САЩ и Европа трябва да бъдат неотстъпчиви и брутални като Путин

Владимир Путин, уловен в заплашителна поза от полски фоторепортер. Снимка: polityka.pl

Има ясно различим модел в добре пресметнатите конфронтации на Владимир Путин със Запада. Той може да се изобрази с три концентрични кръга, които обикалят около Москва.financial-times-emblema.jpg

Първият от тези обръчи очертава вътрешната зона, до която САЩ и Европа нямат достъп. Най-външният кръг обхваща по-далечни територии, където Кремъл признава възможността за сътрудничество. Средният кръг маркира опасна територия в бившето съветско пространство. В него амбициите на путинова Русия се сблъскват директно с интересите и ценностите на Запада.

Ако все още имаше съмнения за решимостта на Путин да изключи външни лица от руската политика, то те бяха разсеяни от приготовленията за парламентарните избори през следващия месец. Виждаме как преходът към авторитарно управление, което Кремъл нарича „суверенна демокрация“, се ускорява. Новите избирателни закони няма да позволят на повечето опозиционни партии да влязат в руската Дума. За да се противопостави на „Единна Русия“ на Путин, една партия трябва да разполага с 50 000 членове и 200 000 подписа. Ако преодолее тези препятствия, за да си осигури места в парламента, тя ще трябва да спечели 7 процента от гласовете. И всичко това, при положение, че Путин контролира медиите. Както пресметна Нийл Бъкли, шеф на московското представителство на „Файненшъл таймс“, една партия може да получи 3,5 млн. гласа и да не вземе депутатски места.

Руският президент не се задоволява само с предизборните машинации. Тази седмица той отправи обвинения към критиците си за заговор със Запада. Опозиционните партии, настоя той, искат да отслабят и да разделят страната, за да заграбят енергийните й богатства. С други думи – да се противопоставяш на „Единна Русия“ е почти равно на държавна измяна.

Ако преди Путин се притесняваше от протестите на Запада срещу връщането на деспотичното управление, сега той ликува заради него. Международните представители от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) бяха принудени да изоставят плановете си да наблюдават изборите на 2 декември. Сега критиките водят до изреждане на очевидните недостатъци на западната демокрация като цяло и на американската по-конкретно. Спомняте ли си онези „ненадупчени бюлетини“ във Флорида? Кремъл ги помни.

Съществува повтаряща се представа, която се превърна в мантра за руската власт и дипломация. Западът се е възползвал от разпадането на Съветския съюз, за да отслаби и унижи Русия. Той е помогнал на олигарсите и ги е подстрекавал през 90-те при плячкосването на ресурсите на страната. Програмата на Запада не е за насърчаване на демокрацията, а за парализиране на Русия като велика сила. Путин възстанови самоуважението и силата на нацията – с малко неизречена помощ, разбира се, от растящите цени на петрола и на природния газ.

Владимир Путин говори на среща с поддръжници в Санкт Петербург. Снимка: Ройтерс

Този все по-остър, понякога застрашителен национализъм не изключва изцяло сътрудничество със Запада. Ако на Русия се отдаде подобаващото уважение и положение (Путин жадува преди всичко за признаването му като лидер на велика сила), тя ще постигне споразумения със САЩ там, където интересите съвпаднат. Затова имаше тясно, макар и прекъсващо сътрудничество в борбата срещу насилието на ислямистите. В повечето случаи Москва подпомагаше американските усилия за посредничество между Израел и палестинците. Тя създаваше по-малко спънки за Ирак, отколкото беше способна.

Нагласата на Кремъл във връзка с ядрените амбиции на Иран често беше по-полезна при закрити врата, отколкото изглеждаше в публичното пространство. Нежеланието на Путин да приеме допълнителни санкции за Иран отразява по-скоро оптимистичната оценка за напредъка по иранската ядрена програма, отколкото каквито и да било принципни различия. При неотдавнашното си посещение в Техеран руският президент се съгласи да занесе предложение от Джордж У. Буш на иранското правителство. Американският президент обеща да започне преговори по всички аспекти на отношенията, ако Иран преустанови обогатяването на уран. От това не излезе нищо, но този случай беше мерило за сътрудничеството между Москва и Вашингтон. Иран се намира в третия кръг на Путин. Ако се придвижите във втория – териториалното и политическо пространство, някога окупирано от Съветския съюз – атмосферата се влошава. Русия иска отново да утвърди позициите си в него и точно тук Западът трябва да покаже твърдост.

Руска ракета със среден обсег. Русия излезе от договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Путин намекна, че Русия ще излезе и от договора за ядрените ракети със среден обсег. Това беше знак за желанието на Кремъл да установи хегемония в бившия Съветски съюз и да принуди Запада да признае страната за велика сила. Снимка: Ройтерс

Стратегията на Путин е пределно ясна – да изтласка Запада от „близката чужбина“ на Русия. Тактиката също е прозрачна – сплашване на правителствата на балтийските държави; политически маневри с тръбопроводите, за да се подкопаят поляците; заплахи, че Западът трябва да стои настрана от Украйна; отказ да се приеме независимостта на Косово; суспендиране на участието в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ); усилия за дестабилизиране на правителството в Грузия.

Русия не може да си върне съветската империя. Но според Путин може да установи повторно неформална хегемония. Така едно по-приятелско правителство в Тбилиси ще подсили значително възвръщащия се руски контрол в Кавказ и в Централна Азия. Също така ще защити монопола й в доставките на природен газ за Европа. Предложеният проект за газопровод под Балтийско море трябва да помогне по подобен начин за подчиняване на Полша и на балтийските държави.

Решението за суспендиране на участието в ДОВСЕ трябва да подчертае каква цена ще плати Европа заради американските планове за разполагане на елементи от ПРО в Полша и в Чехия. Подкрепата за сръбската пропаганда в Босна и Косово свидетелства за традиционната някога роля на Русия като пазител на сърбите и нейната способност да подкопава европейската сигурност.

В някои от тези спорове Западът не е съвсем безгрешен. САЩ, например, трябваше да бъдат по-дипломатични, когато за първи път представиха плановете си за ракетна отбрана. Има и други моменти, в които щеше да е по-добре западните лидери да бяха угодили на руските претенции вместо да ги разпалват. Путин обаче гледа на конфликтите като на начин да разполага с уважение. Според тази доста параноична логика да си скаран със САЩ означава да бъдеш равен с тях. Всичко това, както казват някои хора във Вашингтон, не трябва задължително да означава начало на нова студена война. Сегашните управляващи в Москва не желаят, за разлика от комунистическите си предшественици, да събарят либералните демокрации по света. Знаем, че Путин възнамерява да запази влиянието си дълго след изтичането на втория му президентски мандат.

Един последователен отговор на Запада е твърде закъснял. Ако изобщо може да се направи нещо, за да се убеди Путин да възстанови демокрацията, то не е много. Това не означава, че Западът трябва да запази мълчание. Това означава, че продължително взаимодействие с руския бизнес и с гражданското общество може да бъде по-продуктивно от усилията да се злепостави Кремъл.

В третия кръг нищо няма да бъде спечелено чрез изключване на Путин. Там, където Русия и Западът имат споделени интереси, има смисъл от сътрудничеството. То обаче не трябва да определя отношенията във втория кръг. Там САЩ, а и особено Европа, трябва да покажат, че могат да бъдат неотстъпчиви и когато е необходимо, брутални като Путин. Уважението е едно, помирението съвсем друго нещо.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.