Европейските синдикати губят тежест, но имат ключова роля за работещите

Франс прес

Заради безработица и индивидуализацията синдикатите в Европа губят тежест, но въпреки това остават главната ударна сила срещу неравенствата в заплащането. Когато те липсват, често работещите, изпаднали в несигурно положение, се организират, за да си отвоюват права.

„Не е вярно, че синдикатите принадлежат на стария свят!“ От офиса си в Брюксел Тиебол Вебер от европейската конфедерация на профсъюзите (CES), твърди, че той е настроен „оптимистично“. „Те са необходими“ най-вече, когато става дума за разпределение на богатството, за намаляване на неравенствата, за условията на труд… изброява синдикалистът.

Европейският синдикализъм обаче трябва да отговори на едно „голямо предизвикателство“: да брани „силната система на социална защита“, за чието изграждане е допринесъл „без да разчита вече на силната подкрепа на привържениците на профсъюзите, каквато имаше преди“.

Отслабването на профсъюзното движение започна през 80-те години на миналия век. Делът на хората, членуващи в синдикати във Франция, Холандия, Ирландия, Великобритания и Швейцария спадна с близо една трета, според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Икономисти и изследователски институти обясняват това „разлюбване“ с индивидуалистката вълна, безработицата и нестабилността на работните места. Институтът за икономически и социални изследвания (Ires) посочва и „отслабване на връзките с политическите партии“ и „намаляването на финансовите средства“.

При все това Обединението на германските профсъюзи в Германия, Общата конфедерация на труда във Франция, Общата италианска конфедерация на труда, Британският конгрес на профсъюзите и Централното обединение на профсъюзите на Швеция продължават да бъдат „масови организации“, които имат повече членове от политическите партии, припомня Вебер.

В Европа делът на хората, членуващи в синдикати, е силно променлив и трудно подлежи на сравнение, защото системите са твърде различни. От близо 10% във Франция или в Полша, той се доближава до 20% в Германия и Испания и достига близо 70% в Швеция и Финландия.
Между другото мащабите на членската маса на синдикатите оказват отражение върху социалното равенство.

Има „твърде силна връзка между дела на членуващите в синдикати в една страна и намаляването на разликите в заплатите“, подчертава икономистът Патрис Ларош. Той е анализирал десетки изследвания по темата в Европа и САЩ, правени след 80-те години на миналия век. През 2015 година двама анализатори от Международния валутен фонд (МВФ), който не може да бъде заподозрян в симпатии към синдикатите, публикуваха проучване, сочещо именно това.

Според него упадъкът на синдикатите в богатите страни е изострил социалните неравенства. Спад, който е намалил „възможностите за водене на преговорите“ за работещите за сметка на акционерите и хората с по-големи доходи. Наличието на профсъюзи намалява опциите в акции, както и равнищата на заплащането на главните изпълнителни директори, допълва Ларош.

Делът на синдикалните членове в класическия смисъл на думата има значение и за още нещо: „условията на заплащане са по-благоприятни, когато правата ти са защитени от колективен трудов договор“, посочва Вернер Цетелмайер от Центъра за информация и изследване на съвременна Германия. Като цяло той превишава 50 % и доближава 100 % в някои страни (Австрия, Франция и Словения).

Трябва да се отбележи и фактът, че има разлика в силата при преговорите в отделните страни. Германският синдикат И Ге Метал (в който членуват 2,3 милиона души), неотдавна успя да постигне споразумение за работна седмица от 28 часа при определени условния и увеличение на заплатите. Могъщият синдикат бе „единственият събеседник, изправил се лице в лице с работодателите“, подчертава Цетелмайер и отбелязва наличието на синдикален съюз също в Испания и Швеция, но не и във Франция.

Какво обаче ще кажете за човек, който работи в компания или в сектор, където няма синдикати? Той ще се договаря директно с работодателя си. И ако е „изключително компетентен, получава заплата над средната за пазара, а ако ли пък не, той е в по-несигурна позиция“, резюмира Ларош.
Някои от трудещите си в такова положение сами се организират и в повечето случаи са подкрепяни от синдикати.

В Испания жените домакини решиха да си направят профсъюзи, създавайки колектива „Las Kellys“ през 2016 година. „Организирахме се, защото бяхме невидими за синдикатите“, разказва Анхела от мрежата в Мадрид. Много активни в социалните мрежи, организирайки все повече демонстрации, те успяха да бъдат включени отново в колективните трудови договори на заетите в хотелиерството в Каталуния и на Канарските острови.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.