Шотландия изнася уиски за 5 млрд. евро, а ние се хвалим с домашна

Шотландска спиртоварна с казаните за варене на уиски (вляво) и българска селска ракиджийница. Снимки: SWA и Булфото

Износът на шотландско уиски е на стойност близо 5 млрд. евро годишно. През 2017 г. износът е рекорден, на стойност 4,359 милиарда в британски паунди. Като количество това са 1,23 милиарда бутилки. Това е нетна стойност, без акцизи и данъци.

Увеличението е с 1,6% като количество и 8,9% като стойност. Тоест – освен че се увеличава износът, расте и цената на която се продава шотланското уиски. И се променят пазарните търсения – расте продажбата на по-скъпия клас уискита. А те са малцови, чист дестилат. Иначе масовото блендед уиски е нещо много просто – смес на малко (при по-евтините) малцов дестилат и спирт, боядисан с карамел.
Шотландците там на север нямат грозде, сливи и др. плодове, и са направили питие от зърно, което продават в цял свят. Например годишно се продават над 200 млн. бутилки „Джони Уокър”, над 80 млн. бутилки „Балантайнс” и т. н. По цял свят има ценители на тази или онази марка.
А къде са ценителите на тази или онази

марка българска ракия?

У нас има хора, които живят със самочувствието, че като дойде тук чужденецът и опита българска ракия, спира да пие уиски и търси само нашенската.
И, разбира се, домашна. Наивно се шири убеждението, че домашната е най-хубава и винпромската нищо не струва.
Да, ама… Един англичанин, заселил се преди време в село до Търново, каза: „Като опитах за пръв път домашна, помислих, че е бензин”. Друг англичанин, заселил се в село до Ямбол пък, взе да вари сам ракия, да покаже, че ще я направи по-хубава, по-пивка. И на преглед на ракиите в тоя край му дадоха първа награда (виж тук).

Някой да е чул да се изнася някъде ракия „Домашна”? Или пък да е чул шотландците да псуват купешкото си уиски и винпромите (спиртоварните си), и да обясняват, че домашното уиски е по-хубаво? Няма как някъде по света домашното да излезе по-добро от направеното с професионална техника и от професионалисти. Това че тук и там по селата у нас имало някой майстор, са изключения. Лесно може да се докаже при една сляпа дегустация, като сипеш на върли фенове на домашната да опитат няколко хубави купешки ракии, без да виждат какво е, за сравнение.
Така че, който иска да си развива националното производство, национален продукт, не трябва да го псува и да обяснява, че е боклук. Лютите, парливи ракии не са повод за гордост – само защото дядо ти, вуйчо ти или чичо ти я е варил.
Ракията е идентична с италианската грапа и турската ракъ. И макар че гроздовото бренди не е най-популярният концентрат по света, и италианци, и турци изнасят ракии по цял свят. Макар и не много, но можеш да видиш такива на всеки дюти фрий шоп по летищата, във всеки голям магазин за алкохол из Европа. А нас ни няма на картата на света, има малък експорт ракии само за българите в САЩ. Макар че много от тях почнаха да пият чилийска мускатова, както и други ракии.

И с виното сме зле

През последните две години износът на вино от България е на стойност 33-34 млн. евро. За сравнение, например Австрия вече изнася вино за над 150 млн. евро годишно – почти пет пъти повече. А у нас живеем със самочувствие, че българското вино е най-хубаво в света и навсякъде го търсят.
С Франция по-добре да не се сравняваме – тя е изнесла вино за 12,9 милиарда евро – рекордно миналата година. А в края на 70-те години на миналия век България се сравняваше с Франция по износ на вино на човек от населението и беше сред първите в света по износ като количество. Това не е носталгия по соца, а факти от статистиката, върху които трябва да се помисли. Има нещо сбъркано в „българския модел”, което трябва да се промени.

Направиха уиски „Брекзит”

Австрийското уиски „Брекзит“ е произведено от 5 вида зърно. Отлежало в дъб и според дегустатори има много добър вкус. Снимка: от сайт на производителя

Австрийската алкохолна компания Gölles е произвела уиски с марка „Брекзит”. Цената на дребно на пазара е между 45 и 55 евро бутилката, скъпичко за уиски. Но уискито е „технологична метафора”, двойно дестилирано от смеска подбрани зърнени суровини – царевица, ръж, ечемик, пшеница и лимец. Съзнателно в суровината липсва традиционният шотландски ечемичен малц, тъй като Великобритания се отделя от ЕС.
Според дегустаторите уискито е доста добро, с плътен и богат вкус, съчетават се сладост и пикантност. Варено е в медни казани, отлежавало в дъб. Някои определят вкуса му като уникален, поради зърнената смеска, и типичен за уиски. Партидата е ограничена до 1000 бутилки, цената не е изненадваща за такива малки серии уиски.

Австрийското уиски „Брекзит“ е „технологична метафора“, произведено без малц, с изричен надпис, че не е сингъл малцово, защото Шотландия, където се правят малцови уискита, напуска ЕС. Снимка: от сайт на производителя

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.