Защо за Кремъл арменските протести не са „цветна революция“

Франс прес

Протест в Ереван. Снимка: от тв екрана

Грузия, Киргизстан, Украйна… а сега и Армения? Кремъл негодува срещу „цветните революции“, разтърсили някои от сателитите му, но реагира сдържано на народния протест в Армения, в който не вижда заплаха за своите интереси.

След двуседмично безразличие – поне пред публиката, Русия започва все пак да посредничи в политическата криза, сполетяла малката кавказка държава.

Президентът Владимир Путин разговаря в четвъртък по телефона с и. д. премиер на Армения Карен Карапетян. Часове преди това арменският вицепремиер Армен Геворкян има срещи в Кремъл с високопоставени служители от президентската администрация; междувременно първият дипломат на Русия Сергей Лавров прие своя арменски колега Едуард Налбандян.

Предния ден пък водачът на арменската опозиция Никол Пашинян разговаря с руския посланик в Ереван. Инициатор на срещата, Пашинян се помъчи да го успокои – подчерта, че „протестното движение не е насочено срещу Русия“ и „няма нищо общо с украинските събития“.

Съвсем уместно изявление, като знаем, че Кремъл гледа с много лошо око на „цветните революции“, откъснали Грузия и Украйна от руската орбита и подкрепени според Москва от САЩ или от Запада.

През 2003 г. грузинската „революция на розите“ доведе на власт прозападния политик Михаил Саакашвили, когото Владимир Путин силно намрази. Конфронтацията между двете страни достигна върха си с кратката война от 2008 г., в края на която Русия призна независимостта на две сепаратистки провинции в Грузия.

В Украйна проевропейското движение от Майдана предизвика през 2014 г. най-тежката криза между Русия и Запада от Студената война насам.

След бягството на проруския президент Виктор Янукович през февруари 2014 г. Русия анексира украинския полуостров Крим и в проруските източни райони от страната избухна война, взела над 10 000 жертви. Киев и Западът обвиняват Русия, че финансира и въоръжава проруските власти; Москва обаче отрича.

„Позитивна роля“

„Русия не за пръв път реагира спокойно на една народна революция“, уточнява независимият аналитик Константин Калачов. Той припомня революциите, разтърсили Киргизстан – друг съюзник на Русия, в които Кремъл не се намеси.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков засега повтаря, че Москва не желае да се меси във „вътрешните работи“ на Армения, но препоръча да се следи „развитието на ситуацията“ там и каза, че страната е „от голямо значение и е много близък съюзник“ на Русия.

„Необичайната и нехарактерна позиция на Кремъл, който не спомена за „клонинг на Майдана“, изигра положителна роля, изтъква Сергей Маркедонов, политолог от центъра „Карнеги“ в Москва, според когото Русия „ще сгреши, ако използва като инструмент вътрешните разногласия в Армения“.

Със Серж Саркисян на президентския пост Армения се присъедини към Евразийския съюз – икономическо и митническо обединение под егидата на Москва. Русия разполага освен това с военна база в Гюмри – втория град в Армения, където са разположени 4000 души, контролиращи по-специално наред с арменските бойци 300-километровата граница с Турция.

„Руското правителство чудесно разбира, че ключовият проблем на Армения е сигурността и заплахата от война с Азербайджан“, продължава Константин Калачов и обяснява, че Ереван е зависим от Русия за вноса на оръжия.

Армения де факто е във война с Азербайджан за контрола над сепаратисткия регион Нагорни Карабах. Независимо от примирието, подписано преди над 20 години, редовно избухват сблъсъци и никоя от страните не изоставя войнствената риторика.

Никол Пашинян не би могъл да изгори мостовете към Русия, дори да иска. Бедна и притисната между четири съседни държави, две от чиито граници са затворени (тези с Турция и Азербайджан), Армения просто не може да мине без подкрепата на Русия, при положение че даже общият й годишен бюджет понякога е под бюджета за отбрана на Азербайджан. „Филиали на руски компании държат целия енергиен сектор“, добавя Константин Калачов.

Без антируска риторика

Друг аргумент, способен да успокои Москва: Серж Саркисян бе смятан за проруски лидер, но арменците излязоха на улицата по съвсем други причини. „Никой не пуска в ход антируски лозунги“, уточнява впрочем Евгений Минченко – аналитик, лоялен към Кремъл.

Москва ще стане посредник, „ако й бъде отправена покана от арменските политически сили“, добавя той.

Според Константин Калачов Кремъл навярно ще продължи с тази си „прагматична политика“.

Колкото до риска арменските демонстрации да въодушевят опозицията в Русия, при положение че Алексей Навални е призовал за демонстрация на 5 май, политологът го отхвърля: „Руските опозиционери са ентусиасти, но ситуацията тук е съвсем друга. Саркисян отдавна бе непопулярен“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.