Година след изборите французите са разделени за Макрон

Еманюел Макрон. Колаж: франс24

Година след идването си на власт френският президент Еманюел Макрон привлича част от сънародниците си със своя динамизъм и воля за реформи, но не успява да се отърве от етикета „президент на богатите“, лепнат му от неговите противници.

В една страна, обхваната от социални протести и разтърсена от множество стачки в транспортния сектор, френският държавен глава, избран на 7 май 2017 г. с категорично реформистка програма, като цяло издържа на ударите според проучванията на общественото мнение.

Със стабилна обществена подкрепа от 40 до 45 на сто, той се радва на по-голяма популярност от своя предшественик Франсоа Оланд по същото време от мандата му, сравнима с тази на Никола Саркози, президент на Франция от 2007 до 2012 година.

Младият четиридесетгодишен политик, който обявява все повече проекти, обаче е президент, който всява разделение. „Ако има нещо, за което французите да са единни, то е, че президентът действа. Това, което ги разделя, са неговите действия“, обобщава Жан-Даниел Леви от института Харис интерактив.

В основата си имиджът на президента не се е променил изобщо от избирането му, когато получи 64 на сто от гласовете в конкретен контекст, с присъствието на кандидатката на крайната десница Марин Льо Пен на втория тур на президентските избори.

В позитивен план, той все още е смятан за динамичен и дързък, твърдо решен да промени Франция и да спази обещанията си. Според съвместно изследване на института за анализи Елаб и консултантската компания Уейвстоун, 69 на сто от французите го смятат за „реформатор“. Една четвърт от запитаните споменават спонтанно понятия като „промяна“, „динамизъм“, „решителност“ или „ефикасност“.

В негативен план, той е възприеман като високомерен и далеч от ежедневните проблеми на французите. Идеята за „президент на богатите“, фаворизиращ жителите на градовете и по-заможните за сметка на по-малко облагодетелстваните граждани продължава да се споменава в проучванията. 51 на сто от запитаните в проучването на Елаб и Уейвстоун смятат политиката му за „несправедлива“.

Президентски размах

В замяна на това Макрон е много активен на международната сцена, понякога считан за новия лидер на Европа. Още с появата си той сложи точка на съмненията дали е способен да изпълнява своите президентски задължения.

Отговор на Доналд Тръмп за климата, посрещане на руския президент Владимир Путин в Париж; „подобни неща показаха много бързо президентския му размах – предимство, което ще запази независимо какво ще се случи по време на неговия президентски мандат“, смята Брюно Жанбар, заместник-генерален директор на социологическия институт Ъпиниънуей.

Някои от започнатите реформи, като например тези на кодекса на труда или на железниците, успокояват част от десницата що се отнася до способността на Макрон да действа. В същото време обаче те го откъснаха от редица леви избиратели, които го смятат за прекалено либерален.

Около 40 на сто от французите казват, че все още изчакват да видят резултатите от водената политика, в обстановка на силно недоверие към политическите ръководители.

Година след началото на мандата си Еманюел Макрон „все още няма победи, които да отчете“ и „все още за него се съди по намеренията му, а не по резултатите“, обяснява Бернар Санане, председател на института Елаб, във в. „Еко“.

„Вятърът на оптимизма, който задуха след президентските избори, отслабва прогресивно. Французите виждат наистина, че икономическата ситуация в глобален план се подобрява, но не усещат конкретни подобрения за тях самите“, добавя той. Това усещане е „особено лесно забележимо сред работническата класа“.

Според анализаторите френският държавен глава за момента е облагодетелстван от липсата на алтернатива, или поне на такава, която да е смятана за достатъчно стабилна. На президентските избори традиционните партии понесоха поражение – както тези от левицата, така и от десницата.

„Имаме президент, който няма особено висока популярност“, но „тази слаба популярност е огромна, ако го сравняваме с конкурентите му“, обобщава Брюно Жанбар.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.