Търговската война на Тръмп или признанието за слабостта на Америка

Джоузеф Стиглиц. Снимка: личен сайт

Като заплашва да обложи с мита китайските стоки, президентът на САЩ Доналд Тръмп допуска икономическа грешка, която може да струва скъпо на американските производители и потребители. Той показва най-вече лицето на една объркана Америка пред Китай, който може да я измести във всички области. Това пише икономистът Джоузеф Стиглиц в текст за вестник Les Echos.

Търговската битка между Съединените щати и Китай за стоманата, алуминия и други стоки показва пълното презрение на Доналд Тръмп към многостранните търговски споразумения и Световната търговска организация (СТО) – институция, създадена, за да решава търговските конфликти.

Преди да обяви, че над 1300 китайски стоки, чийто внос в САЩ възлиза на общо 60 млрд. долара годишно, ще бъдат обложени с 25% мито от началото на март, Тръмп реши да наложи впечатляващо повишаване на митата върху стоманата и алуминия (съответно с 25% и 10%). Той оправда тази мярка със съображения за националната сигурност и подчерта, че митата върху малка част от вносния алуминий ще бъдат достатъчни, за да се даде отпор на една истинска стратегическа заплаха.

Спорна стратегия

По-голямата част от експертите обаче оспорват тези доводи. Тръмп освен това обезсили своята собствена аргументация, като освободи от митата повечето от големите страни износители, които продават стомана на САЩ. Той изключи Канада с условие за благоприятно предоговаряне на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). Действайки по този начин, Тръмп заплашва тази страна, ако тя не се подчини на неговия диктат.

Както често става, американският президент се безпокои днес от един до голяма степен отминал проблем.

Той на практика решава да повиши митата върху стоманата в момент, когато нейната цена скочи със 130%, по-специално заради политиката на Китай да намали своето свръхпроизводство. Тръмп не само раздухва проблем, който не съществува, но разпалва страстите и подлага на изпитание отношенията на Съединените щати с основните им съюзници. Нещо по-лошо, неговите решения са диктувани от чисто политически съображения. Той иска да направи впечатление на своите избиратели, че е силен и не се страхува от конфронтация.

Ощетени американски домакинства

Тръмп обаче би трябвало да осъзнае, че е важен многостранният търговски дефицит, а не с определена страна. Намаляването на вноса от Китай ще доведе до повишаване на цените за американските домакинства и няма да създаде работни места в Съединените щати, а в Бангладеш, Виетнам или всяка друга държава, чийто износ за САЩ ще замени китайския. Освен това, в малкото случаи, когато промишлено производство ще бъде преместено на американска земя, това вероятно ще се случи във високотехнологични зони, където продукцията ще бъде осигурявана от роботи.

Както можеше да се очаква, Китай реагира на повишаването на митата върху износа, като заплаши на свой ред да вдигне такива. Широка гама от американски стоки би била засегната, по-специално в секторите, които подкрепиха кандидатурата на Доналд Тръмп.

Митът за китайското Елдорадо

Китайската реакция бе твърда и премерена. Тя има за цел избягване едновременно на ескалация и отстъпване. Трябва да се каже, възможно най-ясно, че подкрепата за Китай намаля както в САЩ, така и в Европа. Отвъд факта, че американските и европейските избиратели страдат от деиндустриализацията, Китай не е Елдорадото, каквото изглеждаше за американските компании.

Китайските предприятия станаха по-конкурентоспособни, заплатите в страната се увеличиха и нейните екологични норми станаха по-строги. За голямо неудоволствие на инвеститорите от Wall Street Китай отваря бавно своите финансови пазари. Парадоксално, докато Тръмп претендира, че защитава американските работници, финансовият сектор в САЩ несъмнено ще е истинският печеливш от „успешните“ преговори на президента. На практика, ако той съумее да наложи своите условия, Китай ще бъде насърчен да отвори по-широко пазарите си за застрахователния и други сектори.

Загуба на влияние

Търговският конфликт от наши дни показва най-вече до каква степен САЩ са загубили доминиращата си позиция в света. Когато преди около 25 години Китай – по онова време бедна, развиваща се страна – започна да увеличава своя търговски стокообмен със Запада, кой си е представял, че той ще се превърне в индустриалния гигант на планетата? Китай вече изпревари САЩ по промишлено производство, спестявания, търговия и дори по брутен вътрешен продукт, измерен в паритетна покупателна способност.

Нещо още по-страшно за една част от представителите на развитите страни, той би могъл не само да навакса технологичното си изоставане, но и да стане лидер в един от ключовите сектори на утрешния ден: изкуствения интелект, който почива върху големите бази данни. Защитата на данните обаче е преди всичко политически проблем, който повдига многобройни въпроси, като спазването на личния живот, прозрачността, сигурността и регламентирането на икономическата конкуренция.

Технологично предизвикателство

Предимството в тази област се простира далеч отвъд техниката. То обхваща потенциално почти всички икономически сектори. Едно международно споразумение следователно е необходимо за определяне на нормите за развиване и използване на изкуствен интелект и на съответните техники.

През идните години ще е необходимо да достигнем до „справедлива рамка“ за международната търговия между страни с разнородна икономическа система, история, култура и обществени предпочитания. Ерата на Тръмп представлява от тази гледна точка опасност: като съсредоточава цялото си внимание върху туитовете на американския президент и се стреми да не бъде въвлечен в катастрофа, светът рискува да пренебрегне тези съвсем реални предизвикателства, допълва Стиглиц.

БТА

*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобеловата награда за икономика и професор в Колумбийския университет в Ню Йорк. Тази статия е публикувана в сътрудничество с Проджект синдикът 2018 – бел. ред.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.