Терор заради една картина

Марион Кразке, Елке Шмитер

Статията в сп. „Шпигел“.

Може би рядко в историята на световната култура спорът около една картина е предизвиквал толкова силно народния дух: “Баташкото клане”, нарисувана през 1882 година от Антони Пьотровски върху голямо платно и присъстваща оттогава основно в учебниците, и до днес формира патриотичното съзнание на България.

Картината напомня за изличаването на село Батак, което в историографията се свързва с героичната съпротива на български патриоти ¬ каквато обаче не е имало. През 1877-1878 година руската войска воюва в България за “за да освободи своите славяни от турско робство” ¬ битка, която се води крайно брутално и от двете страни.

Картината на Пьотровски изобразява женски тела, пребити и с отрязани крайници, на фона на плячкосващи мюсюлмани. “Баташкото клане” разрази буря в европейското съзнание; християнството се противопостави героично на исляма, формира се българската нация.

Българската специалистка по история на изкуствата Мартина Балева анализира точно картината на Пьотровски. Тя установи, че за творбата си художникът се е базирал на снимки, които е инсценирал дванадесет години след събитието и които оттогава се разпространяват в националната историография като автентични снимки на клането. С помощта на данъчен регистър от онова време Балева установява също, че броят на жертвите е драстично преувеличен от патриотични пропагандни съображения.

Бурята на националното възмущение по повод разкритията на Балева е страховита. Настроението се подклажда особено силно от принадлежащите на вестникарската група на ВАЦ булевардни вестници “24 часа” и “Дневен труд”. Думите, които се отправят към 35-годишната жена от април 2007 година по телефона, в Интернет-форумите и в електронната поща, тя предпочита да не повтаря. Междувременно е сменила телефонния си номер, а местоживеенето си пази в тайна.

Една конференция и съпътстваща я изложба в София на тази тема – с партньори Берлинският свободен университет, където тя следва, и Гьоте институт в София – бяха отменени набързо. Бунтът беше мощен. В националния протестен вой се включиха почти всички обществени кръгове – до интелектуалния и политическия елит на страната.

Българската партия “Атака”, представена от пролетта с двама депутати в Европейския парламент, предлага 2500 евро за адреса на Балева всяка сряда в 18 ч. по телевизия “Скат” ¬ предавателя на дяснорадикалната партия, която е обявила война не само на Балева, но и на други врагове на България: турското малцинство, ромите и, разбира се, евреите. Обичайните заподозрени.

Основните подстрекатели освен “Атака” са двата масови всекидневника на групата ВАЦ. На 25 април “Труд” например излиза с ругателното заглавие: “Гавра с костите на Батак” ¬ сякаш диви мародери са извадили скелетите на жертвите и са ги осквернили. В добавка вестникът показва отблизо човешки останки.

В “24 часа” директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заплашва да даде под съд Балева и нейния берлински колега изследовател Улф Брунбауер заради “отричане на Холокоста”. Той твърди безочливо, че Балева се е “продала” на Турция. А за това, че учените в нито един момент не са оспорили факта на клането – за това във вестника няма и дума.

В София медийният концерн ВАЦ от Есен обитава монументална сграда с внушителна фасада с колони, тук някога е основан комунистическият партиен вестник “Работническо дело”. Тук днес има думата Аксел Шиндлер, той е генералният директор на ВАЦ за България. Офисът на 39-годишния мъж е светъл и модерен, на стената виси огромна карта на България. Всяка сутрин динамичният германец от Пфалц, който от месеци усърдно учи български език, чете вътрешния преглед на местния печат. “Аз самият не разбирам много от това, което пише във вестниците”, казва той.

Как обаче се осъществява контролът върху това, което се пише във вестниците, собственост на концерна, и върху това, което може би е по-добре да не се пише? Шиндлер маха с ръка в знак на отрицание, че няма контрол. Най-висш принцип на групата ВАЦ, казва той, е “ясното разделение между издателство и редакция”. Бодо Хомбах е убеден, че един вестник може да бъде добър само ако е независим. “Те получават бюджет и после могат да работят свободно”.

