www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 25 април 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Орбан и пролетта на автократите

17 Април 2018

 

Виктор Орбан и Бойко Борисов при оградата на българо-турската граница. Снимка: видео кадър

Това е една благодатна пролет за автократите. Трима от тях, които са на власт в Китай, Египет и Русия - са извън онова, което наричаме “демократичния Запад”. Но четвъртият - в Унгария, е на Запад, и то в Европейския съюз. Това, че Виктор Орбан, новопреизбраният лидер в Будапеща, се вписва в тази компания, подчертава силата на тази авторитарна тенденция.

Най-големият от тази група - китайският лидер Си Цзинпин, беше провъзгласен с акламации от Общокитайското събрание на народните представители (парламента) за пожизнен президент в началото на март. Седмица по-късно Владимир Путин в Русия получи четвърти президентски мандат с още по-висок процент (в изборите), отколкото преди.

Април току-що бе започнал, когато бе обявено, че Абдел Фатах ас Сиси е бил преизбран за президент на Египет с 97 на сто от подадените гласове. А в началото на миналата седмица премиерът Орбан спечели третия си пореден мандат за ръководство на Унгария с още по-съкрушителна победа над другите партии, отколкото досега.

В Китай липсваше опозиция. Нямаше такава и в Египет, тъй като другият кандидат, по всеобщо убеждение, бе вписан в изборната бюлетина, за да създаде лъжлива представа за наличие на избор. В Русия имаше някаква опозиция - включително от подкрепян от комунистическата партия мини-олигарх, и от една либерална млада тв звезда, която е дъщеря на бившия ментор на Путин. Но радикалният опонент - Алексей Навални, не бе допуснат за участие, макар да бе ясно, че не може да спечели, тъй като бе забранен достъпът му до контролираните от държавата медии и той бе слабо известен в по-голямата част от страната.

Орбан, за разлика от тях, има известно право да твърди, че е демократично избран. И от ляво, и от дясно имаше реални партии, които също искаха да победят и които вярваха, че могат поне значително да отслабят мощта му в парламента. Партията на Орбан - ФИДЕС, обаче спечели мнозинство от две трети, което му е необходимо да продължи редовно да променя конституцията. Опозиционните партии не успяха да подрежат крилата на лидера, а няколко (партийни) лидери подадоха оставки, обезсърчени от невъзможността да се се изправят отново пред гранитната блокада на Орбан на пътя към политическа промяна.

Ние можем да поставим 54-годишния Орбан под един знаменател с другите автократи по две причини. Първо, той подготви почвата за упражняване на власт с по-малко задръжки, отколкото в другите демокрации, като каза през 2014 г., че правителства, които не са “нито западни, нито либерални, нито либерални демокрации, а може би не са и демокрации изобщо”, могат да бъдат най-успешни и най-конкурентни. Тази откровена апология на системи, които дават приоритет на успеха (както и да бъде дефиниран той) над правилата на демократичната игра, отваря перспективата за бъдещи правителства на ФИДЕС да ограничават още повече тесните рамки на демократичния живот и на гражданското общество в Унгария в стремежа към по-силен икономически растеж.

Второ, както писа унгарският политолог Андраш Биро-Над след изборите, победата на Орбан се дължи на три фактора: “систематичното подкопаване на демократичната система в Унгария, успеха на анти-имигрантската платформа на Орбан, и фрагментирането на опозицията”. Подкопаването включва дискриминация срещу опозиционните медии, главно чрез лишаването им от държавни реклами и чрез предаване на повечето телевизионни канали в ръцете на съюзници на държавата или правителството. След изборите наблюдателите на ОССЕ посочиха,че гласуването “се характеризираше с повсеместно преплитане на ресурси на държавата и на управляващата партия, което подкопаваше възможността на кандидатите да се състезават при еднакви условия”.

За фрагментирането на опозицията, особено отляво, си е виновна най-вече самата опозиция. Предишната й некомпетентност в управлението, причастността й към дълбоки посегателства срещу жизнения стандарт и към промени в изборното законодателство, дискриминиращи опозиционните партии, лишиха от почти всякакво влияние социалистите и малките либерални партии.

Но непреклонната позиция на Орбан срещу влизането в страната на всякакви мигранти, с малки изключения, бе ключовият елемент за неговия успех. Издадена неотдавна биография от журналиста ветеран от унгарски произход Пол Лендвай показва, че Орбан е “прекосил” широк политически спектър по пътя си към властта. Той е съосновател на ФИДЕС като отворена и либерална партия и критикуваше управляващите тогава партии за прекомерен патриотизъм. Сега обаче той използва съпротивата си срещу натиска от ЕС да приеме имигранти в Унгария, за да сплоти народа около своята политика на неприемане на никакви мигранти, събуждайки дълбоко залегналото му чувство, че е жертва на поредица от бедствия и масивни загуби на територия, както и решимостта му да оцелее като уникален, макар и изолиран, народ.

През годините унгарският лидер си избра за враг номер едно Джордж Сорос - родения в Унгария еврейско-американски милиардер, който финансира либерални, про-ЕС, про-имиграционни неправителствени организации в Унгария и другаде.

Както ЕС, така и Ватиканът сега са срещу Орбан, който с ентусиазъм прегърна калвинистичното християнство след атеистичната си младост, представяйки се за спасител на християнска Европа. Докато унгарският премиер се самообявява за борец срещу мигрантите, особено тези от мюсюлмански страни, папа Франциск се самоопределя като техен защитник. В деня, в който Орбан празнуваше своята победа, папата публикува апостолическа проповед, призоваваща римокатолиците да проявяват особено милосърдие към “мизерстващите и отритнатите”, Тя бе съпроводена с видеокадри, показващи бежанец мюсюлманин от Афганистан.

От друга страна, Орбан има силна подкрепа от друг консервативен католик - бившия съветник на президента Тръмп - Стив Банън, който преди изборите каза за Орбан, че е “най-значимият мъж на (европейската) сцена в този момент”.

Тъй като Орбан доказа популярността си чрез избори, и защото повечето от неговите сънародници унгарци виждат в негово лице щит срещу един враждебен свят, той сега наистина се вписва в образа, нарисуван му от Банън. Колкото повече гръмотевици мята Брюксел срещу него, толкова по-почитан е той у дома и подкрепян от крайната десница в чужбина. Колкото повече е обект на (мълчаливо) порицание от папата, толкова повече той задълбочава разрива в църквата между либерали и консерватори.

От всички авторитарни лидери, радващи се на пролетната благодат, Орбан, който управлява далече най-малката от техните страни, засега е най-значим за демократичния Запад. Авторитаризмът на Си, Путин и Сиси е познат на хората на Запад и те го намират за свойствен на техните страни. А Орбан е радикалният автократ “отвътре”.

БТА




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com