www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 24 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Бунтовни, тъжни, заядливи вина… И напиване – по Радичков

6 Май 2018

 

Снимка: Уайн челиндж

В e-vestnik неведнъж е ставало дума за домашните вина, че те имат спонтанна ферментация с диви дрожди. И тъй като не се знае какви точно са дрождите, тези вина се различават значително едно от друго, дори да са от един сорт грозде. Някои диви дрожди произвеждат токсини или вещества, които въздействат по различен начин на нервите. Затова напиването с домашни вина има най-разнообразни ефекти. От едно вино ти почервеняват бузите, друго те удря в краката, трето – в главата. От някое се развеселяваш, от друго ти се притъпява съзнанието.
Ето как е описал ефектите и видовете вина майсторът на разказа, класик на българската литература Йордан Радичков. В разказа си „Кастел” (по името на сорт грозде, виж тук), Радичков разказва за добродушния селянин Пешко, който случил на един лов да удари голям глиган, но ловците отпразнували лова с пиене на хубаво вино кастел. Пешко се напил и прибирайки се с каручката с глигана към къщи, паднал и заспал на пътя, от което си спечелил прякора Кастел.
Следва откъс с описания на опиянението и видовете вина, от Радичков, който ги „класифицира” като бунтовни, меланхолични, тъжни, заядливи, равни, женски, мъжки, трапезни, тежки…:

***

Мъжете ядат и пият, край огъня става все по-шумно и по-шумно.
– Какво е това страшно вино? – пита по едно време Пешко.
– Не е страшно – обаждат се ловците от Рабиша. – Това е старовремска лоза, държиме още по някой и друг декар от нея, щото прави хубаво вино. Съвременната лоза не може да ти даде таквоз вино. Това вино се казва кастел.
– Бравос, кастел! – казва Пешко. – Ние също гледаме една старовремска лоза, в Бабино лице и в Аврамови ръкавици, отел, но не е нейното вино така хубаво. Стипчиво е и като пиеш, се подсещаш, че жена ти е грозна, че оградата на градината е паднала и покривът на сайванта тече, та требе да препокриваш керемидите. Туй вашето вино не те подсеща за такива работи, хубаво е и е вкусно като чужда булка. Бравос, кастел!
Ловците почват да обсъждат различните сортове вина, всички без изключение са възхитени от виното кастел, щото, като го пие човек, изпада в пълно блаженство и на душата му става леко и светло. Има бунтовни вина, на третата чаша човек се хваща за револвера (това е било едно време, когато хората са носели револвери), а по-късно се хваща за ножа или почва да се удря с юмруци по юнашките си гърди; има меланхолични вина, тъжни, колкото повече отпива от тях човек, толкова по-скръбно става на душата му; и заядливи вина има, половин кана е достатъчно да изпиеш от такова вино, и дапочнеш да гледаш заядливо на целия свят. Сега, казва Ойчи, „Винпром” ти прави едно вино, както и да го пиещ, все ти е равно и сърцето никак не се развеселява. Обаче тия вина напиват… Като се впуснат да обсъждат вината, ловците се сещат, че има така също женски вина, има чисто мъжки вина, вина трапезни и тежки, те приспиват човека хубаво, без сънища, само че след съня усещаш жажда. Но това, кастел, е като че бамбашка, пиеш го, понася те леко през пламтящата есенна гора и уж е тихо, а чуваш как из доловете на Мойсеевото бранище под сурдинка, едва-едва, пеят стоте ансамбъла на Филип Кутев и ако се втренчиш по-усърдно, дори можещ да забележиш как между дърветата се мяркат, приветливи, срамежливо усмихнати, невестите от ансамблите.

Йордан Радичков. Снимка: Иван Бакалов

Не зная дали всички чуваха женските гласове от долищата, както ги чуваше Пешко, полегнал на едната си страна, обърнал каскета назад с козирката. Каруцата с глигана плува някъде из въздуха, Мойсеевото бранище и то плува,трепти, срамежливи невести попоглеждат срамежливо назад дърветата, все към Пешко   попоглеждат,   а той   примигва небрежно и една тънка въздишка се изтръгва по посока на гората: “Ех, кастел, кастел!”

По едно време му се счу, че заедно с него и някой друг върви по меката пепел на пътя, обърна се, но никакъв човек нямаше. Усети, че коленете му омекнат, рече си, че е време да се качи в каруцата.Олюлявайки се и криволичейки по горския път, той лека-полека настигна каруцата.потупа добродушно и крайно миролюбиво глигановата муцуна, хвана се с ръка за ритлата и се опита да се качи в каруцата.
Някой ли, нещо ли го подръпна отзад за сетрето.
Пешко изпусна ритлата и крайно изненадан, се обърна да види кой го е дръпнал. Никого нямаше. Пак забърза напред хвана ритлата, но преди още да повдигне крак, пак нещо го дръпна за сетрето. Пътят тук имаше лек наклон, конете ускориха ход, минаха в тръс и изведнъж Пешко се стресна, да не би коне и каруца с убития глиган да му избягат, затуй напрегна всичките си сили, настигна каруцата и се опита с един отскок да се качи в нея.
Но онуй пак го подръпна за сетрето и той се изтърва от ритлите. Добродушието върху добродушното му лице се смени с усмивка, възсинкавите му очи се изпълниха със светлина и Пешко се закани с пръст. “Ей, Кастел – рече той, – пусни ме да се кача в каруцата! Глей го ти какъв шегобиец е тоя Кастел!”

“А!” – рече си Пешко, изненадан от туй, че цялата гора се върти, накланя се на едната си страна, после се накланя на другата си страна, мъчи се да се изправи, пак се накланя, завърта се леко, пламти с пъстрата си шума. Далеко в съзнанието му трополи каруца и въображението вижда как каруцата се отдалечава заедно с озъбения, настръхнал в своята свинска смърт глиган. Две глиги блестят на залеза на слънцето после тънка мъглица се спуща над тях, в мъглицата човекът се мъчи да извика: “Кастел, ей, Кастел!”, но само мръдва с устни, обръща се на едната си страна и омекналото Пешково лице търси прохладата на горската възглавница.
Мека шума е нападала между дърветата и тъй дъхава и примамлива е нейната постеля, че човекът се отпуска в постелята и заспива мигом, като че убит от пушка… Светът престава да съществува…

От онова време човекът престана да бъде Пешко, защото всички започнаха да му викат Кастел. Старовремската лозова пръчка изчезна, сега всички ние пием вина – ни мъжки, ни женски, ни тъжни, ни бунтовни, ни заядливи, ни весели, а пък още по-малко мечтателни, дето ще те повдигат от земята и ще те понесат леко през пламтящата гора на Мойсеево бранище, ще изпълнят със светлина цялото ти същество и ще те превърнат почти в неземен човек.

(Със съкращения. Виж тук целия разказ)

Виж тук още за голямото объркване със сортовете Кастел, Отел и др.




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com