спестовни книжки: брутният процент на техните спестявания – около 10% от доходите им – не е най-високият в Европа, но остава на високо равнище от десетилетия. В края на 2017 година германците са съхранявали в себе си и в банките близо 2.27 трилиона евро по депозити и в налични, сочи доклад на Бундесбанк, централната банка на Германия.

Просвещение и протестантство

„Идеята не е да кажем, че спестяванията са нещо добро или пък лошо. Става дума да дадем начало на дебат по темата, която в Германия е нещо очевидно. (…) Спестовността досега се възприемаше като навик“, обяснява Роберт Мушала, специалист по икономическа история и комисар на изложбата, посветена на тази германска „добродетел“.

Изборът на понятието подлежи на обсъждане, защото спестовността в Германия има морално измерение, докато една сходна дума (Schuld – „шулд“) означава едновременно дълг и вина.

Дали трябва да се търси културно предразположение към спестовността в тази люлка на Реформата? Историкът недоумява връзката, установена от социолога Макс Вебер между „протестантската етика“ и „духа на капитализма“, или между религиозното изповедание и натрупването на капитал. „Това има толкова общо с протестантството, колкото и с просвещението“, казва Мушала, припомняйки, че основаването на първата спестовна банка в Хамбург през 1778 г. до голяма степен е свързано с овластяването на личността и значението на възможността да се финансира обучението на всеки човек. „Нещата са прости: докато французите правеха революция, германците изобретяваха спестяванията“, казва историкът.

Социален контрол

И ако спестяването дължи своя подем на този момент от индустриалната революция, това е така, защото спестовните книжки се възприемат от работодателите и властите като важен инструмент на социалния контрол.

Хората, които спестяват, имат какво да губят и следователно поради тази причина не правят революции, със съжаление констатира по това време Карл Маркс в книгата си „Капиталът“. Едно от първите издания на този труд може да се види на берлинската изложба.

От началото на ХХ век германската треска на спестовността става факт на фона на надигането на национализма, който през 1914 година ще стигне дотам, че спестовните книжки ще бъдат масово използвани в усилията да се води войната. След поражението от 1918 г. Германия е разрушена и изпада в хиперинфлация.

В центъра на изложбата е реплика на емблематичните колички от 1923 година, влачени по паветата, за да отиде човек да си купя хляб, натъпкани с килограми дойче марки, които продължават да се обезценяват и през деня.

След това нацистите противопоставят спестовността, която е „германска традиция“, както е посочено на пропаганден афиш, на кредитирането. То, както те твърдят, е в ръцете на евреите. През 1938 година започва конфискуването на всички банкови депозити на евреи и парите по тях се прехвърлят в хазната на режима.

Колкото си по-спестовен, толкова си по-хитър

В училищата в Райха е имало „шпараутомат“ – гигантски спестовни касички, където децата са пускали стотинчиците си, а след това са заверявали спестовните си книжки. Апаратите, символ на това колко важно е поколението да се учи на спестовност в германските училища, ще останат и много дълго време след войната.

И докато от западната страна на Желязната завеса богатите страни са завладени от потребителската треска, германците устояват през втората половина на ХХ век на модата на потребителските кредити и предпочитат да спестяват, за да си купят по-нови модели хладилниците и телевизори.

Най-известната германска марка за домакински електроуреди – Saturn, от години не спира да твърди, че Geiz ist Geil, буквално „Скъперничеството е секси“. Това послание е адаптирано за френските филиали на компанията с девиза „Колкото си по-спестовен, толкова си по-хитър“, припомня изложбата.

Германският автор Хайрих Бродер, който споменава за еуфорията по талоните за намаления или любовта на германците от всички класи към намаленията в супермаркетите, критикува това, което според него е „германска патология“ във видео, представено в последната зала на изложбата. „Geiz ist Geil“, е най-лошата фраза, която е създадена, след „Heil Hitler“, дръзва да заяви полемистът.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.