Капитализмът сам спъва себе си
Преведоха нашумелия Тома Пикети
„Дали динамиката на натрупване на частния капитал неизбежно води до все по-голяма концентрация на богатство и власт в ръцете на неколцина, както е вярвал Маркс през XIX в.? Или пък уравновесяващите сили на растежа, конкуренцията и техническия прогрес спонтанно намаляват неравенството, обуславяйки хармонична стабилизация в по-напредналите фази от развитието, както е мислел Кузнец през ХХ в.?
Какво наистина знаем за изменението в разпределението на доходите и собствеността от началото на XVIII в. до наши дни и какви уроци можем да извлечем за XXI в.?” – основните въпроси, на които Тома Пикети търси отговор в „Капиталът. XXI век” (Изток-Запад, превод Симеон Ангелов).
Доходността на капитала трайно надминава темпа на растеж на производството и дохода в почти цялата история на капитализма, разкрива Пикети. Което ще рече: богатството се държи от все по-тясна група участници. И то „няма нищо общо с каквито и да е дефекти на пазара. Тъкмо обратното, колкото „по-съвършен” е капиталовият пазар, толкова по-интензивно действа описаният механизъм”.
Пикети обработва дълги редове от числа за най-богатите държави от двата бряга на Атлантика. Осигурява цялата информация в достъпен сайт, та понася проверка. Тази концентрация на капитала спъва растежа. Класовото разделение се подразбира. Той пише с погнуса за колегите си марксисти и не му отива нашенското „мръсен комунист”.
Лечението: „разпространение на знания и инвестиране в квалификация и образование” и сериозно прогресивен данък върху капитала. „Предприемачът неизбежно има склонността да се превърне в рентиер и да господства все по-силно над тези, които нямат друго освен труда си, предупреждава Пикети.
Няма друг начин за връщане на контрола върху капитализма, освен да се залага върху все по-съвършена демокрация особено в европейски мащаб.” Какво излиза – капитализъм и демокрация не се подразбират едното с другото, каквото и да означава второто. Някое бъдещо българско поколение ще го проумее.
От Книжен ъгъл