СофияПловдивВарнаБургасРусе

Европа, Китай, Япония, САЩ: кой е най-голям протекционист?

в. Трибюн

Всички страни практикуват протекционизъм, повече или по-малко.

Кой е протекционист и кой не е? Президентът на САЩ Доналд Тръмп има много ясна визия за ситуацията: бездънният дефицит на американската външна търговия, близо 800 милиарда долара през 2017 година, които са равняват на 4,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), има като естествена последица планината от излишъци, натрупана от Китай, Европа и Япония. Толкова много страни, които не играят по правилата на свободната търговия срещу бедните и много наивни американци.

За да бъде изяснен въпросът, е необходимо да го разгледаме, като започнем от трите основни лоста, с които разполага една държава, за да защити своята икономика от чуждестранна конкуренция:

1. мита

2. немитнически механизми (като квотите)

3. парични мерки, т. е. манипулирането на валутните курсове

Когато става дума за митата, светът се дели на две. От едната страна са нововъзникващите пазарни икономики, а от другата – развитите държави. По данни на Световната търговска организация (СТО) Аржентина, Бразилия и Индия са сред най-протекционистките страни в света с мита, надхвърлящи 13%… Китай не е много далеч зад тях с малко под 10%. На практика е учудващо само предното място в класацията на Южна Корея, тъй като развитите държави (Европа, Япония и Съединените щати) са много по-надолу в индекса, с много близки мита между 2,5 и 4 пъти по-ниски от тези на първата група, предава БТА.

Друго наблюдение, всички страни практикуват протекционизъм в конкретни сектори, с пикове, които може да бъдат впечатляващи, особено в селското стопанство: Япония като цяло не води протекционистка политика, но е наложила мита върху млечните продукти, надхвърлящи 67%. Що се отнася до немитническите мерки, те са много по-малко осезаеми и доста разнообразни. Те могат да варират от въвеждането на квоти през субсидирането на вноса и технически и санитарни норми до законодателни текстове, благоприятстващи националните компании. Този инструмент е използван от всички страни без изключение. Като се започне от Съединените щати.

От закона от 1933 г. „Купувайте американското“ федералното правителство е задължено да дава обществените си поръчки на американски фирми. Въпреки че нито един индикатор не позволява да бъде измерен ефектът от немитническите мерки, данни на независимата организация Global Trade Alert дават известна представа за важното значение на това явление. Между ноември 2008 година, когато лидерите на страните от Г-20 се ангажираха да се въздържат от издигане на нови бариери пред инвестициите и търговията със стоки и услуги, и юни 2017 г.

Съединените щати имат на своята сметка не по-малко от 1820 допълнителни дискриминационни мерки, а Германия, Франция и Италия – общо близо 1000. Това е много повече от следващите страни, по-конкретно нововъзникващите пазарни икономики, които са по-големи поддръжници на митническите тарифи. Остават паричните мерки, т. е. манипулирането на валутните курсове. Формулировката, изречена от Джон Конали, министъра на финансите при президента Ричард Никсън, пред европейски дипломати, остана прочута: „Доларът е нашата валута, но ваш проблем.“

Тонът е зададен. Търговската война е и война на валутните курсове. Сред големите икономики Китай най-често е сочен с пръст, тъй като неговата валута е поставена в рамки и курсът й не може да се променя съвсем свободно: поскъпването на юана спрямо долара след влизането на Китай в СТО през декември 2001 г. и натрупването от страната на валутни резерви закъсняха твърде много и станаха факт поетапно чак след 2007 година. Япония не стои със скръстени ръце и нейната централна банка незабавно предприема мерки още щом бъде преценено, че йената е прекалено скъпа.

На практика всички страни прилагат повече или по-малко протекционизъм под някаква форма. Нововъзникващите пазарни икономики, включително Китай, определено малко повече. Развитите страни, начело със САЩ, обаче не са големите наивници, за каквито се представят – взетите от тях мерки просто като цяло са по-малко видими, това е всичко.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.