Въз основа на този принцип германците се справят доста добре – най-малкото в икономическо отношение. „24 часа” и „Труд”, казва Шиндлер, който е човек на числата, „са много печеливши”. Годишният оборот на концерна ВАЦ в България е около 55 милиона евро. Все пак има ограничение и то се отнася до правата на човека. “В този смисъл аз се възприемам тук и като пазител на ценностите на ВАЦ”.

А че тези ценности се променят напълно – както в случая Балева – когато националистически ориентираните редакции, в които много хора са учили занаята по комунистическо време, получат свобода на работа, във ВАЦ не бяха забелязали. Шиндлер, който пое поста в София три седмици преди ВАЦ-овите вестници да изфабрикуват и тиражират “Случая Батак”, гледа почти объркано компрометиращите заглавия и признава: “Днес чувам за това за пръв път”.

Без контрол упражнява властта си преди всичко “Труд”, вестникът с най-висок тираж в страната. Главният редактор Тошо Тошев седи като на трон зад солидно дървено бюро, офисът му в края на софийския център е претъпкан с модерното изкуство на “най-известните български художници”, както сам гордо казва. Облечен е в тъмнокафяво сако, на врата има златна верижка, а тъмната и широко разкопчана риза чак ти спира дъха. Преди да започне да говори, той запалва пура. Сега Тошев прилича на българския Хю Хефнър.
Докато “Труд” все още е собственост на синдикатите, той е редактор. След това по някакъв начин се сдобива с пари, усърдно изкупува дялове и накрая поема вестника. В София се говори, че неговите приятели – олигарсите – са го обезпечили финансово, за да получат в замяна вестник, който няма да пречи на интересите им.

Тошев разказва как през 90-те години усилено търсил партньори, бил в Лондон в “Таймс”, но накрая се получило с ВАЦ. “Те са чисти вестникари,” казва той”, а това ми харесва.”

Съгласие по сделката постигат бързо, ВАЦ се включва в бизнеса, а и Тошев, както и преди, запазва 7% от “Труд”. “За ориентацията на вестника обаче думата имам само аз, , никой друг”. А за Батак? “Да,” казва Тошев, и изпуска гъст облак дим от пурата в стаята, „деликатна тема”. Батак докосвал “душата на българите” и бил своеобразен “духовен паметник”. Затова точно учените трябвало “да внимават”.

Когато се появяват първите съобщения за изследователския проект “Батак”, в столицата се разгаря истински “пожар”. „Труд” реагира подобаващо. “Ние показваме това, което мислят хората. Не искам да загубя публиката си”. А интервюто, което неговият вестник публикува и в което интервюираната Балева е нахокана, че се „търси скандал” в българската история? Тошев се обляга назад и хладно отбелязва: “Една от най-добрите ни сътруднички” (б. р. – става дума за Валерия Велева).

Българският вестникарски пазар “е силно доминиран от жълтата преса”, казва Огнян Златев от Центъра за развитие на медиите в София. “След промяната на хората им омръзна от политика и от партии, те търсеха развлечение и го намериха в булевардните издания”.

Може би най-сериозният всекидневник “Дневник” има само около 12 000 тираж. Той доказа, че сериозната журналистика е възможна и при тежка конкуренция. Той документира грешките на конкуренцията и стига до заключението, че става въпрос за “зловеща гротеска”.

Гротеска, която е с неприятни последствия. Балева, която стана може да бъде разпозната от цялата страна заради лична снимка, публикувана от булевардния вестник на ВАЦ без разрешение, не смее да се прибере в родината си. Тя поддържа контакт с германската Служба за охрана и смята желанието си “да предоставя знанията на своята страна” за неосъществимо. “Ще се опитам да си намеря работа тук”.

Разговори за това вече се водят. Балева е внесла жалба срещу партия „Атака” и близката й телевизия за призив за убийство; жалбата й е при следствените органи от юни и е „засега необработена”. Това, че неотдавна е приет етичен кодекс от ВАЦ, тя разбира с изненада.

Междувременно изглежда, че Бодо Хомбах се е замислил за кампанията на притежаваните от него вестници. “Стигнахме до извода,” казва той, „че това не беше редно и ще има последствия”. Първото е обръщането към Ейдън Уайт, главен секретар на Международния съюз на журналистите, който трябва да стане съветник на концерна в България.

ядец
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.