Може ли космосът да стане свободна икономическа зона?

Юрий Гагарин на корицата на сп. „Тайм“ – първият човек в космоса.

Водещите световни икономики се опитват да започнат бизнес в космоса чрез частни компании, за да не харчат бюджетни средства. За бизнеса космосът е нова игра. Засега, тя не е най-популярната, но вече е доста рискована и с високи залози. Проблемът е в подробностите – както при всяка игра и тук са необходими правила, които да се спазват от всички играчи. Някои такива правила вече действат, други се раждат пред очите ни.

Законодателство срещу глобализация

Колективните международни договори, държавните законодателни актове, двустранните международни споразумения, вътрешните правила на международни агенции и консорциуми. Това далеч не е пълният списък на документите, които установяват реда в космическия отрасъл. За да се разпредели по чиниите тази законодателна салата, ще бъде необходима не една докторска дисертация.

За да покажем колко голяма е бъркотията в тази сфера, нека дадем нагледен пример с орбиталния проект OneWeb. Той цели до 2020 година да осигури за цялото население на Земята широколентов спътников интернет. За тази задача се създава група от 900 спътника. Нека анализираме географията на проекта. Компанията инициатор е регистрирана във Великобритания. Ключовите инвеститори са международните Airbus и Intelsat, американските Hughes и Coca-Cola, индийската Bharti Enterprises, мексиканската Grupo Salinas и други. Спътниците ще се произвеждат във френския град Тулуза, а за извеждането им в орбита ще отговарят руските ракети „Союз“ и „Протон“.

Реторичният въпрос е: законодателството на коя държава трябва да регулира този проект? Също толкова интересна задача – как ще се уреждат правата и задълженията на космическите агенти, насочени към космоса, ако те започнат да се регистрират в екзотични страни? Например, в Бангладеш или Буркина Фасо. На места, където не са и чували за международни договори за космоса, а законодателство за регулиране на тази сфера изобщо не съществува като клон на правото. Означава ли това, че ще може да се играе изобщо без правила?

Не. Все пак има универсален набор принципи, които регламентират космическата дейност на всички държави и частни компании в космоса. Това са основни норми на международното космическо право, закрепени в междуправителствени споразумения под егидата на ООН, които всички играчи на пазара сякаш спазват. Поне на думи.

Принципите са следните: свобода на изследване и използване на космическото пространство и небесните тела за благото на цялото човечество (тук всичко е ясно). Космическото пространство и небесните тела не подлежат на национално присвояване (по-просто казано, всяка държава може например да построи база на Луната, но не и да обяви повърхността под нея за своя територия).

Държавите носят отговорност за всяка национална космическа дейност (това означава, че Русия отговаря изцяло за Роскосмос, Китай – за CNSA, САЩ – за NASA, SpaceX и така нататък). Нека приемем, че космическите държави ще продължат и в бъдеще да спазват тези правила.

Държава срещу бизнес

Никоя държава не харчи за развитие на космическата сфера над 1 % от брутния си вътрешен продукт. През последните години лидерите в сектора дори неведнъж обявяваха намаляване на разходите и свиване на програми.

Русия оряза лунния си проект до минимум и отложи за дълго пускането на тежката ракета „Ангара“. САЩ временно се отказаха от ново кацане на Луната и свиват участието си в Международната космическа станция.

Тези и много други фактори ни водят до очевидната тенденция – държавите постепенно сами се отдръпват от близкия космос. Те си запазват далечните мисии и изстрелванията на космически обекти за военни и национални цели, а останалата търговско-космическа дейност прехвърлят на милостта на частния бизнес. В резултат, в момента за почти три четвърти от икономическите проекти в космоса отговорност носят предприемачи.

Зад всичко това ясно прозира стремежът на водещите световни икономики да пренесат в космоса макиавелисткия подход, който вече бе успешно изпробван на Земята. Той включва създаване на национални предприятия при максимално благоприятни условия за търговска дейност в космоса; без да се харчат бюджетни средства да се постигне смазващо икономическо преимущество в космическото пространство; да започнат да диктуват собствените си условия на останалите играчи на пазара от позиция на превъзходство. Това е напълно реална перспектива и засега към тази цел най-последователно вървят САЩ.

Владение срещу ползване

Следващият проблем, с който предстои да се сблъскаме в относително близко бъдеще, е чрез какъв правен принцип да се разпределят териториите на съседните планети. Засега най-вероятна изглежда американската практика от времето на Дивия запад – кол, забит на територията на участъка, закрепва правото на собственост върху него. Разликата е само в това, че няма да се установява право на владение, а право на ползване. Усвоената част от повърхността на планетата няма да става далечен анклав на Русия, САЩ или някоя друга страна. Материалните (полезни изкопаеми, проби) и нематериални (резултати от изследвания) блага най-вероятно ще се разпределят според правото на първия пристигнал.

Нека не забравяме и за потенциалното Елдорадо на 21 век – астероидния пояс. Класиците на научно-популярния жанр раздухват тази тема не по-лошо от букмейкъри преди финала на Шампионската лига. По данни, на които се позовава руския вестник „КоммерсантЪ“, общата стойност на полезните изкопаеми, съсредоточени между Марс и Юпитер, достига астрономическите 700 квинтилиона долара, а средностатистическият астероид съдържа 1,5 милиона тона кобалт, което е една четвърт от земните залежи на този метал.

Как ще си разделим богатството? Най-вероятно по схемата печели този, който първи се докопа до най-тлъстите парчета от астероидния пояс.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.